ПРОБЛЕМ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПАСТИРСКОТО ОБГРИЖВАНЕ И ПСИХОТЕРАПИЯТА ОТ ПРАВОСЛАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА, 5та част

1430 0

sky_5Автор: Йован Корнаракис

Превод: Маргарита Хаджипейкова
 

Взаимоотношения между православното пастирско обгрижване и психотерапията.

От предходния раздел разбрахме, че съществуват наистина връзки между пастирското обгрижване и психотерапията и затова разглеждаме този проблем от православна гледна точка. Все пак си поставяме въпроса, какви са тези връзки и как на практика можем да ги определим? По-нататък ще отговорим на този въпрос.

Тези връзки определят и ограничават с точност досегашните дадености от две страни. Съвременната психиатрична и психотерапевтична наука, от една страна, и източниците на Божието откровение, от друга, както и настоящата пастирска действителност и особено практичните духовни потребности на вярващите показват пътя, по който трябва да се върви за определяне на отношенията им. Преди ги характеризирахме като спасителни дейности, а именно на пастирското обгрижване и психотерапията. Следователно от тези дадености става ясно, че психиатърът или психотерапевтът в своята работа трябва да спазват следното:

А) Той се задължава винаги да е наясно с границите на психотерапевтичната дейност. Както отбелязахме, съвременните психиатри и психотерапевти приемали и признавали научно, че неврозата като център и сърцевина на съвременната психотерапевтичната дейност представлява метафизичен проблем. Обаче и за останалите душевни болести и психози, въпреки че не са винаги ексогенни, а често и с ендогенен характер съществува общоприетото мнение, че разглеждано метафизически, те са последица от прародителски грехове. Психиатърът и психотерапевтът трябва да имат предвид тези твърдения при разглеждане, тъй като те показват, че той не е квалифициран, нито компетентен за цялостно и окончателно възстановяване здравето на душевно болния. Поради това, докато в основата на една душевна болест съществува метафизически проблем и ако психиатърът или психотерапевтът не е специално обучен и квалифициран да решава метафизическите въпроси, не може да се твърди, че от него зависи душевното изцеление. Тоест не може да се каже, че той е в състояние да даде добри и практични предложения и решения за това лечение. Факт е, че всяка душевна болест е във връзка с определени метафизични проблеми и психотерапевтът трябва да разбере докъде стигат границите на неговата психотерапевтична дейност. Когато психиатърът установи трансцендентния характер на болестта, тъкмо тогава той изцяло ще е наясно със своята крайна цел и задача. В случай че той не схване тази свръхестествена особеност на душевните болести, няма да успее в старанието си да “освободи” измъчената и болна душа. Обратно на казаното Юнг посочва: “Приемам, че религиозните проблеми, които болният споделя с мен, са основна причина за неврозата” и че “проблемът на терапията е религиозен въпрос”. Така той отрича трансцендентната и свръхестествена особеност на душата, казвайки: “Бог винаги е доминиращата душевна сила” или “Бог трогва душата и я завладява”. Във връзка с това споменатият Щраус отбелязва, “че ако привърженици на Юнг наистина вярват в рая и ада (като действителни понятия, а не мистични), са израснали подсъзнателно”. Обаче авторитетният учен допълва: “Грешка е, да се уеднаквява тази сила (подсъзнателно) със свръхестествените сили. С помощта на теологични понятия може да се каже, че Юнговата школа със своите проучвания се е сблъскала с така наречения “вътрешен Бог”. Направеното откритие те са посочили в своите психологически разсъждения, но са забравили, че съществува свръхестественият Бог.” Повече от две психотерапевтични школи и направления не са знаели и не знаят дали не се борят със свръхестествения характер на душата. Обаче те не са били в състояние да изпълнят своята задача и същински “да освободят” и облекчат душата от страдания. Интересно е, че Юнг, от една страна, отрича свръхестествения характер на душата, като отказва да я изследва. От друга страна, той смята, че проблемите на вярата са основната причина за неврозата. Неудачно е, че терминът “религиозен проблем” винаги се използва в психологията, а не в теологичен и метафизичен смисъл. Това произведение на Юнг отрича искреността, но въпреки това изкуствено и обективно потвърждава реалността на свръхестествения фактор. Въпреки всичко той продължава да го игнорира, като психологически тълкува метафизичните проблеми, които причиняват душевните болести. Обаче личният му опит с болните, които поотделно се обръщат към него, както и с реалността на свръхестествения фактор го кара окончателно да изрази несъгласието на човека с етичните канони и закони, с природните, писани или неписани закони, водещи до създаване на душевния комплекс, тоест неврозата. Това, макар и като констатация, е важно. Ако психиатърът или психотерапевтът в противовес на Щраус признаят, че е трудно да се раздели психологията, то в дадения случай психотерапията представлява философия на ценностите. Така делото ще придобие преди всичко морална стойност. Отново ще се убедите, че то е неподходящо за подобна мисия, заради “моралното ръководство”, от което накрая произлиза душевното лекуване, съвсем различно от изследването на психопатологията и психотерапията, различаващо се от психотерапевтичното ръководене. Психиатърът или психотерапевтът не са специално обучени за морално ръководене. За целта те трябва да познават границите на своята работа и задачи. Цялостната компетентност за душевното лекуване на болния не зависи само от тях.

