ПРОБЛЕМ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ПАСТИРСКОТО ОБГРИЖВАНЕ И ПСИХОТЕРАПИЯТА ОТ ПРАВОСЛАВНА ГЛЕДНА ТОЧКА, 1ва част

1472 0

Аsky_4втор: Йован Корнаракис

Превод: Маргарита Хаджипейкова
 

УВОДНА  ЧАСТ

(Юнг)

Отново под друга форма се открива духовната криза, която тегне над човечеството. Причината вероятно е в различието между  духовната проява и влиянието на човешкия дух в живота изобщо. Духовната криза обикновено се отразява във всяка област от духовния живот на човека, особено когато тя представлява общо явление през определен период от време.

Особено подчертано духовната криза се открива в обществената сфера с важно значение в духовната дейност, тоест в “духовното ръководство”. С други думи причината за цялостната духовна криза като общо явление трябва да се търси винаги в тази духовна дейност, тъй като всяка духовна криза като обществено  явление представлява криза на духовното ръководство. Следователно понятията “духовна криза” и “криза на духовното ръководство” са напълно идентични. Оттам и същността на духовната криза, поради липса на истински духовни водачи. Но липсата на духовни водачи в един исторически период създава празнота във вековните и постоянни духовни потребности  на човека. Неговата специфична вътрешна нагласа е ориентирана към някоя духовна пътеводна звезда, от която той има необходимост и това е стремеж за смяна на духовния водач. Тази констатация се потвърждава в наше време чрез умножаване на психопатологичните феномени на невроза и новата роля, която предприемат психиатрите и психотерапевтите при нейното лечение. Ясно се посочва реалността на духовната криза и конкретно проблемът във взаимоотношенията между пастирското обгрижване и психотерапията. Неоспорим е фактът, че господства известна неяснота около компетентността и границите на обсега на ролята и работата на психотерапевта и пастира. Именно това ни накара да разгледаме проблема от православна гледна точка, като дадем приоритет на пастирското богословие. Желаем да подтикнем компетентните за създаване на пастирски произведения по волята на Господа от наши църковни пастири, а също и за проучване на сходни проблеми, които ще допринесат за подобряване на пастирската дейност на Гръцката православна църква.

Вероятно констатацията на Юнг, че “днес хората посещават психиатъра вместо да отидат при свещеник”, е потвърждение на факта за живеещите в Европа, което засвидетелства за криза на духовното ръководство особено в католическите държави. Именно сблъскването с проблема, с който се занимава тази статия, може най-добре да допринесе за подобряване на пастирската дейност на Православната църква…

ПАСТИРСКО  ОБГРИЖВАНЕ  И  ПСИХОТЕРАПИЯ

Специална психология и психотерапия

Основни цели на специалната психология.

Специалната психология представлява най-голямото постижение на съвременния човек в изследванията на духовните науки. Те са най-значителните, тъй като специалната психология като наука допринася за опознаване на човешката душа. Тя прави малка, но стабилна сериозна стъпка към сближаване и разбиране на душевния свят и особено на душевните прояви и човешките реакции. Специалната психология, стараейки се да опознае човешката душа, я разглежда в две посоки, в които човешката сила и енергия през вековете се износват. От една страна, във външен план към опознаване и привличане извън него на съществуващия видим свят, а, от друга, във вътрешен план към опознаване и завладяване на невидимия душевен и духовен свят. Така впечатлена и бързайки чрез напредъка на атомната и ядрената физика в области от външния свят, специалната психология намира своето паралелно научно въздействие в области от вътрешен аспект. Разбира се, степента на напредък на тези две научни дисциплини не може да бъде еднакъв. Докато относително лесно се постигат знания за света около нас, то несравнимо тежко е да се успее да се докосне Тайната на душата. Не трябва да се забравя изоставането в усилията да се опознае човешкото тяло. То остава непознато, въпреки внушителните и все по-нови научни постижения, като се има предвид лечението на определени болести например рака и др. В случай че опознаването на човешкото тяло не се развива бързо, естествено е, че още по-бавно ще протича придобиването на знания за човешката душа. За  разлика от тялото тя представлява реалност, която е не директно разбираема и осезаема.

