Автор: архим. Георги Капсанис
Източник: johnsanidopoulos.com
Превод: Пламена Вълчева
Празникът на Божественото Преображение Господне има множество дълбоки богословски аспекти. Обикновено ние ги откриваме в свещените четива и химни, но също и тук сме говорили за някои от тях. Днес бих искал да спра вниманието ви върху един от тези аспекти, а именно, че Преображение Господне е не само христологично, но и антропологично събитие. То се е състояло не само за да яви славата на Спасителя Христос, но и за да яви славата на човека в Христос. След своето падение човекът опетнил небесната красота, която притежавал. И оттогава светлият Божи образ в него бил помрачен. Затова трябвало да се открие какъв е в действителност човекът, колко слава и колко красота има в него. Христос възстановил този истински образ на човека. И го открил на планината на Преображението.
Така Той подтиква всички Свои верни ученици от всяка възраст да се стараят, да се надяват и да се трудят, за да могат и те да станат светло подобие на Бога. И по този начин да открият на всяко човешко същество, на всеки отделен човек онова, което се открило в нашия Спасител Христос на планината на Преображението. За да засияе всеки християнин заедно с Христос.
Затова днешният празник е покана от Бога към всички нас да не се задържаме на земята, в равнините, в низините. Да не позволяваме Божият образ в нас да бъде опетнен. Да се изкачим заедно с Господа на планината на добродетелите и там, молейки се на Бога и страдайки заради Бога, да се удостоим да съзерцаваме, доколкото можем, тази велика и страшна тайна. И нека помрачаването, нечистотата и тъмнината бавно отстъпят от нас и дадат път на светлината, красотата и великолепието на човека, сътворен от Бога.
Затова днес ние тъгуваме, защото виждаме, че в нас има тъмнина и че все още не сме преобразени от Светлината на Преобразилия се Господ, но същевременно и тържествуваме, защото виждаме Светлината на Христовото Лице и знаем, че тази Светлина засия, за да стане наша светлина, за да осияе както нашето лице, така и нашата човешка природа.
В това се състои борбата на всички нас. Да отстъпи полека-лека от нас тъмнината и да се изпълним с Христовата Светлина. Това е причината, поради която дойдохме на Света гора, планината на Богородица, която е идентична на планината на Господнето Преображение. И както на онази планина засияла благодатта на Преобразилия се Господ, така и на тази планина засиява благодатта на преобразените ликове на монасите, които се подвизават с добрия подвиг на покаянието.
Но и нашите братя-християни в света, които не са благословени като нас да се изкачат на тази земна планина, също имат способността да изкачват духовната планина на добродетелите. Със своя ежедневен подвиг, със своето смирение, със своята простота, вяра и любов към Христос те изкачват тази духовна планина и там постепенно се освобождават от тъмнината и се обличат в Христовата светлина.
Много е утешително, отци и братя, че тази Светлина, която засия на планината Тавор, е предназначена и за нас. Тази Светлина иска да просвети и нас. Тази Светлина иска да проникне в нас, иска да проникне в най-съкровените кътчета на нашето сърце, на нашата душа и дори на нашето тяло, за да можем и ние да бъдем озарени и просветени и да засияем с тази Светлина. Но това не може да стане, ако ние самите не копнеем за това, ако ние самите не се подвизаваме и не вземем своя собствен кръст. Това е така, защото вие видяхте, че днешният празник е неразривно свързан с тайната на Кръста. Той е неотделим от Кръста, както се пее в химните на нашата Църква. И преобразяването на всеки един от нас, на всеки монах и на всеки християнин, е свързано с личния кръст на неговия подвиг. Този монах или християнин, който се съгласи да бъде разпнат с Христос, носи в себе си също и надеждата, че ще има дял в божествената светлина на Преображението и че в него малко по малко ще засияе Христовата светлина.
Днес ние смирено молим Преобразилия се Господ, Който е милостив към нас заради нашето спасение, да ни просвети със Светлината на Своето Лице и да ни подкани, чрез нашите ежедневни трудове и страдания, да участваме в тази божествена, пресладка, преутешителна, славна Светлина на Своето Лице, която е единствената истинска Светлина в този свят, която е единствената Светлина, която може истински да утеши човека, и която е единствената Светлина, която огласява и възвестява бъдещата и вечна Светлина на небесното царство.
Манастир „Григориат”, Света гора, 1988 г.
