Причини от духовен характер, които могат да доведат до безплодие

5921 0
bezdetie

Автор: свещ. Сергей Филимонов
Източник: semyaivera.ru.
Превод: Татяна Филева

Причините могат да бъдат много. Ще се опитам да изброя основните. Старецът Паисий Светогорец в 4-ти том на своите трудове, озаглавен „Семейният живот”, отговаря на някои въпроси, свързани с раждането на децата, трудностите при възпитанието и проблемите на безплодието. На въпроса защо у едни или други жени се развива безплодие, старецът Паисий отговаря, примерно, по следния начин:

„Някои бездетни жени не са встъпили в брак тогава, когато е трябвало да го направят, затова сега по отношение на тях действат духовните закони. Някои придирчиви девойки започват да избират годеник: „Не, този не ми харесва, а онзи не ми е по вкуса”. Обещавайки на младежа да се омъжи за него, такава девойка в същото време гледа и към друг, след това казва на първия „не”, и той иска да завърши живота си със самоубийство. Е, какво семейство ще създаде такава девойка? А има жени, които са безплодни поради това, че в младостта си са водили безразборен, греховен живот. Има и такива, при които причината за безплодието е в лошото хранене, защото много продукти съдържат един куп химикали и хормони”.

По повод на девойките, които водят безразборен полов живот, можем да отбележим, че в такива случаи има два фактора, които могат да доведат до безплодие – медицински и духовен. При жените, водили греховно – блуден живот, има много голяма вероятност за развитие на инфекции, които могат да доведат до различни хронични заболявания в половата област, което води след себе си до неспособност за раждане на деца. Духовният фактор се състои в това, че на такава девойка, заради желанието й да си „поживее” в младостта (тоест максимално да удовлетвори своята похот), Господ може да допусне наказание и да не й даде деца за такъв развратен живот.

Друга причина, която отбелязва старецът Паисий: „Има и такива съпружески двойки, които искат да имат дете веднага след като се оженят. А ако раждането на детето се бави, те започват да се тревожат и безпокоят. Как ще родят дете, след като сами са изпълнени с безпокойство и душевна тревога? Те ще родят дете тогава, когато прогонят от себе си безпокойството и душевната тревога и насочат живота си в правилната духовна посока. Понякога Бог съзнателно се бави и не дава деца на някоя съпружеска двойка. Погледнете: нали на Светите Богоотци Йоаким и Анна, на Свети Пророк Захария и Елисавета Той дал дете на старини, за да изпълни Своя предвечен план за спасението на хората.

Съпрузите винаги трябва да бъдат готови да приемат Божията воля в живота си. Бог не оставя човека, който с доверие се поверява на Него. Ние не правим нищо, а Бог колко прави за нас! С каква любов и щедрост ни дава всичко! Нима има нещо, което да не е по силите на Бога?…

Раждането на деца не зависи само от човека. То зависи и от Бога. Виждайки, че у съпрузите, изпитващи затруднения във връзка с раждането на деца, има смирение, Бог може не само да им даде дете, но и да ги направи многодетни. Но, виждайки у тях упорство и егоизъм, Бог не изпълнява желанията им… Съпрузите трябва всецяло да се предадат на Бога. Те трябва да кажат: „Боже мой, Ти се грижиш за нашето добро, „да бъде Твоята воля” (Мат. 6:10)”. В този случай тяхната молба ще се изпълни. Нали Божията воля се изпълнява тогава, когато ние казваме: „да бъде Твоята воля” и с доверие към Му се поверяваме. Но ние, макар и да казваме „да бъде Твоята воля”, същевременно настояваме на своята собствена воля. Тогава какво може да направи за нас Бог?”

Друга причина за безплодието може да бъде и егоизмът на родителите, но проявяващ се по противоположния начин: когато младото семейство отлага раждането на дете, разсъждавайки, че децата са голяма грижа и „първо трябва да завършим следването, да си стъпим на краката, да купим жилище, да построим вила, да купим кола, и едва след това ще бъде възможно да си имаме дете (забележете: не „Бог да даде” дете, а именно „да си имаме” дете, като че става дума за котка или куче). Когато Господ вижда такова отношение към Божието благословение за раждане на деца, пренебрежение към заповедта: „Плодете се и множете се”, то след известно време, когато семейството вече има всичко – и жилище, и вила, и кола, и работа – Бог не дава деца. И освен котки и кучета, такова семейство вече не може „да си има” никого. Въпреки че от медицинска гледна точка няма никакви пречки за раждане на деца.

Старецът Паисий отбелязва още две възможни причини за безплодие. „На много хора Бог не дава деца, за да могат, обичайки децата на целия свят като свои собствени, тези хора да им помагат в тяхното духовно възраждане”. Старецът Паисий посочва следния пример: „Един човек нямал деца, но когато излизал от дома си, децата от съседските къщи тичали към него и го заобикаляли с любов. Те не му давали да отиде на работа. Виждате ли: Бог не е дал на този човек свои деца, но му е дал благословение всички съседски деца да го обичат като баща, а той да им помага духовно. Божиите съдби са велика бездна”.

