Преполовение

538 0

Автор: архим. Емилиан Симонопетритски
Източник: „Prairie Spirituelle”
Превод: Пламена Вълчева

Празникът Преполовение има особено благоухание и дълбок духовен смисъл. Той прилича на извор, който нашата Църква е оставила да тече сред полето на Пентикостара, за да можем да се огледаме в него, да видим кои сме, какво ни липсва и как да продължим нататък. Както показва името му, Преполовение се намира в „средата на дните”, за което се говори и в първата стихира на „Господи воззвах”*. Следователно празникът служи за връзка между Възкресение Христово и Петдесетница, който слага печат на този велик и единствен по рода си период. Оттук следва, че печатът на Великия Пост и на Петдесетница е слизането на Светия Дух.

За да ни посочи пътя, който води до Светия Дух, същата стихира ни казва, че средата на празника е „предзнаменование на славата”. Тоест в нея се предвъзвестява приближаващата слава на Господнето Възнесение. Тези думи на песнопението разкриват значението на Възнесение в празничния цикъл на Пентикостара, затова и празникът се споменава като пръв и последен сред останалите. В първата паримия на вечернята на Преполовение пророк Михей  казва, че Господ „ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог, (…) защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята” (Мих. 5:4). Пророкът открива и предрича деня, в който облечен  в сила, Господ най-после ще бъде прославен. Ако си припомним обещанието на Отца, че ще се облечем в сила, когато дойде Дух Свети (вж. Лук. 24:49) и новозаветните думи „със сила и с Духа Светаго”(1Сол. 1:5), както и „в дух и сила” (Лук. 1:17), ще разберем, че Синът е силата и мишцата на Отца в Стария Завет. В Новия Завет Синът е Този, Който явява Отца, доколкото това е възможно. Затова Господ казва, че „кой е Отец, не знае никой, освен Синът” и „всичко Ми е предадено от Моя Отец” (Лук. 10:22). Сега Синът, „мишцата (на Бога)”, показва Отца на целия свят, давайки му възможност да придобие небесен Отец.

Но идва часът, когато Синът трябва да предаде Своето дело на третото Лице на Светата Троица, Който ще покаже Отца, но също и Сина. Следователно „мишцата”, силата Христова в живота на Църквата е Светият Дух. По този начин разкриването на личностния Бог продължава в Лицето на Светия Дух, Който довежда докрай явяването на Сина за всяка плът, тоест във всеки човек. Пророчествата в Стария Завет, свързани с действието на Светия Дух, са много хубави. Да си припомним прекрасната сцена от пророчеството на Иоил, в която Духът се излива „върху всяка плът” (Иоил. 2: 28), а получилите Го са наречени синове и дъщери на Бога и стават Божи дом, който никога няма да опустее. Трайното възцаряване на Бога в сърцето на човека се извършва чрез Светия Дух. По този начин Христос бива прославен в сила.

„И ще пасе с Господня сила, с величието на името на Господа, Своя Бог — продължава пророк Михей, — и те ще живеят безопасно”, тоест в пълно общение с Отца. Следователно тук се открива общението на човека с Отца, както и със Светия Дух, Който приключва делото, извършено от Христос в историята. Христос е „разрушил преградата, що беше посред”(Еф. 2:14), съединявайки божественото и човешкото, но непрекъснатостта на тази връзка се осъществява от Светия Дух.

Втората паримия на вечернята на Преполовение — пророчеството на Исаия (Ис. 55:1-13) — свидетелства за изобилието, с което Дух Свети ще се излива в Църквата. Потокът на Светия Дух се излива като вода, течаща в живот вечен (вж. Иоан. 4:14), като водни струи, които извират, подобно на река, от недрата на нашата майка — Църквата, тоест от отческата пазва. Всеки от нас може да получи Дух Свети, стига да желае това. В пророчеството се казва още: „Вие, които жадувате! дойдете всички при водите”. Исаия се обръща не към хора като цяло, а към онези, които са бедни: „дори и вие, които нямате сребро, дойдете, купувайте и яжте; (…) без сребро и без плата.” И както ни разкриват тропарите на празника, водата — това е Светият Дух. Светият Дух се излива от пазвата на Отца и трябва да бъде показан от Иисус Христос. „Както дъждът и снегът пада от небето и там се не връща, но напоява земята и я прави способна да ражда и произрастя” (Ис. 55: 10), така и Светият Дух изхожда от Отца и се спуска над светата Църква, над цялата земя, опиянявайки я, за да даде тя плодове, и никога не се връща на небесата, без да е оставил следите на Своето присъствие. „И не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство; но се изпълняйте с Дух” — казва св. ап. Павел (Еф. 5:18). Всеки човек може да постигне тази пълнота.

Това ни преподава празникът Преполовение, за да ни подготви за славата на Възнесение Господне, за която пеем на „Господи воззвах”.

Откъс от беседа за Възнесение Господне в манастира Симонопетра”, 3 юни, 1983 г.

 *Пентикостар (Цветен триод) на български език, прев. акад. Методий Григоров, трето допълнено издание, Сливен, 2015.