ПРОДЪЛЖАВАМЕ НАПРЕД БЕЗ СТРАХ

383 0

Автор: игумения Александра (Исареску)

Източник: „Life Transfigured”

Превод: Пламена Вълчева

Старата година отмина — намираме се пред прага на новата. Поглеждаме назад към старата година от обща и наша гледна точка с известно съжаление, сякаш се разделяме със стар приятел. Все пак усещаме, че сме наясно с миналото; преживели сме както доброто, така и лошото, което то ни е донесло. Можем да изпитваме удовлетворение от нещо, можем да съжаляваме за нещо, ала всичко вече е приключило. Било, каквото било. За миналото е характерна една окончателност, която сред несигурността на настоящето е почти утешителна. Можем само да разгръщаме страниците на отишлата си година, да четем нейната история и да извличаме поуки.  „Годините ни се губят като звук” (Пс. 89:9).

В противовес на това Новата година прилича на все още ненаписана книга. С какво ще бъдат запълнени нейните непокътнати страници? Колко радост, колко кръв и човешко страдание ще съдържа повествованието? Дали написаното на страниците на предстоящата година ще разказва за мир или война, за робство или свобода, за живот или смърт? Подобно на деца ние копнеем да протегнем ръка и да се хванем за ръката на някой истински и верен приятел. Искаме да сме сигурни, че не сме сами — че най-сетне ще сме в безопасност и че домовете ни няма да бъдат подложени на разруха, нито някаква беда ще сполети онези, които са ни скъпи. Искаме да се уверим, че божеството „сигурност”, което така грижливо сме издигнали, няма глинени нозе.

Как ние, християните, гледаме на Новата година? Какво символизира за нас Новата година? На първо място тя ни казва, че са изминали хиляда деветстотин петдесет и седем години, откакто Словото се въплъти и живя между нас; почти две хиляди години, през които ние отново и отново не успяхме да бъдем достойни за Божията любов. Не успяхме, защото неведнъж се опитвахме да решим нещата по свой начин — вместо да следваме Божия път. Движихме се в кръг, водейки войни, за да сложим край на войната и изграждайки отбранителни позиции, които рухваха при всяко следващо нападение.

Ала нека не рисуваме твърде мрачна картината на нашите предишни провинения. Неуспехите ни могат да се разглеждат и като знак, че се стараем и че осъзнаваме, че можем да се справим и по-добре — и че се стремим да постигнем това. Ние все повече възприемаме закваската, която Иисус е вложил сред нас. Вече не мълвим заедно с пророка в отчаяние: „Суета на суетите — всичко е суета” (Екл. 1:2), но като осъзнаваме потребността на човека от един по-добър свят, с порив изричаме молитвата: „Да бъде Твоята воля както на небето, тъй и на земята”.

В дните на тяхната скръб Исаия призовал израилтяните да търсят помощ не от могъщите в света, а от Бога: „Защото помощта от Египет ще бъде напразно и без полза; затова Аз им казах: тяхната сила е да седят спокойно (…) в тишина и упование е вашата сила” (Ис. 30:7,15). В това е силата, която идва от тишината, от слушането на онзи тих глас, който ни води безпогрешно: „И ще ви даде Господ хляб в скръб и вода в нужда; (…) ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете по него!” (Ис. 30:20-1).

Ала ние непрестанно пренебрегваме Словото, защото колцина от нас изпълняват Христовата заръка: „И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му” (Мат. 6:31-4)?

Като християни ние не бива да стоим смутени пред прага на Новата година — не повече, отколкото се безпокоим за всеки нов ден. Не трябва да се страхуваме, че добрите ни намерения няма да устоят „през цялата дълга година”. Нужно е да ги осъществяваме в рамките на всеки отделен ден или даже минута — минута след минута, ден след ден, едно след друго, докато годината премине и започне следващата, и така, докато влезем във вечността.

Ако се осланяхме на Христовото учение при всеки свой проблем, щяхме да видим, че пред нас стоят големи предизвикателства и че Бог преследва някаква цел във всяка ситуация… Пътят на Иисус Христос невинаги е най-лесният. Христос изисква от нас търпение, смелост и сила на саможертвата. Тези качества са тясно свързани със заповедта за любовта: „Да любите един другиго, както Аз ви възлюбих” (Иоан. 15:12). Както Иисус ни е възлюбил! Тази любов Му е струвала най-голямата жертва. Да обичаме един другиго, означава да имаме същата готовност да отдадем живота си за нашите приятели. Иисус никога не е твърдял, че Неговият път ще е лесен, но че ще е изпълнен с блаженство. „Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене” (Мат. 5:11). Иисус ни предупреди, че ще бъдем гонени и че нашите гонители дори ще мислят, че принасят Богу служба. Кротостта и благостта не са единствените заповеди, които Той проповядваше. Христос ни завеща, че ще има моменти, в които ще трябва да се борим за вярата си, за Него. Той ни обеща мир — Неговия мир, който не е такъв, какъвто дава светът (вж. Иоан. 14:27).

Неговият мир, който стои като непоколебима скала сред морето от беди, е мирът на духа и на ума. За самия свят Той имаше други думи: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; (…) и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене. Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази” (Мат. 10:34, 38-9).

Иисус Христос не ни обеща нито лесен, нито хармоничен живот. Но ни обеща радост, която никой няма да ни отнеме: обеща ни окончателна победа и сигурно място в Неговото царство. Обеща ни Своето приятелство: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Мат. 28:20). Тези, които са го почувствали, със сигурност знаят, че приятелството Му струва повече от всичко останало — то е безценният бисер, за чието притежание човек би продал всичко, което има.

Докато стоим на прага на Новата година, която като че ли е изпълнена с мрачни предчувствия, нека посрещнем всичко, което тя ни донесе, с истинска християнска нагласа. Което ще рече, със спокойствие и увереност, защото поверяваме на Бога всички свои радости и скърби. Като поставяме Неговата воля на първо място, ние знаем, че няма от какво да се боим, дори и да тръгнем по долината на смъртната сянка (Пс. 22:4); защото ако Господ е с нас, от кого ще се плашим? (вж. Пс. 26:1; Евр. 13:6).

Нека започнем Новата година с възклик на радост, хваление и благодарност: „Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му. (…) Нека всичко, що диша, да хвали Господа” (Пс. 150:1,6).

Продължаваме напред без страх. С радост ще участваме във всичко, което предстои, защото сме Христови воини и ще отидем там, накъдето ни поведе Христос, под знамето на Неговите победни и насърчителни думи: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Иоан. 16:33).

Не ще победи — а е победил!

Декември 1956 г.