„А в други случаи Бог не дава деца на съпрузите, за да могат да помогнат на някое сираче”. Старецът Паисий разказва за един свой познат християнин, адвокат, водещ духовен живот. Веднъж старецът останал у тях за един ден и се запознал и със съпругата му, която също водела благочестив живот и помагала на много бедни деца. Тя се оплакала от това, че Господ не й дава деца, на което старецът Паисий й отговорил с укор: „Ти, сестро, имаш повече от петстотин деца. И още се оплакваш? Христос е видял твоето добро разположение и ще ти въздаде за него. Сега, подпомагайки духовното възраждане на толкова деца, ти си по-добра майка от много други. Ти оставяш зад себе си всички многодетни майки! И наградата, която ще получиш, ще бъде много по-голяма, защото, възраждайки се духовно, децата духовно обезпечават своето бъдеще във вечния живот”.

Затова става така, че Господ не дава деца на семейството не като наказание, а проявява особен промисъл чрез тези хора да получи помощ някое нещастно дете, изоставено от своите родители.

Съществуват и други причини за безплодието. Към тях можем да отнесем и така наречените родови проклятия – когато майката или бащата проклинат децата си. Понякога, когато децата ядосват родителите си, те, вместо своето родителско благословение, отправят укори на децата, които могат да „подействат” като проклятия. Например, когато майката казва на дъщерите си: „Пусти да опустеете!” или ги изпраща при нечистите сили. Когато такива родители по-късно се разкайват за своите проклятия, животът на децата се устройва и Господ им дава деца.

Съществуват и „родови” грехове против Бога и против ближния, когато Господ наказва с безплодие за греховете, извършени против Него. Например, ако някой е разрушавал храмове, свалял е кръстове, чупел е икони, поругавал се е над Църквата, Господ може в следващото поколение да изпрати безплодие в семейството на потомците дотогава, докато те не осъзнаят този грях и не принесат покаяние за родителите си. Известен ми е случай, когато един свещеник след революцията се отрекъл от своя сан и след това така и умрял без покаяние. В следващите поколения в това семейство никога нямало момчета, а ако те се раждали, след това умирали преждевременно. Известни са случаи, когато през 30-те години публично, в работата или в института, принуждавали децата да се отричат от родителите си. Такъв вид грехове против Бога: оскверняване на църкви, богохулство, отричане от родителите – нерядко се отразяват на следващите поколения. Понякога хората вършат грехове против ближния – изкопават надгробни плочи и от тях строят къщи, правят аборти или извършват други кощунствени постъпки, а след това техните деца или внуци остават бездетни. Възможна ли е липсата на деца поради такова явление, което някои хора наричат „уроки” или магия?

Разбира се, „урочасване” и „магия” не са църковни понятия. Но някои използват такава терминология. Под това следва да разбираме завистта, която понякога изпитват някои хора. Например „урочасване” може да се случи, ако една жена жестоко завижда на друга – красива, материално успешна, омъжена и щастлива в брака. Поради завист може да се получи така, че жената, която завижда, да има всичко, но да не може да забременее. Има и такива случаи, когато Господ може да лиши жената от дете поради нейната гордост, ако тя се надсмива над друга жена, която е по-нещастна от нея и лишена от щастието да бъде майка. Господ може да лиши присмехулницата от нейното дете и да „затвори” утробата й така, че тя самата повече никога да не може да има деца поради своята гордост и превъзнасяне над страдащите. Безплодието може да бъде изпратено и като изпитание на вярата на човека. В материалите на Юбилейния архиерейски събор и в светоотеческото учение се посочва, че безплодието може да се разглежда като кръст, който Господ възлага на съпружеската двойка. „В молитвите на чина на венчанието Православната Църква изразява вярата в това, че раждането на деца е желан плод на законното съпружество, но в същото време не е негова единствена цел. Наред с „плода на утробата за полза”, на съпрузите се измолват и даровете на непреходна взаимна любов, целомъдрие, „единомислие на душите и телата”. Затова Църквата не може да смята за нравствено оправдани пътищата за раждане на деца, които не са в съгласие със замисъла на Твореца на живота. Ако мъжът и жената са неспособни за зачеване на дете, а терапевтичните и хирургическите методи на лечение на безплодието не им помагат, те следва със смирение да приемат своето бездетство като особено житейско призвание. Пастирските препоръки в подобни случаи трябва да отчитат възможността за осиновяване на дете по взаимното съгласие на съпрузите. Такова бездетство е кръст, при който съпружеската двойка трябва да прояви търпение, смирение, упование на Божията воля. Ярък пример за това представляват Авраам и Сарра, които 90 години се молели за раждането на дете, Захария и Елисавета, Богоотците Йоаким и Анна. Техните деца били благословени, защото се родили след толкова молитви, търпение, упование на Бога. Изпитанието на вярата може да бъде важен момент за такава съпружеска двойка. Такова семейство проявява своята вярност към Бога, ако не роптае против Него, а Му благодари за изпратената скръб. Това изпитание на вярата в някакъв момент може да завърши и безплодната в продължение на много години жена да роди още много деца. Безплодието може да бъде свързано и с това, че Господ забавя раждането на деца по Своя особен промисъл за това семейство, желаейки да устрои съдбата на някое изоставено дете. Познавам семейства, в които се случи следното. Жената зачеваше дете, след като съпрузите изявяваха желание да осиновят сираче от детски дом. Имаше двойки, които довеждаха докрай това намерение и още щом вземаха сирачето в своя дом, скоро очакваха свое собствено дете, и в това семейство изведнъж се появяваха две деца – едното осиновено и другото изпратено от Господа, за да развърже утробата на неплодната дотогава жена. При това, когато лекарите изследвали такива жени, те не откривали в тях никаква патология, която да е пречка за раждането на деца. Но волята на Господа била такава в тези семейства да възпитават не само своето дете, но и осиновеното.