Б) Психиатърът или психотерапевтът трябва да знаят, че тяхната работа в определен момент се преустановява, след което трябва да започне дейността на религиозния елемент и специално на пастирското обгрижване. Когато психиатърът или психотерапевтът като Карузо припознае и съобщи, че неврозата е метафизичен проблем, съвсем нормално той да се почувства отговорен да предаде психотерапевтичната палка на компетентния психотерапевт – пастир, който ще довърши терапевтичното действие. Следва да припомним, че психиатърът и психотерапевтът трябва добре да разберат, че развоят на лекуването на определени душевни болести се разделя на два стадия. Първата фаза на лекуването представлява неговият отрицателен аспект. Състои се в известен смисъл в “разбиването” на “идолите”, които болният е съградил и които са предизвикали неврозата. Като начало е нужно да се премахнат тези психологически прегради, които както забелязва психиатърът, възпрепятстват слизането на Божията благодат върху болния. Ясно е, че това действие на “психологическо” освобождаване и “спасявяне” на болния е дело на анализи, които ще му посочат проблема и мястото, където се намират. Този първи стадий може да остане без резултат, ако не се стигне до втория стадий или следващата фаза на лечение. То представлява създаване на нов начин на духовен живот, чието приложение не само ще освободи болния от душевни болести, но и ще подсигури духовно здраве, постоянна духовна радост и благоденствие. Това трябва да бъде добре известно на психиатъра и психотерапевта, тъй като душевното лечение единствено по този начин цялостно ще възстанови душевното здраве на болния. Нидермейер изрично казва: “Педагогическите цели на психотерапията, както и на всеки друг подход могат напълно да се осъществят само на религиозно равнище”. Карузо подчертава, че е описано психотерапевтично решение за лечение на неврозата, но то е временно. Обаче светостта е в основата на трансцедентното и отвъдно решение на проблемите в живота. Така за втория стадий  отговаря компетентно свещеникът, пастирът, който окончателно трябва да изрази мнението си по всеки въпрос на психотерапевтичното третиране.

Когато психиатърът или психотерапевтът съгласува своята работа, като я извърши според посочените правила, той ще се придържа винаги адекватно и ще действа в рамките на морално и научно легитимните граници на своите възможности. Той винаги ще има готовност да познае къде точно естествено и легитимно  завършва неговата работа и приключва мисията му.

Когата става въпрос за пастир, за него трябва да се има предвид следното:

А) Специалната психология е ценна наука, която улеснява изследването и разбирането на човешките души. Тя предоставя на пастира важни психологически знания. Той трябва да изследва и да проучи основните психоаналитични насоки, което е много важна подготовка за работата му. Сигурно се има предвид, че нито една психоаналитична школа не може напълно да обясни душевните прояви и изобщо душевния фактор. Разбира се, да не забравяме все пак твърдението на Рингел и Ван Лун, че “всяко психотерапевтично направление дава малко, а всички заедно дават много”. Същото посочва и Нидермейер. Всяка психоаналитична школа по различен начин допринася за изучаването и разбирането на човешката душа. Синтезът на всички елементи, които предлагат трите психоаналитични школи, представлява принос от съществено значение при обясняване на болните, но и на здравите душевни човешки прояви. Поради това пастирът не трябва да изоставя психологическите изследвания, както и постиженията в областта на специалната психология. Напротив пастирът e озарен с искрена вяра, с помощта и силата на Архипастира, под Неговото сигурно и непогрешимо водене да пастирства вярващите, като му се дава възможността винаги да разрешава и най-тежките пастирски проблеми. Заедно с това не трябва да се пропусне и пренебрегне цеността на психологическите студии като пастирската помощ, която е от особено значение. С помощта на психологическите изследвания може да се прониква по-задълбочено в тайнствените и непознати дълбини на човешката душа, които без съмнение се дължат на теологията. Така психологическият проблем трябва да бъде предмет на сериозно проучване от страна на религията. Единствено по такъв начин ще се даде правилно решение през призмата на метафизичния фактор, тоест чрез живата вяра в Живия Бог при православните. Трябва да последва предоставяне процеса на изследвания и разбиране на душевните човешки прояви от страна на теологията на учените от други области например лекарите и филолозите. Като недостатък трябва да се подчертае отричането на метафизичния фактор и духовната мисия на човека. Теологията е длъжна преди всичко да се забави с чисто религиозните душевни прояви и преживявания чрез въвеждане на науката психология на вярата, което представлява задължителна необходимост.

