Привилегията да бъдеш кротък

471 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Живеем в свят, в който не разбират кротостта. За мнозина тя е проява  на непълноценност, малодушие и неуважение към самия себе си. Хората се надпреварват в желанието си да се  себедокажат, да се наложат над другите с цената на какво ли не. Който не е активен и амбициозен, бива отхвърлен  и стои забравен и заклеймен с печата на своята слабост сред бушуващите обществени стихии. Събитията сякаш минават покрай него, а той упорито не иска да ги следва. Да бъдеш кротък, на практика означава да избереш грешната стратегия, която те превръща в социален аутсайдер. Да си позволиш да бъдеш слаб, казано на езика на връхлитащото врeме.

Но царството на Бога не е царството на кесаря. Правилата на света не са принципите на Христос. Спасителят изисква от последователите си не да бъдат горди като орли и храбри като лъвове, а „кротки като гълъби”. Да станат достойни за царството Божие не само като успокоят инстинктите си и пресушат блатото на страстите си, но и като очистят кладенеца на душата си и навлязат дълбоко в същността си. Смирявайки се, в непрестанна борба да достигнат  кротост. Християнинът води война на два фронта — вътрешен и външен и в стихията на  невидимата бран трябва да се смири пред Твореца,  за да спечели войната, в която е въвлечен. Съзнателно да премести ударението  на всичко свое отвън навътре, към своята „светая светих”. Вярващият трябва да живее в света, но да не бъде от него, да изпълнява своята малка духовна мисия като посланик на една друга, по-висша реалност. Ако истински обича Христос, трябва да постигне това с цената на всичко и въпреки всичко. Това произтича от духа на учението на Иисус, от цялостния и неповторим пример на жертвената любов на Спасителя, Който е пролял кръвта си за спасението на цялото човечество. На едно място в Евангелието от Матея (11:29), Той изрича следните думи:  „… и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.” Богочовекът сам препоръчва Своя личен  пример и преподава Своята рецепта за придобиване на най-съкровеното лекарство — вътрешния мир. Светите отци на Църквата ни учат, че критерият дали се движим в правилната посока в нашия духовен живот е точно придобиването и опазването на душевния мир. Той е онова съкровище, което не може да бъде заменено с нищо друго и за което си струва да се води дълга и упорита борба със старата ни природа. Той е целта преди голямата цел — спасението на душата. Първо мир, а после спасение, постигнато при личното саморазпъване с Христа Спасителя.

Но всъщност кои са кротки в най-съкровения и духовен смисъл на думата?  Отговор дава св. Василий Велики: „Укротилите собствения си нрав, освободилите се от всяка страст, в чиито души няма никакъв смут”.

Кротостта е привилегия на най-мъдрите, на победителите самите себе си, тя е украшение на всичките им трудове в този преходен свят. Всички достигнали до святост, първо са я постигнали като особено духовно състояние, като ниво в отношенията си с Бога и хората. Сатаната и неговите слуги са безпомощни пред кротките по дух, които макар да изглеждат невзрачни и уязвими, са невидими победители над всичките му козни. Душевният смут и вътрешното безпокойство са вдъхновени от поднебесните духове на злобата, които искат да разстроят личността на вярващия и да я отклонят чрез внушенията си в пагубна посока. А душевният мир и вътрешното спокойствие са признак за присъствието на Светия Дух .

Да бъдеш кротък, означава не само да изразяваш истината, но и да живееш в нея, да си Христов изцяло и докрай, така както изисква Спасителят.  Светото Писание изобилства от примери за християни, които с кротост са побеждавали  враговете си и са ги обръщали към вярата като едно ново за тях откровение. Те са благославяли гонителите  си и са ги наричали свои благодетели. И така са постигнали повече, отколкото щяха да постигнат с пламенни проповеди и дори с чудеса.

Самата кротост е чудо, което не може да бъде обяснено освен с лечителното действие на всепроникващата Божия благодат. Да си благодатен, означава да си богат на дарове от небето, да пръскаш навсякъде около себе си светлина и любов, но и задължително да бъдеш кротък по дух и сърце. Най-благодатните са най-близо до Бога като източник и подател на всички блага. Те са Неговите любими чеда, живеещи в реалността на Божествената Му любов. Кротките преживяват и пребъдват в чудото с тихото спокойствие на Божията победа.

За тях се отнася и третото блаженство, изречено от Спасителя в Евангелието от Матея (5:5): „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”. В исторически план това се е изпълнило в истинския смисъл на думата, защото християните са възтържествували над езичниците и Евангелието е благовестено навсякъде по света. Но на тях и пак на тях като на  последователи Христови е дадено едно по-висше обещание от останалите блаженства, а именно да наследят земята. Да пребивават с душите си в новото небе и новата земя, обещана на всички, които с подвизите си са я заслужили. Да бъдат наследници на човечеството, което е пречистено от греха и е обновено и обожено от Духа Светаго.

Да бъдеш кротък, не е просто душевно състояние, а привилегия свише и в този, и в другия свят, която е подарък за истинските праведници, просияли след непрестанни трудове да изобразят Христос в новата си обожена природа. Амин.