ПРЕП. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА НИ ЗОВЕ КЪМ ПОДВИГ

1317 0

Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В последната седмица на Великия пост св. Църква ни предлага образа на една жена, която извървяла дългия път на покаянието, на очистването на душата си и така стигнала до Господа — преподобна Мария Египетска. Св. Църква ни казва, че ако предишната седмица сме се докоснали до един друг велик подвижник — св. Йоан Лествичник, — до образа на един мъж, то нека жените не мислят, че делото на спасението  — животът в Бога — не е по мярата и по силите им.

Църквата ни предлага образа на една жена, която била велика грешница и велика праведница. Тя ни предлага този образ като потвърждение на всичко, което сме чули досега в храма по време на Великия пост и на онова, което ни говори нашият велик учител — св. Йоан Лествичник.

Преп. Мария Египетска била една от големите грешници. Когато четете житието ù, се убеждавате колко правдиво е изобразена човешката душа в поученията на светите отци и в изложението на св. Йоан и изобщо колко закономерен е духовният живот.

В началото преподобна Мария блудствала с всеки в продължение на седемнадесет години. Тя казва за себе си: „Седемнадесет години, и повече дори, аз вършех блудство с всеки срещнат и не заради подаръци или пари, (понеже от никого нищо не взех), защото си бях наумила, че даром повече ще идват при мене,  за да удовлетворяват моята похот. Не мисли, че бях богата и затова не взимах — не, аз живеех в нищета, често гладна, предях вълна, но непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше  в това”*(Житие на светицата, 1 април).

Всеки от нас има един или друг порок, една или друга страст, която го владее, и светите отци казват, че преди всичко е нужно да се борим с тази страст. „Който види в себе си някаква преобладаваща страст, той трябва преди всичко да се въоръжи против нея, особено ако това е домашният ни враг, т.е. плътската похот; защото ако не победим тая страст, победата над другите не ще ни ползва”** (Лествица, Слово 15, 41). При преп. Мария Египетска тази господстваща страст била страстта на блудството, което тя извършвала не заради парите, не заради подаръци или нещо друго, а заради своята похот.

И ето Мария тръгнала за Светите земи, но не на поклонение, а за да се отдаде на страстта, на обзелата я похот с младите хора, които щяла да срещне на кораба. Знаете, че по особен Божи промисъл не ù било позволено да се поклони на Животворящия Кръст Господен. Няколко пъти Мария се опитвала да влезе в храма, но бидейки всеки път задържана от неизвестна сила, тя съзнала  своята греховност и като видяла едно изображение на Божията майка, смирено я помолила: „О, Владичице Дево, която си родила Бога в плът! Знам, дълбоко съзнавам, че не е чест и похвала за теб туй, че аз, нечистата и скверната, се взирам в лика ти, Приснодево, чиста телом и по душа. Справедливо е, твоята девствена чистота да се гнуси и да ме ненавижда мене, блудницата. Но чувала съм, че Роденият от тебе Бог затова и се е въплътил, да призове към покаяние грешниците. Ела при мене, изоставената от всички, и помогни ми! Повели да се отвори и за мене входът на църквата, дай ми да зърна Светото Дърво, на което с плът е бил разпнат Роденият от тебе, пролял Светата Своя Кръв, за да избави грешните и мене. Повели, Владичице, и за мен, недостойната, да се отворят дверите на църквата, та да се поклоня на Божествения Кръст! Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, застъпнице за моето спасение.”

И вие знаете, че след това Божията майка я удостоила да влезе в храма и да се поклони на Честния Кръст, а тя, като се умила в Йордан и се причастила със светите Тайни, с радост се посветила на подвиг, който носила в продължение на почти 50 години.

Какво научаваме от преп. Мария Египетска? Тя искала отново да получи от Бога чистота. „Целомъдрието е чистота на душата и тялото“ (Лествица, Слово 15, 5). Възможно ли било за нея, блудницата, отново да придобие чистота?

Нека се обърнем към този, който неотдавна ни поучаваше — към св. Йоан Лествичник: „Не онзи е чист, който е запазил несъблазнено това тленно тяло, но онзи, който напълно е покорил неговите членове на душата“ (Лествица, Слово 15, 12).

Сега нейната задача била да подчини телесните си членове на душата, да ги направи съслужители на Бога, подобно на душата. И тя започнала да се очиства чрез безмълвие и послушание. „Земята с роса е майка на сладостта на плодовете, а майката на чистотата е безмълвието с послушание“, казва св. Йоан Лествичник (Слово 15, 37). И така, преп. Мария Египетска изпълнила и това указание на светоотеческия опит,  разбира се, без да е чувала за него. Тя се отдала на пустинно безмълвие и послушание.

Защо са необходими безмълвието и послушанието? Безмълвието е нашата служба на Бога: „Безмълвник е онзи, който се напряга да задържа безтелесното същество в границите на телесния дом“ (Слово, 27, 6). Това означава, че подвижникът е „безтелесно същество” — тоест той е длъжен, както казахме, да задържа в тялото си своя ум или душа, да не им дава светски развлечения. Така целият му живот става предстоене пред Бога и служба на Бога. Но за да се придобие чистота, не са достатъчни само безмълвие и въздържание. „Който се опитва да спре тая борба само с въздържание, той прилича на човек, който иска да изплува из бездната, плувайки само с едната ръка.” Къде е другата ръка? „Присъедини към въздържанието смирение: защото първото без последното не принася полза“ (Слово, 15, 40).

