Разказва самият свети Порфирий Кавсокаливит
Източник: pneumatoskoinwnia.blogspot.gr
Превод: Мартин Ганев
В храма на Свети Герасим, поместен в поликлиниката, минаваха много богомолци, за да запалят своята свещичка. Някои оставаха за изповед, други просто взимаха благословение, докато трети палеха свещичката си, прекръстваха се и си тръгваха.
Идваха всякакъв вид хора – мъже, жени, малки, големи, образовани, обикновени и т.н. В района на Омония живееха хора от всяка категория…
Навремето имахме обичай да освещаваме къщите по време на Богоявление. Няколко години и аз ходих да освещавам. Чуках по вратите на апартаментите, отваряха ми и аз влизах вътре, пеейки: “Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан…”
Докато вървях по улица Мезонос, видях една желязна врата. Отворих, влязох в двора, който беше пълен с мандарини, портокали и лимони, и се качих по стълбите. Беше някакво външно стълбище, което водеше нагоре, а отдолу имаше мазе.
Аз се качих по стъпалата, чукнах на вратата и излезе някаква госпожа. След като ми отвори, аз започнах по навик с “Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан…”
Тя ме спря внезапно. В същото време ме чуха и по коридора вдясно и вляво излязоха момичета от стаите. “Разбрах, попаднал съм в публичен дом”, казах си аз. Жената застана пред мен, за да ме възпрепятства.
– Отивай си, каза ми тя. Τези не могат да целуват Кръста. Ще го целуна аз и си отивай, моля те!
Тогава аз приех сериозен и укорителен вид, и казах:
– Не мога да си тръгна! Аз съм свещеник; не мога да си тръгна! Дошъл съм тук, за да освещавам.
– Да, но те не могат да целуват Кръста.
– Да, ама не знаем дали могат, или не, да целуват Кръста. Защото, ако Бог ме попита и поиска да Му кажа кой може да целуне Кръста, момичета или ти, навярно бих казал, че “могат да го целунат те, а не ти. Техните души са по-добри от твоята”.
В онзи момент тя почервеня малко. И така, аз ѝ казах:
– Остави момичетата да целунат Кръста.
Направих им знак да се приближат. Сега запях още по-мелодично от преди “Когато Ти, Господи, се кръщаваше в Йордан…”, защото имах радост в себе си, че Бог така устрои нещата, та да дойда и при тези души.
Всички целунаха Кръста. Всичките момичета бяха пременени с многоцветни поли и т.н.
И аз им казах:
– Деца мои, за много години. Бог обича всички нас. Той е много благ и “праща дъжд на праведни и неправедни”. Той е Отец на всички и Бог се интересува от всички нас. Трябва само да се погрижим и ние, за да Го опознаем, обикнем и станем добри. Възлюбете Го и ще видите колко щастливи ще бъдете.
Те ме гледаха с недоумение. И техните измъчени душички усетиха нещичко.
– Радвам се, казах им накрая, че Бог ме удостои да дойда днес и да ви осветя. За много години!
– За много години, отговориха те, и аз си тръгнах…!
