Автор: Деян Петров
„Блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.“
Лк. 10:28
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!
Честит и благословен празник! Днес празнуваме Успението на Пресветата Приснодева Богородица Мария. Същинският празник е обаче отбелязването на делото й, на качествата й, на взимането й в плът на небето.
Знаем, че тя изминала дълъг и тежък път през живота си – от дете в молитва в храма, отдадена Богу, през чистото девическо възрастване и осеняването от Светия Дух, когато получила Благата Вест – приела я със смирение и вяра, изживяла чудото. После да бъде майка на Богочовека, да е до Него във всичко, от детството през юношеството Му до Неговото служение, да поиска от Него да извърши чудото на сватбата в Кана Галилейска, което поставя началото. И тогава мълчаливо и встрани от хорското внимание съпровождала Го неизменно, чула и думите, че други са майката и братята Му, следвала Го чак до кръста и дори след това не загубила вяра и любов, присъствала на Възкресението и чудното Му явяване след това, продължила делото Господне на земята и с апостолите – съвършената майка, закрилница и застъпница, винаги любяща, прощаваща и приласкаваща. Ще каже някой, какво е имала да прощава, та нали Синът й е бил Бог. Да, но Бого-човек – нелишен от човешки качества, със сигурност е изпитвал и човешки чувства – щом на Кръста възкликна към Отца „Защо си ме изоставил“, щом е сърцеведец и знаещ всичко, със сигурност е страдал и плакал за греховете ни, виждал е през плътта и прикритостта на поведението какви всъщност сме хората – страхливи, грешни, жестоки. И Го е боляло и Му е било мъчно. Кой Го е утешавал? Кой Го е подкрепял в тези му мигове на скръб и трудност? Кой е най-близо до нас, към кого викаме в изпитания и скърби? Господа призоваваме и майка си. Никой друг не може да ни разбере, да ни подкрепи и утеши както Отца и както Приснодева Мария. Всеки става като уплашено и объркано дете пред житейските бури, всеки се поколебава понякога.
А след Възнесението кой винаги е бил със Светите Апостоли и учениците, кой винаги е намирал ласка, мир и любов във всички изпитания? Кой е бил утешението и надеждата? До основаването на църквата кой помага неизменно на християните в страха, притесненията и безпътицата на моменти? След Петдесетница кой подкрепя първите им, осенени от силата на Светия Дух и като такива боговдъхновени, но по човешки неумели и несъвършени опити и първи крачки по пътя на служението, който по-късно щял да ги изведе до мъченичество? Не е нужно да е описано изрично някъде, ние знаем – Господ и Приснодева Мария. На тях се уповаваме и се надяваме и като немощни и грешни човеци, не намиращи никакво оправдание на греховете си молим с вяра, сърдечно съкрушение и надежда майчицата ни Богородица да се застъпи за нас пред Всесилния Господ, Самодържеца и Всемогъщия Бог, за да ни спаси и помилва.
Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, всички стоящи тук, всички невидимо присъстващи светии, самият наш Господ Иисус Христос сме родени от майки. Майката е най-близкото човешко същество на всеки, най-нежното, любящо и разбиращо, всеопрощаващо. Тя не помни злото, грубото и незаслужено отношение, на което често е обект, тя просто обича и понеже много обича, всичко трябва да й се прости.
Ние често биваме увлечени от света, улисваме се в „голяма шетня“ – търсим признание, постигане на резултати, изпълване на цели. Стигаме до там дори да се обърнем към ближния си, към Господа и даже с упрек да поискаме помощ, да кажем „небрежиш ли, Господи“, че сестра ми ме остави сама да шетам, че жена ми не прибра покупките в хладилника и не сготви снощи, че колегата ми не свърши еди-какво си и сега аз трябва да го направя. И отминаваме с бурно възмущение и работим, чистим, готвим, изкарваме пари, строим къщи и като цяло, се грижим и безпокоим за много неща, но не разбираме, че едно само е потребно, че всичко това е нужно, но не е не-обходимо, напротив, „обходимо“ е, можем да минем покрай него, не е най-важното. Щом започнем да се грижим за такива работи, щом материалното стане съкровището ни, там отива и сърцето ни, щом допуснем да ни диктуват ежедневието, мислите и чувствата, постъпките и мечтите, насочени към земното и светското, независимо колко добро оправдание си даваме, щом пулсът ни затрепти със звъна на парите, с поредното телефонно позвъняване, щом часовете ни минават в работа, за КАКВОТО И ДА Е ДРУГО, освен да са изпълнени с любов, вяра и грижа за ближния, напразно е. Всичко става напразно. Превръща се във вреда, в грях всичко, което сме правили. Целият свят да обиколим, къщи като планини да построим, всичко и всички да победим, нищо не ще е това пред Бога. Защото ще сме забравили Добрата част, която няма да ни се отнеме. А тя е да сме при нозете на Господа, да слушаме словото Му и да го изпълняваме. И да се молим на Светата ни майчица Приснодева Мария да се застъпи за нас и да ни запази под своя Покров, амин!
Амин!