ПРИБЛИЗИТЕЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ

1188 0
vm6292

vm6292Автор: прот. Андрей Ткачов

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravmir.ru

 

Страх от смъртта, страх от бедност, вътрешна болка в костите от греховете – това са главните тревоги на човека. Тези три неща споменава Златоуст в своето огласително слово. Ето какво казва той:

„Никой да не ридае за своята бедност: защото се яви общото Царство.

Никой да не плаче за прегрешенията, защото от гроба изгря опрощение.

Никой да не се страхува от смъртта, защото смъртта на Спасителя ни освободи”.

Той говори първо за бедността и нищетата, защото това е най-крещящата проява на несправедливостта на света, видима за всяко око. Оттук, от желанието да се победи имущественото неравенство и да се преодолее пропастта между облечените в злато и седящите на гноището, са се родили идеите и движенията, формиращи облика на съвременния свят. Пенсиите за старост и обезщетенията за безработица са дошли оттук. Кредитите за достъпно жилище и профсъюзните движения – също. Както и целият социален патос, от тениските с портрета на Че Гевара и революциите до мирните демонстрации са дошли от желанието за очевидно равенство или поне за приблизителна справедливост.

Но какво не достига на социалните движения? – Пасха! Не им достига молитвата и радостта от това, че Христовият гроб е празен. Без молитвата и пасхалната утреня всеки светски любител на правдата само умножава идолите, добавяйки към техния пантеон още един – идола на пълната земна справедливост. Това е лъжлив бог, и синовете на Небето би трябвало да разбират това.

Религиозният човек е склонен да изгори излишната енергия по-скоро правейки земни поклони, отколкото ходейки на демонстрации. Но и той има нужда от пасхалната радост, за да не прекали с поста, да не изпадне в униние, да не придаде на своите покайни трудове по-голяма цена, отколкото е необходимо.

„От гроба изгря опрощение”. Има време, в което да плачем, и време, в което да се смеем. Има време, в което да прегръщаме, и време, в което да се въздържаме от прегръдки. Трябва да различаваме времената.

Този, който скърби по време на всеобщата радост, е по-скоро нечестив, отколкото благочестив. Това е ненавременна скръб за греховете, както е ненавременно спазването на Закона от евреите във времето на благодатта. „Когато е трябвало да се спазва Законът, вие се кланяхте на идолите. А когато трябва да почетете благодатта, спазвате Закона, който сте направили прекалено строг чрез произволни тълкувания” – така в общи линии говори за подобна ненавременност Златоуст в една от проповедите.

Постът бил ориентиран към Пасха. Пасха настъпила и постът свършил. Сватбарите не могат да постят, ако Младоженецът е с тях. „От гроба изгря опрощение”. Какво бихме могли да добавим към това?

И накрая, смъртта. Тя е важна и, колкото и да е странно, необходима. Но кой е безстрашен пред нейното лице?

Страшна и мълчалива, като дълбок кладенец, тя не отговаря на твоите викове. Тя не иска да разговаря, защото знае, че мълчаливият воин е по-страшен от приказливия. И ето, ние чуваме: „Никой да не се страхува от смъртта!”

Бихме могли да сметнем тези думи за порив на чувствата, но не повече. Но множеството мъченици и търпеливи страдалци ще издигнат глас и ще кажат, че именно вярата в Разпнатия и Възкръснал Христос им е дала сили да победят и страха, и болката, и яростта на мъчителите.

Можем да не се страхуваме от смъртта, ако посредством молитвите и Тайнствата съединим душата си с Победителя на смъртта и разберем това, за което говори Давид. А той е казал следното: „Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене” (Пс. 22:4).

И така, Златоуст споменава за трима врагове. Трима врагове са потъпкани от Иисус, Сина на Живия Бог. Както казва митр. Йеротей (Влахос), ние ще продължаваме да ридаем, да плачем и да се страхуваме дотолкова, доколкото не ни изпълва светлината на Христовото Възкресение, доколкото сме чужди на Пасхалната благодат.

И ако някой ни попита в какво всъщност ни дава нашата вяра във Възкръсналия Христос, ние можем да отговорим, че в своята най-висока точка нашата вяра ни дава способността да не ридаем за земните недостатъци, да побеждаваме греха и да не се страхуваме от смъртта. Ще подчертая – в най-високата си точка.