И така, не е достатъчно само въздържание, но трябва също да се придобият послушание и смирение. Знаете какво дава послушанието: „Послушанието е възкръсване на смирението“ (Слово, 4, 3). Затова преп. Мария Египетска трябвало да избере послушанието, за да придобие чистота. Но как  да се упражнява в послушание, когато нямала наставник? Мария връчила себе си на Божията майка, наричайки я своя поръчителка: „Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече  своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, застъпнице за моето спасение.” И след това: „Сега, Владичице, е вече време да изпълня обещаното, когато те призовавах за поръчителка. Напътствай ме според твоята воля и научи ме как да довърша спасението си по пътя на покаянието.“

Божията майка я изпратила отвъд Йордан и колко радостно и лесно било за Мария, след като се приобщила с Тялото Христово, отново да стане част от Църквата, колко радостно било за нея да отиде в пустинята, да живее в Бога и да пребивава в молитва.

После се случило  онова, в което ние винаги се проваляме — започнала борба. „Повярвай ми, отче Зосима, 17 години преживях сред тази пустиня в борба със своите безумни страсти, като с диви зверове“, казала преп. Мария Египетска. Ето каква била тази борба: „Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и вино, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен  се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала.” Но това все още не било основното, което я измъчвало по отношение на владеещата я страст. „Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Ден и нощ не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах 17 години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи.”

Да, радостно било началото и, както знаете, радостен бил краят на нейната борба със страстите, а по средата имало подвиг — тя прекарала седемнадесет години в постоянни мъки. Какво придобила преп. Мария Египетска? Придобила чистота.  В какво се изразявала тя? „Чистотата — казва св. Йоан Лествичник — ни приближава до Бога и, доколкото е възможно, прави ни подобни Нему.“ И ние знаем, че след като прекарала седемнадесет години в пустинята и когато се срещнала със Зосима, тя притежавала такава чистота, че познавала Свещеното Писание, без да е чела книги.  Когато Зосима я попитал с какво се храни, тя отговорила: „Храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото  „не само с хляб ще живее човек“!”.

„Като чул, че светицата споменава думи на Свещеното Писание — от Моисей, пророците и Псалтира, Зосима я попитал дали е изучавала псалмите и другите книги.” „Не си мисли — отвърнала му тя с усмивка, — че след като преминах река Йордан, съм виждала някой друг човек освен тебе: даже звяр не се е мяркал, нито някое животно. И никога не съм се учила на книга, и никога, от ничии уста не съм чувала да се четат псалми, но „словото Божие е живо и действено” и учи на разум човеците (и прониква дори в мен, непознатата за света).“ Да, това е така, защото, както казва св. Йоан Лествичник: „Чистотата е направила своя ученик Богослов“ (Слово 30, 24). Понеже Господ, бидейки Пречист, прониква в чистата душа, Сам ставайки неин Учител, и тогава тя не се нуждае от поученията и словата на другите.

„Словото, съществуващо винаги с Отца, прави чистотата съвършена, като умъртвява смъртта със Своето идване; а след умъртвяването на смъртта, ученикът на богословието получава съвършено просвещение.“

Животът на преподобна Мария Египетска, който тя прекарала в покаяние за господстващия над нея грях, ни дава пример на деятелно израстване. Св. Църква ни представя св. Йоан Лествичник преди всичко като автор на „Лествицата”, за живота му знаем малко неща — само онова, което се споменава в самото му творение. Душата му познаваме единствено от „Лествицата”, а житието на преп. Мария Египетска представя живота ù такъв, какъвто тя самата го описва. И когато днес честваме нейната памет, нека помним, че преп. Мария Египетска е най-великата подвижница сред жените-блудници и че е преминала през покаяние, съчетано с безмълвие и послушание. Тя ни дава велик пример за покаяние и ни призовава да вървим по този път.

Житието на преп. Мария Египетска ни казва, че ако човек има в себе си някоя господстваща страст и я познава чрез съветите на своя духовен отец, той трябва преди всичко да се бори с нея, в противен случай останалите му победи ще бъдат напразни. А след това ни казва, че трябва да преминем през подвиг, че царството Божие бива насилвано, че Христовият път, пътят на подвига, започва с велика радост, както се случило  и с преп. Мария Египетска, и завършва с велика радост; а по средата се води тежка борба със страсти и похоти — в продължение на седемнадесет години тя се борила с тях, като със свирепи зверове: отпадала духом, унивала, губела дара на молитвата и радостта от любовта.

Св. Йоан Лествичник и преп. Мария Египетска ни зоват към подвиг. Сега, когато всеки от нас е една макар и малка светлинка в мрака, който ни е обгърнал, трябва да помним тези живи образци на деятелното израстване, с които св. Църква завършва Великия пост.

Ако сте преминали през покаяние, през вопъла: „Господи, помилуй мене, падналия”, през православието и тайнствата, през озарението на Таворската светлина, през вземането на своя кръст, то завършвайки този път, погледнете назад — как е извървян той, какво сте запазили в душата си от онова, което св. Църква предлага на всеки един от нас.

Ако все още не сте се покаяли, то все още не е късно да го направите, защото дори и днес ще пеем със светата Църква: „Отвори ми вратите на покаянието, Животодателю“. Амин.

*Цитатите от житието на преп. Мария Египетска са от Жития на светиите, месец април, Славянобългарски манастир Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон, 2001 г.

**Цитатите от Лествицата” са по изданието от 1996 г., прев. Нюйоркски митрополит Йосиф