Приказка за кораба и сърцето

261 0

Автор: Ирина Костова

Имало едно време един красив кораб, в който живеело едно голямо и туптящо от любов сърце. Много смели мореплаватели пътували с него и откривали непознати земи и народи по света. Корабът обичал да пътува и да опознава нови места и хора, които неговото сърце обиквало. Но понякога той преживявал тежки бури, а сърцето му било наранявано. В такива случаи корабът и сърцето се нуждаели от ремонт. Но те били доста издържливи и, въпреки че с годините пораженията се увеличавали, винаги намирали смисъл да продължат.
Но един ден, след дълги години борба със стихиите на природата и срещите със злото в света, корабът акостирал на един пуст бряг. Разбит от житейските бури той си помислил: “Нямам сили вече! Искам да спра да пътувам и сърцето ми да спре да тупти.“

И тогава се случило чудо.

Точно когато корабът и сърцето били най-отчаяни, отправили взор навътре към безбрежното море. Постепенно в далечината се очертавала фигурата на Човек, който върви по вода и отивал към тях. Корабът не бил виждал такова нещо никога в живота си, въпреки че бил вече на преклонна възраст. Човекът, който върви по вода излязъл на брега и се отправил право към него. Започнал да го поправя с Любов, която сърцето за първи път в живота си усетило. Тази безгранична Любов разтърсила кораба и сърцето, и им вдъхнала живот. Те не знаели на какво се дължи това и попитали Човека, който върви по вода:
– Кой си ти?
А той им отговорил:
– „ Аз съм Пътят и Истината, и Животът“