Обаче какво точно означава терминът “специална психология”? Обикновено говорим за наука, която се занимава  със задълбоченото изследване на човешката душа, тоест на душевното съдържание на несъзнателното у човека. Специалната психология основно не се занимава със съзнателния опит на човека, а с подсъзнателни или несъзнателни психични прояви и реакции. Тази психология със своите трудни, опасни и смели намерения се спуска в мрачните и тайнствени дълбини на човешката душа, за да открие нейния сложен и объркан механизъм, чрез който душата винаги се отдалечава. Днес специалната психология основно се занимава с онези психологически методи, които имат за цел да изследват душевните прояви на здрави и болни хора. Тези методи са плод на три най-значими психоаналитични теории:

Психоанализа. Основател и откривател на тези методи е известният австрийски психиатър Зигмунд Фройд. Като формулирал подсъзнателното чувство, той пръв проявил интерес и обърнал внимание като психолог към душевния опит, който е потиснат в душата и съзнанието на човека. Често този опит определя неговото поведение и държание към външния свят и още повече насочва мястото му в живота. Безспорен е фактът обаче, че той не е успял да дефинира съдържанието и изобщо структурата на душата. Идеята за сексуалния нагон като единствен душевен фактор и регулатор на човешката енергия, както и неговата целокупна полова (сексуална) теория за това представляват несполучлив и погрешен опит за обяснение на душевното устройство на човека.

Психология на личността. Основател и създателел е австрийският психиатър Алфред Адлер. Той пръв говори за “чувство за малоценност”, като твърди, че тези усилия и действия на човека имат за цел придобиване на могъщество и авторитет.

Аналитичен или комплексен. Основател е швейцарският психиатър проф. Карл Густав Юнг. Той формулирал теорията за индивидуалното и групово подсъзнание, за архитиповете, комплексите и др., като дефинирал душата като душевна енергия.

Посочените психоаналитични теории са дали практичен резултат при откриване на определени методи за изследване на човешката душа. Това е първата и основна цел на специалната психология. Тя преди всичко се занимава с изследване на психичните прояви, които са последица от различни душевни прояви и реакции. Затова специалната психология не изследва тези прояви или не се занимава с изследване на основните душевни действия като емоция, желание, разум и други като класическа или обща психология, сблъскваща се с целокупната душа преди всичко статично. Специалната психология се потапя активно в човешката душа чрез нейните отношения с външния свят, но и със самата себе си. Тя се интересува предимно от необикновените душевни прояви, с чиито проучвания достига до създаване на психическа картина на душевно нормалния човек.

Друга важна цел за специалната психология е разбиране на отношенията с болния, както и със здравия човек. Тя се старае да разбере психичните реакции на субекта, за да си обясни трудно разбираемите душевни постъпки. Този начин на изучаване на човешката душа е от значение за специалната психология и за нейното благородно намерение да осветли тайната на душата и да проникне в нейните мрачни дълбини. Изследването на различните душевни явления и дейността на възприемането, паметта, въображението и други са били и сега са част от общата психология. Разбирането на душевните прояви и реакции са свързани винаги с положението на субекта в живота, което е научен напредък към опознаване на душата в рамките на специалната психология.

Това изучаване е последица от прецизно и системно изследване на душевните прояви като предпоставка на третата и най-важна цел на специалната психология, а именно възстановяване душевното здраве на човека, тоест релаксиране. Тя се стреми да върне мира и спокойствието на смутената душа, освобождавайки я от различни комплекси, които и причиняват душевно безпокойство. Тя желае да помогне на човека, той отново да намери душевното равновесие и така да възстанови прекъснатите връзки със света, който го заобикаля. Този отпускащ ефект на специалната психология по-нататък открива нейната най-голяма ценност, показвайки чрез него хармонията между човека и моралния закон.

Следователно от всичко посочено става ясно, че характеризирането на специалната психология, както и “на релаксиращия ефект” не се тълкува в теологичен и християнски смисъл. Специалната психология в психологично отношение е една отпускаща практика, но не и в метафизичен смисъл. За “Юнгова психотерапия” пише Йолан Якоб в известната си книга “La Psychologie de C. G. Jung”: “самото разбиране за спасението е двусмислено… на болния човек може да се предложи душевно здраве… но той трябва да знае също така как индивидуално да се насочи към неговото “спасение”, към опознаването и усъвършенствуването на личността си, което е било цел за духовно извисяване…

(следва)