Привилегията да пострадаш несправедливо

487 0
iconi

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Един опитен духовник сподели в личен разговор нещо дълбоко съкровено от богатството на своя житейски опит. Поглеждайки назад с въздишка, той призна, че когато бил млад свещеник, изпълнен с пастирски плам и религиозен възторг и изцяло отдаден на своята мисия, бил несправедливо оклеветен. И както обикновено става, не от случайни и незапознати със служението му хора, а от онези, на които най-много помагал миряни и служители от поверената му енория. Той понесъл много тежко това изпитание — изпаднал в мрачна и тежка депресия. За известно време се отдалечил от хората, „прибрал” се в своя вътрешен свят и се отдал на молитва и дълбок размисъл. Но търсейки утеха в Бога и опитвайки се да намери балсам за причинената рана, той достигнал до прозрение, което подобно на стълба го извело от пропастта. У него се появила мисълта: „Господи, аз наистина не съм извършил това, в което ме обвиняват, но макар да съм невинен, в миналото съм вършил други грехове и това, което ми се случва, е справедливо наказание за тях.” По този начин той получил утеха и приемайки „гъбата с оцета”, утихнал, смирил се и възстановил своя вътрешен мир.

Минало известно време и истината за неговия случай станала явна. Всички разбрали, че той е изцяло невинен. Нещо повече изненадващо и за самия него, той получил дар от Бога, който го облагодетелствал за години напред. Така по неизказан начин свещеникът бил възнаграден за проявеното лично смирение при очевидна несправедливост. Станало така, че след болката от унижението, го споходила радостта от изяснената истина и удовлетворението от неочакваното благословение свише. И всичко това се случило, защото претърпял докрай. Без ропот, оправдание или дори опит да прехвърли вината върху другите. Безропотно и мъжествено понесъл горчилката и несправедливия бич като истински воин Христов. Постъпил така, както трябвало да постъпи един истински християнин, ставайки пример за кротост и смирение. Затова Бог го възнаградил. Този, Който е всемогъщ и всемилостив Баща, обърнал лицето си към него и го обдарил щедро и великодушно.

Много често в живота на духовниците, както и на всички вярващи, които искрено се подвизават в Христа, се случват събития, присъщи на житията на светиите. Личното недостойнство и вътрешните борби не пречат за придобиването на този особен „печат свише”, който получават отдалите сърцето си и душата си на Бога. Така Господ изявява Своя промисъл за избраниците Си и показва милостта Си към онези, които са заслужили да бъдат Негови приятели .

Всичко това се превръща в огнено свидетелство, че духовните закони са едни и същи за всички и че „Бог не гледа на лице”. Принципите на духовния живот и нестихващите схватки в невидимата бран, към която е призван всеки повярвал в Спасителя, са относими към решилите да го последват по тесния път на спасението на душата. От мига, в който човек се обърне искрено към Христос и твърдо реши да го следва, сякаш целият свят му обявява война и той е длъжен да се бори, използвайки Божието всеоръжие вместо коварните оръжия на света. Борбата се води на два фронта вътрешен и външен, и ако вярващият е решил да бъде изцяло Христов, животът му преминава по линията на най-голямото съпротивление.

Житията на Божиите угодници са пълни с примерите на мъже и жени от всички съсловия и епохи, които са понесли множество болки и страдания и са се превърнали в страдалци за Христа. В краткия отрязък от земното им пребиваване, по този мъчителен начин се е изпълнила Божията воля за всеки един от тях. Всички те, колкото и да се различават помежду си, са преминали през горнилото на страданията, които са най-сигурният белег за Божието избраничество.

Типичен пример за това е житието на един от забележителните мистици на светото Православие през 7 в. св. Ефрем Сирин. Той бил наклеветен, че е баща на едно новородено дете. Но вместо да възроптае и да се опита да възстанови справедливостта „по човешки”, той понесъл изцяло несправедливото обвинение безропотно и смирено. Отишъл при епископа и паднал в нозете му и със съкрушено сърце промълвил: „Наистина, отче мой, аз съгреших и съм виновен!”. Всички били изненадани, но и разочаровани от падението на този истински праведник. Но не след дълго Бог го възнаградил за дълбокото му смирение. Истината станала известна,  когато след молитва над главата на новороденото и отправен въпрос към него кой е истинският му баща, по чудотворен начин то отговорило: „Ефрем, домакинът на митрополията!”. По този начин справедливостта възтържествувала и подвизаващият се Ефрем бил възнаграден с Божията благодат и възхищението на хората.

