ПРИБЛИЖИ СЕ ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО

311 0

Автор: свещ. Георгий Чистяков

Източник: www.damian.ru

Превод: Пламена Вълчева

 В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес, скъпи братя и сестри, чухме по време на Божествената литургия празничното Евангелие — Евангелието, в което Господ Иисус Христос казва на Своите ученици: „и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте”.

Думите, които Господ отправя към Своите най-близки ученици, апостолите, Той отправя и към светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян; същите думите Господ отправя и към всеки един от нас, към Своите ученици. Защото ние с вас носим името православни християни именно защото сме Христови ученици. Затова всеки път преди да се причастим, ние се обръщаме към Христос с думите: „На Твоята тайна вечеря, Сине Божий, за причастник (т.е. участник) приеми ме днес”.

Ние сме участници в Тайнството, ние сме Негови възлюбени ученици. Ето с какъв велик дар ни е обогатил Господ, като ни е направил ученици. Той ни казва: „Приближи се царството небесно” и царството е вече близо, царството е вече тук, то е вече сред нас. Неслучайно по време на Божествената литургия свещеникът се моли, благодарейки на Господа, че вече ни е дарувал бъдещото царство. И макар царството небесно да е все още в бъдещето, то вече присъства в нашите отношения  един с друг, защото ние сме братя и сестри не само по название, не само по име, но и по самата същност на нашето призвание, защото Църквата Христова е нашето общо семейство, което е съставено от братя и сестри, и всички те са родни, а не доведени.

Царството се приближи и то се изразява в онези отношения на любов и доброта, на уважение и помощ, които се създават между нас, християните, между нас, енориашите, които идваме често в храма, и онези, които по някаква причина идват рядко; но е твърде вероятно да дойде време, когато и тези хора ще открият Бога и ще станат примерни християни.

И аз бих искал да ви напомня, братя и сестри, че както Козма и Дамян са били безвъзмездни лекари и даром, без да чакат отплата, са помагали на хората, така и ние сме длъжни да си помагаме един другиму, да помагаме на познати и непознати, на известни и неизвестни хора, да помагаме на всички именно заради тази заповед: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте”.

Но как ние с вас да изцеляваме болни? Разбира се, не ни е дадена такава дарба. Но ние можем да отидем при болния и да го подкрепим. Ние можем да отидем при болния, да поседим при него и да поговорим с него. Ние можем да отидем при болния и да му занесем някакво малко подаръче, което току-виж го е зарадвало. Защото, когато настроението на болния се подобри, се оказва, че лекарите по-лесно могат да лекуват болестта му. И Бог изпраща върху него Своето благословение. Затова ние също можем да изцеляваме! Да изцеляваме не чрез своята сила, а чрез своята доброта, като отиваме при болния и му подаваме ръка.

Ние можем да очистваме прокажени, ние сме длъжни да очистваме прокажени. Днес, за щастие, тази болест вече не е толкова разпространена, но са разпространени други болести. И има толкова много хора, които са сякаш прокажени, защото хората странят от тях така, както в древните и средните векове всички са странели от прокажените, защото смятали, че това е опасна болест, защото можеш да се заразиш и да се покриеш с проказа за няколко седмици. Така и днес ние отвръщаме лице от бездомните, от скитниците, от мръсните и некъпаните често в продължение на много месеци, от такива нещастни хора. Страним от тях, защото смятаме, че те са вредни за нас. Но ако ние с вас сме милосърдни към тях, ако ние с вас помогнем с нещо на един такъв човек, най-вече като се отнасяме към него с уважението, от което се нуждае всеки човек, дали това няма да бъде началото на неговото преображение? Както знаете, бездомните често са благодарни само заради това, че някой се е отнесъл към тях като към хора, с уважение. Трябва да се замислим за това и да се опитаме да помогнем на онези, които са като прокажени.

Онова, което Господ казва по-нататък, е напълно непонятно: мъртви възкресявайте!

Как бихме могли ние, слабите, грешни и обикновени човеци, да възкресяваме мъртви?! Тук, в тези думи, които Господ отправя към нас, както и в цялото Евангелие, са вложени различни смисли.

Първо, колко много хора, които са притиснати в ъгъла от живота, от трудностите в работата, от безпаричието, от болестите, от различни проблеми, от неразбирателството с роднини и познати, колко много живи хора се чувстват като мъртви! В това е нашата задача и ние с вас имаме силата да помогнем на тези хора да си спомнят, че са живи, да си спомнят, че животът им не е приключил. Знаете какво говорят: аз съм свършен човек, всичко в живота ми е приключило. Нашата задача  е веднага да се притечем на помощ и да кажем: не, твоят живот не е приключил, нашият Господ Иисус Христос те призовава към живот!

Думите „мъртви възкресявайте” имат и друг смисъл. Те съдържат  заповедта да се молим за починалите. Колко често ние забравяме тази заповед! Заповядано ни е да се молим за всички: за нашите баби и дядовци, за нашите родители, за нашите съпрузи, за нашите деца и внуци. Заповядано ни е да се молим за познати и непознати, заповядано ни е да се молим по една-единствена причина: защото Църквата знае, защото светците знаят, защото праведниците знаят, че от тази молитва  на починалите им става по-леко. Ние отправяме молитви към Бога за починалите, за да се почувстват нашите покойници по-добре. И затова не бива да оставяме тази молитва, защото тя е велико Божие дело. Какво ще каже Господ, когато дойде да съди живи и мъртви: защо не се молихте за вашите братя, защо решихте, че не бива да се молите за починалите?! Това е необходимо. Знаете ли, когато се молиш за починалите, когато отслужваш панихида, когато се молиш продължително време, когато четеш Псалтира, усещаш, че мнозина от тях също се молят за нас. В молитвата за починалите ние можем да  усетим  църковното единство, защото в нея Господ събира всички заедно, цялата Църква: и живите, и тези, които вече са у Него и също са живи —  защото у Бога всички са живи!

В тези немного думи на днешното Евангелие се съдържа цялата програма за действие на православния човек, и ако ние с вас живеем съгласно тази програма, ще можем да станем истински християни и да се радваме на царството, с което Господ ни обогатява и възнаграждава.

 

14 ноември 2002 г.