Приносът към бога е саможертвата

788 0
daritel

Автор: Зоран Калев

«Давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.»
(Лука 6:38)

Братя и сестри,

Евангелието на днешния ден ни разказа как след Своята проповед в иудейския храм, Господ Иисус Христос повдига очи и вижда, че хората принасят даровете си към Бога в съкровищницата. Христос има пред себе си богатите – те пускат от своя излишък, но освен тях има една бедна вдовица – тя пуска само две лепти. Христос вижда, че това е всичко, което тя има, само за това й стигат силите. Тъкмо заради това, тази вдовица получава Неговото одобрение: “и рече: истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.” (Лука 21:3-4). Само две лепти е приносът на вдовицата, но той е безкрайно голям!

Този библейски разказ ни показва кои неща са достойни в нашата почит към Бога и кои само изглеждат достойни. Моменти преди да види бедната жена, Христос говори за онази вяра, която е само на показ – Христос изобличава фарисеите и книжниците, които обичат някой да ги хвали и поднасят дълги притворни молитви. Обществото очаква, че фарисеите и книжниците са по-близо до Бога, но Христос показва, че истинската вяра не търпи към нея да се присламчват нито лъжа, нито алчност, нито суета.

Приносът на вдовицата е мил в очите на Бога и представлява една истинска набожност. Бедната вдовица е човешката душа, която напълно се отдава на Бога и е готова да се пожертва. Богатите, които пускаха дарове не пострадаха, те не се лишиха от нищо. Вдовицата обаче, като се лиши от своите две лепти, тя понесе да бъде в мизерия, тя прие личното страдание и с това обеща на Бога добра съвест. Това, което вдовицата извършва е доближаване до Бога, това е преодоляване на пречката, която греховете ни поставят пред нас. Тая пречка стои пред богатия началник, който идва при Христос и му говори колко велики и достойни дела е извършил (Лука 18:18-23). Той е опазил заповедите на Божия закон и не е лицемерен като фарисеите, но дори тези негови приноси не са достатъчни. А тоя човек си отива “много натъжен” понеже не е способен да раздаде богатството си.

Тоя началник е “твърде богат” не защото има огромно материално богатство, а защото не приема, че спасението му е в саможертвата. И две лепти да има, той пак ще си тръгне натъжен, ако не ги раздаде.

Братя и сестри, няма по-достоен принос към Бога от саможертвата! На Бог Му е приятно онова, което ние извършваме от сърце. Нека приносът на бедната вдовица ни подсети, че Бог ни дава опрощение въпреки нашите слабости. Сам Господ Иисус Христос ни прощава греховете като приема да се жертва на Kръста! Христос ни показва, че всичко в нас е само привидно благо, ако то не бъде усъвършенствано от духовното посвещение на саможертвата. Нека подражаваме на вдовицата, нека се огледаме да познаем кои са нашите две лепти – какво можем да пожертваме? Нека искрено и без да се срамуваме да принесем тая саможертва понеже: “Благ е Господ; Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват;” (Наум 1:7)! Амин!