Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
„Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели“ (1 Тим. 5:19).
„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл“ (1 Кор. 1:10).
Защо св. ап. Павел казва това? Чували ли сте някога някакви разногласия в нашата енория? Има ли хора, които се съмняват за различните аспекти на нашата вяра? Има ли такива, които са недоволни от свещеника или от друг енориаш?
Разбира се – има – и следващият въпрос е каква е последицата от това разногласие? Не е ли отклонение от това, което всички ние търсим? Ние се стремим да бъдем съединени с Христос, но при все това ние твърде често се фокусираме върху нашите несъгласия един с друг. Когато изразходваме нашата енергия по този начин, ние сме неспособни да правим това, което трябва да правим, за да бъдем съединени с Христос.
Църквата е Тялото на Христос и ние сме Неговото тяло. Когато членовете на нашето тяло не са в хармония, не се чувстваме добре. Не можем да функционираме правилно. Същото важи и за Църквата. Ако имаме разногласия помежду си, не сме в състояние да изпълняваме това, което се иска от нас. Когато разберем кои сме ние в Църквата, можем да имаме само радост, произлизаща от любовта, от това да бъдем едно с всички. Ние обичаме един другиго и се молим един за друг, желаем да не се изгуби нито една душа, т.е. всички ние заедно да бъдем с Христос в Рая, когато дойде времето. Това е истината за Църквата. Всеки, който се е кръстил и миропомазал, е на спасителния път и има надежда за вечен живот. За да се осъществи това, трябва да се подкрепяме взаимно в нашите немощи.
Св. Порфирий Кавсокаливит казва:
„Ако не станем едно със земната Църква тук и сега, ние сме в опасност да загубим и небесната Църква“.
И още:
„Не трябва да вярваме на тези, които обвиняват духовенството… А също и миряните. Ние всички сме Църквата… Ние обичаме Църквата, когато прегръщаме с нашите молитви всеки един от нейните членове… Трябва да се погрижим и за себе си, като участваме в тайнствата, особено тайнството на св. Причастие.“
Това е въпросът за Църквата. Христос предлага Себе си в тайнствата и най-вече в св. Причастие. Никога не трябва доброволно да се отвръщаме от този дар.
