Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Преди търсех Бога в големите неща, в широките хоризонти, в разгърнатите планове, а сега Го намирам и Му се радвам в малките и простите неща.
Преди мислех, че Бог е велик и страшен, мощен и необятен, а сега Го живея като Бог съкровен, нежен, деликатен, милващ, нашепващ, действащ като полъх в сърцето.
Преди обичах да проповядвам за Него, а сега се усамотявам с Него.
Преди исках да е с мен, а сега копнея да е в мен.
Преди Го търсех в шума, а сега Го намирам в тишината.
Преди си мислех, че светците са далеч и над нас, а сега съм убеден, че са близо и до нас.
Преди търсех утеха в забавленията на живота, а сега я намирам в заповедите на Бога.
Преди исках да преоткрия света и бягах от Бога, а сега бягам от света и се крия в Бога.
Преди се радвах, когато вземам, а сега се радвам, когато давам.
Преди чаках от Него слава и признание, а сега ги избягвам, защото опустошават душата ми.
Преди обвинявах за грешките хората, а сега търся грешките първо в себе си.
Преди избягвах да чета покайни псалми, а сега ги препрочитам.
Преди смятах, че успехите са от мен, а неуспехите приемах като изпитание от Бога, а сега съм убеден, че успехите ми са от Бога, а неуспехите — само и единствено от мен.
Преди исках да се харесам на хората и всячески се стараех всички да мислят добро за мен, а сега желая да радвам Бога и малко ме интересува мнението на другите.
Преди преценявах на кого и какво да простя, а сега давам прошка, без дори да ми я поискат.
Преди обичах да слушам себе си, а сега предпочитам да слушам другите.
Преди бях амбициозен, а сега стоя настрана и захвърлих амбицията, защото ме уморява.
Преди живеех за бъдещето, а сега преживявам всеки един ден като последен в живота си.
Преди се гледах отвън, а сега се гледам отвътре.
Преди се заглеждах в жените на другите, а сега се вглеждам в жената до себе си.
Преди казвах „Аз искам!“, а сега казвам „Той иска!“.
Преди вярвах, че „Те са длъжни!“, а сега съм убеден, че „Аз съм длъжен!“.
Преди осъждах вътрешно другите дори и при най-малкия повод, а сега ги оправдавам бързо, защото осъзнах, че нямам право на това, а и че нищо не знам за страданията и кръста, който носят.
Преди бях динамичен, а сега съм терапевтичен.
Преди мислех, че кростта е слабост, а сега съм убеден, че тя е най-голямата сила.
Преди се опитвах да позная другите, а сега искам да опозная себе си.
Преди предпочитах да разсъждавам, а сега обичам да обичам.
Преди говорех много, а се молех малко, а сега се моля повече, а говоря все по-малко.
Преди избягвах да се смирявам и смятах това за най-маловажното в християнството, а сега се опитвам да се смирявам във всичко и се убедих, че това е най-важната добродетел.
Преди мислех, че съм най-добрият от всички около мен, а сега съм убеден, че всеки от тях ме превъзхожда.
Преди се молех на Христос на Голгота, а сега се моля на Христос във Възкресението.
Преди избягвах да постя, защото се усещах слаб, а сега предпочитам да съм в пост, защото се усещам по-силен.
Преди си мислех, че чудесата са нещо изключително за Бога, а постепенно се убедих, че те са обикновено действие на Бога.
Преди вярвах, че има „късмет“, а сега съм убеден, че действа Божият промисъл.
Преди обичах да се оплаквам, а сега се научих да благодаря. На Бога, на Пресветата Дева, на светците и на хората.
Преди се опитвах да помня всичко, а сега се старая да забравям колкото се може повече.
Преди се стараех да давам съвети, а сега предпочитам все повече да ги търся.
Преди разчитах на себе си, а сега се уповавам на Бога.
Преди вярвах в човека и не търсех Бога, а сега вярвам в Бога и не вярвам в човека.
Преди си мислех, че има мигове, когато Той ме е изоставил, а сега съм убеден, че винаги ме е държал за ръка, а понякога ме е носил на ръце.
Преди се съмнявах в Църквата и вярвах в себе си, а сега се съмнявам в себе си и вярвам в Бога.
Преди не се спирах до просяци, а сега разговарям с тях.
Преди избягвах мисълта за смъртта, а сега все по-често мисля за нея.
Преди не разсъждавах за Съда, а сега го чакам всеки един ден.
