Автор: прот. Виталий Зелински
Източник: www.pravoslavie.md
Превод: Пламена Вълчева
Ние все още живеем с удивителното събитие, което вчера нашата Църква отбеляза — Кръщението Господне, при което Христос, не понеже е имал нужда или понеже е имал грях, е отишъл при Йоан и е приел от него кръщение — онова кръщение, което хората са приемали, за да се умият от греховете си. Христос влязъл в Йорданските води, за да вземе върху Себе Си именно тези човешки грехове.
Господнето Кръщение е известно още и като Богоявление, тъй като над Христос се явил Светият Дух във вид на гълъб и се чул гласът на Отца, който казал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. По този начин се открила Светата Троица — в Христос, Който бил там, в Светия Дух, Който слязъл във вид на гълъб и в Родителевия глас, който провъзгласил любовта на Отца към Сина, показвайки с това Своето благоволение към целия свят.
Днес ние честваме също и паметта на св. Йоан Кръстител. Човекът, който бил близо до Христос, изпълнявайки своята духовна мисия. Човек кротък, но и властен. Защото напътвал хората, като ги учел как да живеят. Макар да имал върху себе си Светия Дух, Йоан казвал: „Аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му“.
Нека се замислим за този човек… Както Йоан поел върху себе си духовното задължение да подготви пътя на Господа, но в същото време обладавал голямо смирение и голяма любов към човеците, по същия начин и ние сме длъжни да устроим своя живот. Гледайки светиите, ние се питаме: „Какъв е бил пътят, който са извървели? Как са организирали духовния си живот, така че да постигнат святост?“.
Чрез божествените служби, евангелските четива, песнопенията, които звучат в храма, Господ ни призовава да осъзнаем, че всъщност всеки човек е призван да следва пътя на св. Йоан Кръстител и на светиите. На всекиго от нас е поверено някакво духовно задължение, за да може от своето място, в своя дом да подготви пътя на Господа. Всеки от нас е длъжен да има такава сила, че да говори като родител, който бива чут от своите деца. Такъв дух е длъжен да има всеки човек. Това е естествено духовно състояние. И в същото време да имаме онази скромност и онова смирение, които собствено е имал св. Йоан Кръстител.
Такъв трябва да бъде животът на всеки човек. Ако Господ отваря царските двери и идва при хората с Чашата, за да може всеки от нас да вкуси от Неговото Тяло и да пие от Неговата Кръв, за да се очисти от греховете си… Ако Господ Бог идва така открито при хората и прави всичко за нас, то ние сме длъжни да бъдем готови. Сърцата ни трябва да са очистени от страстите, греховете и привързаността към света.