Б) С методите на специалната психология и психотерапията се откриват причините на погрешните сблъсъци на човека с провиненията, с изучаване дълбините на подсъзнанието. Тъкмо това показва голямото значение на специалната психология и психотерапията като наука. Те със своите методи и дейност могат да бъдат в помощ на пастира, който често пъти се сблъсква с различни проблеми от пастирско естество и чувства необходимост от подобна подкрепа. Както посочват Рингел и Ван Лун, пастирът е този, който пръв припознава компулсивната невроза, която често пъти за първи път се открива при изповед. За този, както и за всички други случаи на невроза, пастирът трябва да почувства необходимостта от сътрудничество с психиатъра или психотерапевта. Само той е в състояние най-бързо и за най-късо време да “отмотае” тайната на кълбото на мрачните дълбини на подсъзнанието и да открие истината.

В) Психотерапията всъщност е “естествена” пастирска дейност, която помага на пастирското дело, което представлява “свръхестествено” пастирско обгрижване. Пастирската работа може да се раздели на две категории. Първата група обхваща “естественото”, а втората – “свръхестественото” обгрижване. Към първата отнасяме всяко усилие, което пастирът предприема за реализиране на своето дело без помощта на мистериозни средства. Към втората категория спада действието на Божията благодат чрез Тайната. Безспорно е, че за пастира са достъпни свръхестествените средства, тоест спасителните църковни Тайни, които представляват най-успешният и най-сигурен начин за осъществяване на пастирското дело. Само че наред с това и всеки друг естествен начин допринася за осъществяването на това дело и често без усилие свръхестествената дейност остава без резултат. Прави са Рингел и Ван Лун, когато казват, че “пастирът като Божий слуга на земята има задължението да изчисти пътя от всичко, което може да попречи за изливане на Благодатта. Естествено е, че когато човек е душевно болен, това означава, че и свръхестественият живот е в опасност”. Следователно психологията и психотерапията могат да допринесат много за благоприятното въздействие на пастирското обгрижване, с което и свръхестественият фактор се отразява по-благоприятно и по-ефикасно.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Досегашното изложение като значителен проблем във взаимооотношенията между пастирското обгрижване и психотерапията може да се резюмира така:

А) 1. При анализа на всички душевни болести, ексогенни и ендогенни се стигна до извода, че те произтичат от прародителския грях.

2. Това показва, че всяка душевна болест освен физиологична и психологическа страна съдържа и метафизическа характеристика. Конкретно душевната болест означена като “невроза” ясно включва този метафизичен проблем, докато при крайния анализ тя винаги е във връзка с нарушаване йерархията на вечните дадени ценности от Бога.

Психотерапията, занимаваща се с лечението на душевните заболявания, извършва спасително действие (действие на избавлението/спасението).

Психотерапевтичната дейност като такава е спасителна и специално психотерапевтите, които се занимават с лечение на душевните болести, изпълняват пастирски дълг и така се включват в пастирското обгрижване. Психиатърът изтъква, че по време на терапевтичното третиране на почти всички видове душевни заболявания той в известна степен извършва лечение, което има доста общи черти със същинската пастирска дейност.

Б) 1. В източниците на Божието откровение се потвърждава, че определено психопатологично състояние и болести са предмет на пастирското обгрижване.

От тези източници се заключава, че пастирът е длъжен “…бесове изгонвайте…” (Мат. 10:8) да работи при лечение  на душевните болести.

Пастирът не е в състояние сам да работи при лечението  на душевните заболявания, а е задължен да извършва тази дейност винаги заедно с квалифицирани психотерапевти. На тях принадлежи основната част на терапията, която се нарича отрицателна (прави се анализ на причините на душевното заболяване), докато на пастира се пада нейната позитивна част (създаване на нов план на духовен живот).

За да извърши споменатите задължения, пастирът трябва да придобие психологическо образование, без което не е в състояние компетентно да отговори на потребностите на своята пастирска работа и специално на психотерапевтичното послание, което Всемогъщият Господ му е предначертал.