Проглеждане за вечния живот

670 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Начинът, по който  гледаме на нещата, тоест духовното зрение, ще определи резултатите, които ще имаме, както и пътя, който ще извървим в живота си.

Хората разглежда аскезата като ангария или като нещо мъчително. „Хайде сега, не съм постил, и какво от това?!” „Не ходя на службите, тежи ми, имам да свърша нещо по-приятно сутринта!” „Защо да ходя и да стоя прав толкова време, има ли смисъл? Други неща са по-важни!” „Постя избирателно, за прочистване, когато мога” „И йога упражненията ще направя, и татуировка ще си сложа. Бог не гледа на това!”

Братята, които казват тези неща, не са разбрали нито Кой е Бог, нито кой е човекът. На всичко гледат по един хедонистичен начин и искат Бог да благословя всеки техен грях. С израза „Хайде сега, Бог не гледа тези неща!” искаме да се поставим  на мястото на Бога. Нагласяме всичко според своите мерки. Повечето хора игнорират факта, че съществува царство небесно и вечен живот — „Да не си  губим времето си с Христос, със света Богородица и с поста. Нека си изживеем живота, колкото ни остава, а при Христос ще отидем, когато лекарят ни каже нещо неприятно.” Мнозина се препотяват, когато чуят за изповедта, защото не вярват, че това е тайнство, а други не искат да проявят послушание и да се изцелят. Гледат на греха като на една красива жена, с която могат да си прекарват времето добре и която не искат да загубят. Всичко е ок, смятат хората. Най-лесно е да кажеш „Живея си добре! Преча ли на някого?”.

Ах, брате! Това „добре” обаче бавно те умъртвява. Не си създаден за насладите на света, които ще се превърнат в твое страдание и катастрофа — създаден си за царството небесно и за любовта на Жениха! В крайна сметка ние сме безумни. Да си уважавана личност в двореца на вечността, а да  търсиш наслада сред боклуците на тоя свят!

Нека изясним нещата. Вършим аскезата от любов, за да се изцелим, за да си възвърнем духовното здраве. На службите ходим, за да участваме в богослужението, за духовна храна и вътрешно израстване. Умората в аскезата не е мъчение. Така се развиват мускулите на духа, за да укрепнем духом и да преодолеем победоносно изкушенията, които ще дойдат. Що се касае до тялото ни, то е храм на Светия Дух. Не са нужни нито рисунки, нито мацаници върху него, нито призоваване на духове, за да постигнем покой. Нека копнеем за Жениха. Останалото е непотребно и ни уврежда. Решение винаги съществува, за съжаление ние не го искаме, защото изисква труд, отговорност и кръст, а ние копнеем за рай и комфорт.

Вършим разни неща, за да спечелим света, вместо да се стремим към Небето. Правим противоположното на онова, което ни казва Евангелието, но „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26). Правим всичко, за да спечелим света и резултатът е, че нараняваме душата си, която копнее за Христос, докато ние ù казваме „Не”…

Нека гледаме на аскезата като на радост, благодарение и необходимост, на Христос като на Баща, Учител, Спасител и Пътеводител и на царството небесно като на копнеж, екзистенциална покана и предизвикателство.