Призвани сме към святост

542 0
sviatos

Автор: архим. Павел Пападопулос
Превод: Константин Константинов

Не сме съвършени, нито — свети. Нека поне бъдем сърцати, да имаме непринуденост, човещина, да приемаме онова, което се случва в живота ни, без да се тревожим за нищо — нито за себе си, нито за Църквата, нито за обществото, нито за бъдещето.

Нека обаче внимаваме. Да не си мислим, че Христос дойде да промени света по един светски начин. Да не си мислим, че Христос влезе в живота ни, за да го подобри в светско отношение — да ни даде повече пари, телесно здраве, да разреши проблемите ни. Христос идва в живота ни и го променя съществено, ако и доколкото Го допуснем. Не премахва проблемите ни, а ги превръща в освещаващи средства на нашето битие, прави ги стъпала към небето, а не катакомби на скръбта и унинието.

За съжаление, хората искат Христос единствено за да разреши проблемите им, да им даде светска радост и покой. За съжаление, хората искат Христос, за да удовлетвори желанията им. И именно поради тази причина спират да Го търсят в живота си, когато получат онова, за което са жадували, или когато осъзнаят, че Той няма да им го даде. По този начин християнството се трансформира в алъш-вериш, в търговска сделка, която, ако се провали, води след себе си болка и злочестина. Причината е, че сме превърнали Христос във вещ. Вече не Го възприемаме като Богочовек и Спасител, а като Същество, Което е длъжно да ни помогне. Не осъзнаваме, че Христос ни дава вечен живот. Поради своята неразкаяност и безумие ние искаме един земен Спасител. И когато Христос „предадé” нашите светски очаквания, ние Му изменяме, оставяме Го и Го разпваме.

Без покаяние, смирение и светотайнствен живот никога няма да разберем целта на нашия живот, а житейските проблеми винаги ще ни сломяват, ще се превръщат в непреодолими планини, ще стават морета на отчаянието. И това е така, защото нямаме надежда в Христос, не гледаме на живота си като на нещо преходно, не виждаме Възкресението зад Кръста, не виждаме Живота зад смъртта.

Нека душите ни бъдат героични и красиви, без следа от злочестие и хленч. „Злочестния и хленчещия го остави и си тръгни, защото няма да види преуспяване в живота си — нито в духовния, нито в земния”, казва старецът Емилиан Симонопетритски.

Нека бъдем винаги богати на радост, защото Христос съществува. Нека сме изпълнени винаги с живот и въодушевление, и ако имаме някакво малко затруднение, да бъдем мъжествени. Мъжествени — и сред най-голямото падение, и сред най-голямата опасност. Мъжествени — не защото сме добри, а защото е добър Спътникът на нашия живот — Христос.

Не сме свети, но сме призвани да бъдем свети. А свят означава преди всичко раб на Божията воля. Човекът, който не вижда Бога във всекидневието си, постоянно търси свои начини за разрешаване на проблемите си. Бори се в една битка, която неизменно води или до неуспех и отчаяние, или до успех и тщеславие.

Наистина дивно е човек да съумее да вижда Бога във всичко! Наистина блажен е онзи, който не се доверява на своите намерения, а осъществява Божиите планове, простиращи се пред него. Дали обаче сме готови да приемем в сърцата си думите „Да бъде Твоята воля!”, защото, макар и непрестанно да ги казваме в Господнята молитва, почти никога не ги приемаме изцяло?

Не наричай своите планове Божии. Защото в повечето случаи те са изпълнени със страсти и преследват твоето лично оправдание и земно преуспяване. Докато Божият план е пропит с любов и има за цел спасението на всеки един човек, защото Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината” (1 Тим. 2:4).