Ние, наследниците на изгонените от рая, искаме Бог винаги да гледа благосклонно към нас. Искаме винаги да бъдем огрени, милвани и облагодетелствани от слънцето на Неговата правда. Прегърнали сме мисълта, че сме „специални” в Божиите очи и че конкретно към нас Бог проявява полускрито предпочитание. Забравяме, че Той обича всички — и нас, и ближните ни, и далечните, и  колкото и странно да звучи   нашите врагове. Това е така, защото Бог е Отец на всичко и всички и блика Своята неизчерпаема любов към творението Си! Но не е длъжник никому и на никой  от нас не дава гаранции за бъдещо безбедно и спокойно битие, освободено от грижи и притеснения.

Уви, ние твърде често приличаме на фарисея от евангелската притча, който очаква и изисква да получи облаги в качеството си на привилегирован от Небето. Това е наше фатално заблуждение и за съжаление  ярко свидетелство за нашата прелест. Едно болно състояние, което се е превърнало в нормално и естествено за нас. Удобно забравяме, че горчивините и страданията ни приближиват към Небето и ни уподобяват на Спасителя. Те ни отърсват от налепите на земната кал, потушават проблясъците на гордостта и жигосват измамното чувство за духовно избраничество. Те ни събличат от суетата, освобождават ни от залепналите маски на себелюбието и ни привеждат в състояние, в което сме самите себе си. И както блудния син, след предизвиканите разочарования ние можем да се завърнем да дойдем на себе си! Нещо по-оттрезвяващо да дойдем в себе си… Затова и нашите обвинители и гонители са най-големите ни благодетели  и най-надеждните ни пътеводители към царството Божие. Те ни тласкат към светлината и изцеряват болките ни, макар и да предизвикват горчиви гримаси по лицата ни.

В едно свое разсъждение, един от забележителните боговидци на 20 в., свети Софроний Сахаров, изрича следното: „На хората обикновено е присъщо юридическото разбиране за справедливостта. Те отхвърлят като несправедливо възлагането на отговорността за личната вина върху другиго. Това не се вмества в тяхното съзнание. Но  духът на Христовата любов казва друго… Всеки човек във всеки един случай може да каже много неща за свое оправдание, но ако вникне и се вгледа в сърцето си, ще види, че докато се оправдава, той неизбежно става лукав”(„За разликата между християнската любов и човешката справедливост”).

Бог не е просто справедлив, но и милостив. Всяка Негова мярка е твърде различна от нашата. За разлика от нас Той вижда всичко в пълнота, неограничаван и необвързан от никого. Нещо по-важно за нас гледа на нещата в дълбочина, а не като се плъзга по повърхността. Бог е любящ Баща Той има план за всеки човек и промисъл за избраниците Си. Да пострадаш несправедливо е привилегия само за богатите и облагодатени от Бога души. Това е привилегия за родените от Небето едно особено Божие помазание само за най-достойните. Тези, които Господ е нарекъл Свои … И те носят кръста си с вяра и мъжество, превръщайки го в радост. А радостта им е победа над всяка логика и рационално разсъждение, защото произтича от Отца на светлината и е плод на Неговата благодат .

Затова нека понасяме всичко, изпратено ни свише, като не забравяме, че: „на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдействува към добро”(Рим. 8:28). Бог ни милва дори когато ни наказва и като сърцеведец и тайновидец знае кое е най-добро за нас, както и кога и как да ни го дане. Така ще станем достойни в недостойнството си, ще бъдем синове, а не осиновени,  и ще се сражаваме на полето на Духа като истински воини Христови, а не като Божии наемници. Нека прегърнем кръста си, преглътнем болките и униженията, за да заслужим да застанем отдясно на Божия престол в Царството небесно! Амин.