Много важно за решаването на проблема с безплодието е църковното освещаване на брака. В молитвите за освещаването на църковния брак има такива думи, с които се призовава Божието благословение над утробата на жената, за да бъде плодоносна. „Ти, Който с Твоя неизказан дар и голяма благост си дошъл в Кана Галилейска и там си благословил брака: покажи, че е Твоя воля законното съпружество и произлизащото от него раждане на деца”. „Помени, Господи, Боже наш, Твоя раб (името) и Твоята рабиня (името) и ги благослови, дай им плод на утробата, добри деца, единомислие на душите и телата. Възвиси ги като кедри ливански, като плодовита лоза. Дай им класове, пълни със семена, та, имайки всяко доволство, да изобилстват във всяко добро и благоугодно на Тебе дело: и да видят синове от синовете си, като маслинени клонки около тяхната трапеза”. Невярващите мъже понякога пренебрегват това важно тайнство и Господ не дава възможност на жената да стане майка дотогава, докато съпружеският съюз не бъде осветен от благодатта на църковния брак. Също така са известни случаи, когато у жени, на които е била поставена диагноза безплодие, след като са живели с мъжете си в официално регистрирани, но невенчани бракове, няколко дни след венчанието зачевали деца.

Ще разгледаме още няколко причини за безплодието. Когато Господ вижда, че възможното дете в семейството ще бъде много болно или с увреждания, Той допуска такова дете да не се роди. От църковните патерици са известни случаи, когато майки, в страха си да не изгубят своето дете, горещо и усърдно се молели на Бога, Господ им откривал чрез едни или други светии, че тяхната молитва е неугодна, защото това дете по-късно ще стане злодей, убиец, светотатец. А ако майките не отстъпвали, желаейки на всяка цена да изпълнят своята воля, да удовлетворят своя майчин егоизъм, Господ допускал раждането на такива деца, които по-късно ставали поругатели над семейството. Добре известен е случаят с декабриста Пестел, когото майка му измолила от Бог, когато той на петгодишна възраст умирал от дифтерия. След това Господ й показал, че синът й ще оздравее, но ще завърши живота си на бесилото. Впоследствие така и станало. След време майката много се каела, но вече било късно, Господ вече бил отговорил на молитвите й. Затова много е важна молитвата: „Господи, не както аз искам, а както Ти”.

Господ може да не дава деца поради неподготвеност, незрялост на мъжа и жената за възпитаването на дете, поради безотговорността или злобата на единия от съпрузите, или поради възможността за взаимни изневери. Например, ако в семейството има постоянни свади и скандали, мъжът и жената са егоистични, не са готови да се жертват за своето дете, не са готови да се грижат за него, да му отдадат своята любов. Господ, предвиждайки това, забавя раждането на дете с няколко години, докато съпружеската двойка съзрее, докато в семейството всичко се устрои, докато мъжът и жената стигнат до съгласие. Детето трябва да се ражда в любов. А ако от самото начало на своя живот то изпитва злобата на родителите един към друг и към самото него, то какво ще израсне това дете, какво ще стане с душата му, какво ще попие в себе си от такива родители?

Известни са и такива семейни двойки, в които жените не можели да родят деца, ходейки по много лекари и изтърквайки прага на медицинските центрове. При това мъжете им ги унижавали, оскърбявали ги, укорявали ги за невъзможността да имат деца. Тези жени предприемали всякакви медицински процедури, но нищо не помагало. Впоследствие тези мъже изневерявали на съпругите си, създавали друго семейство. А жените, които били безплодни, се омъжвали за други мъже и благополучно раждали деца. Тяхното безплодие се оказвало мнимо. Господ, предвиждайки, че мъжът и жената не са готови за запазването на съпружеския съюз, че е възможно разпадане на семейството, понякога допуска в това семейство да не се роди дете, защото то още от ранна възраст ще остане сираче…