ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

256 0

Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Разкривайки пред вас смисъла на притчата за митаря и фарисея, ви казах, че техният подход към Бога е различен, понеже единият представя пред Бога своите добродетели, като се гордее с тях, а другият, според думите на св. Антоний Велики, възлага на главата си своите грехове и приведен от вина, пристъпва към Бога.

За нас, нямащите никаква представа за многобройните дела на фарисея, на които Църквата ни призовава да подражаваме, за нас, носещите все още в себе си житейска гордост, светска гордост — защото не се гордеем с духовното си богатство, а само с външните си дарования, способности и одежди — е особено важно в дните, в които светата Църква ни подготвя чрез тези притчи за началото на Великия пост, да разберем, че напразна ще бъде нашата молитва, напразни ще бъдат добрите ни дела, ако не са извършени за Бога, а за света. Защото и фарисеят, както се казва в Евангелието, обича да прави всичко на показ, желае да председателства събранията и да заема първо място на гощавките, да проповядва и да поучава. Такива хора и особено ние, които нямаме делата на фарисея, трябва да помним, че „е безполезна молитвата на тщеславния“, безполезно е всяко добро дело, което се върши на показ, безполезна е и добродетелта на такъв човек, защото тя ще остане без награда.

В основата на тщеславието стои „упованието в своето старание“ и „отхвърлянето на Бога“, „отблъскването на Неговата помощ“. Защото вършейки нещо на показ, аз не го правя, за да въздам дължимото на Бога и да Му възвърна своя преумножен талант — „това е Твое“, а за да получа похвалата на хората. По този начин единственото, което утвърждавам, е моето „аз“, защото се нуждая от хората само за да ме похвалят. Това е „видимият“ идол, както казват светите отци. Тук аз служа не на Бога, а на хората, но дори и това служение не е предназначено за тях, а за самия мен. Фарисеят вече отхвърля Бога. Той идва и казва: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам“ (Лук. 18:11-12). Значи съм добре. Ти си ме създал и аз Ти благодаря, но повече не се нуждая от Твоята помощ, както този митар, покланям Ти се, но Ти вече не си ми нужен. Това е отношението на човек, който поставя своето „аз” и своята добродетел начело на живота си.

Трябва да знаем с какво ще влезем във Великия пост. От външните дела — поста, който сме си наложили, посещенията в храма, участието в дългите служби — може да не излезе нищо. Защото същия този пост можем да извършваме заради самите себе си, заради своето тщеславие, а не заради Бога, а заради това, че аз го правя. Подобен пост е безполезен особено ако е извършен на показ.

Митарят и фарисеят носят в себе си две истински делания, които взаимно се изключват. Фарисеят изпълнява закона и при това един труден закон, защото не е лесно да се спазват всички негови наредби, макар и да са старозаветни, но това е безполезно, защото в него няма смирение, а единствено утвърждаване на собственото „аз”.

А митарят, макар да не върши нищо и все още да не е украсен с никакви добродетели, макар да не се носи като фарисея на колесницата на добродетелите, има смирение, тоест вече е придобил истинско християнско делание.
Дяволът срещнал един от светите отци и му казал: „Във всичко съм подобен на теб с изключение на едно: ти не спиш и аз бодърствам, ти постиш и аз нищо не ям, но в смирението ти ме побеждаваш.“ Христовото учение се постига не чрез дела, а чрез смирение. Може да нахраня някого в името Божие, без да си приписвам каквото и да е, и в този случай да извърша истинско християнско дело. Ако обаче направя същото, но по някаква друга причина и с някаква друга цел, каквато и да е тя, това няма да е дело Христово, а дело на сатаната.

Вървете и се поучете от фарисея и от митаря, ни казва светата Църква: поучете се от делата на първия, но в никакъв случай не се възгордявайте, защото делата сами по себе си не означават нищо и няма да ви спасят, а в същото време не забравяйте, че и митарят все още не е спасен, той само е оправдан пред Бога повече, отколкото добродетелния фарисей.

Само ако вървим по този път, можем да очакваме, че за нас Великият пост няма да бъде напразен. В действителност всички ние неведнъж сме се оплаквали, че безполезно преминава животът ни и по-конкретно постите.

Можете постоянно да изпитвате себе си — какво представлявате — като наблюдавате вашата молитва. Неслучайно Христос показва образите на митаря и фарисея по време на молитва, а не на някакво дело. Молитвата е огледало на душевното устроение. Вглеждайте се в себе си, братя, вглеждайте се във вашата молитва и ще видите какво представлявате. И когато в молитвата си не благодарим на Господа за постиженията си, а размишляваме за множеството свои грехове, които един свети отец, за да поучи братята си, оприличил на огромна, невидима за нас торба с пясък, която носим на гърба си, вместо да мислим за греховете на брата ни в Христа, които приличат на малка кошница, носена отпред на гърдите му, ако насочваме духовния си поглед към своите грехове и заставайки на молитва, просим милост като слуги негодни, а не като такива, които се кланят пред началника си по задължение — тогава молитвата ни ще ни покаже нашето устроение.

Смирявайте се през тези дни, вглеждайте се в себе си, вглеждайте се в душата си — какви противни неща има в нея, какви мерзости — насочете вниманието си към онези страсти и грехове, които носим в себе си и толкова много се стараем да скрием от другите. Само при това условие можем да отидем при Господа като каещи се блудни деца и да Го молим да бъде милостив към нас, грешните.
Нека всеки от вас през тези дни изправи молитвата си, защото без молитва, без покаяние, ние не сме християни. Моля ви, братя, помислете върху това.

Обикновено ние не постъпваме така. Ако нямаме дела, ние ги създаваме в мечтите си и започваме да ги смятаме за реалност. А трябва да се смирим. И ако се смирим, тогава и да дойдат скърби, ще можем да благодарим на Господа: „Слава на Тебе, защото Ти си ме смирил.“

Нужно е да се погрижим за душата си. Много ви моля, братя, не подминавайте нито митаря, нито фарисея. Нека се вслушваме в светата Църква и да подражаваме на делата на фарисея, но всичко добро да приписваме не на себе си, а на Бога, и всичко отвратително и скверно да смятаме за свое. Тогава няма да влезем във Великия пост с празни ръце, а от все сърце ще въззовем заедно със създателя на Покайния канон — св. Андрей Критски: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме.” Амин.