Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес св. Църква ни показва в богослужението образа на падналия и каещ се Адам. Библейският разказ за грехопадението на първия човек принадлежи към онези места в Свещеното Писание, които най-много смущават невярващите. И често ни се налага да чуваме: „Защо Бог е създал човека свободен, след като е знаел, че той ще съгреши?“.
Удивително е, че това го казват онези, които смятат, че човекът е способен да изгради самостоятелно и без Бога един нов свят, онези, които смятат, че човекът е свободен, укоряват Бога, че не ни е създал марионетки, които да не са в състояние да определят своя път на земята.
Светите отци говорят по съвършено различен начин за това. Те казват, че Бог е дал на човека „самодържие“, тоест възможност да живее на земята самостоятелен живот. Бог ни е създал да бъдем творци, а не марионетки в Неговите ръце. Човекът може да живее в Бога и да изпълнява Неговата воля, но може да постъпи и другояче. Може да падне в грях, но може и да не го извърши.
В духовния живот не съществува принуда, тя съществува единствено в светския живот, където могат да ни принудят да извършим нещо против волята си и дори да отнемат живота ни заради неизпълнението на това, което са ни наложили.
Законите на духовния живот са различни: тук всеки акт произтича от нашата свободна воля. Преп. Марк Подвижник казва, че няма такава духовна сила, която насилствено да накара някого да извърши нещо. Човек съзнателно избира за себе си пътя на Бога или пътя на дявола. Само ако доброволно приемем върху себе си дяволското служение, получаваме помощ от него. Дяволът не може да ни принуди да му служим против волята ни.
Обикновено се смята, че Бог ни наказва за непослушанието към Неговата воля, но в действителност не е така. След като създал човека, Господ го поставил в определени условия и подчинил човешкото естество на определени закони. Грижейки се за нашето благо, Той ни предупредил за последиците, до които неизбежно ще доведе нарушаването на тези закони. Давайки заповед на живеещия в рая човек да не яде от плодовете на дървото на познанието, Господ не му казал: „в който ден вкусиш от него, ще те умъртвя”. Така несъмнено Той би го заплашил, а му казал: „в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш“ (Бит. 2:17). Което означава: „Ако вървиш по пътя на нарушаването на закона, сам себе си ще накажеш“.
Това прилича на предупреждението, което майката отправя към детето си, когато то посегне към огъня. Ако докосне огъня, тя няма да го опари като наказание за непослушанието му, то само ще се опари, защото такъв е законът на живота. Така и Господ предупредил Адам да не нарушава закона. Не можеш да се докоснеш до нещо, за което все още не си узрял духовно. Дървото на познанието на доброто и злото било храна за съвършените. За да вкуси от нея, от човека се изисквала подготовка и подвиг. А Адам искал да яде от плодовете на дървото без подготовка, без труд и подвиг, за да може веднага да се уподоби на Бога, Който познавал доброто и злото.
И възмездието за нарушаването на този закон последвало по естествен начин така, както опарването е резултат от докосването на огъня.
Когато нарушил заповедта, Адам оплаквал своя грях по същия начин, по който детето плаче, когато е опарило ръката си на огъня. Затова напразно казваме, че Господ ще ни съди и ще ни накаже за греховете ни. Това не е вярно: защото всеки ще получи съответното въздаяние за нарушаването на божествения закон, на който Господ е подчинил човешкото естество.
Господ по Своята милост отваря пред съгрешилия човек пътя на покаянието. И в днешното богослужение ние чуваме плача на съгрешилия и каещ се Адам, който със сълзи вика към Бога: „Господи, помилуй мене, падналия“. Но как е възможно да се изцери повредената от греха човешка природа? Най-висшето Божие творение, запечатано с печата на божествения образ, падна по свое собствено произволение и наруши действащия в него божествен закон на живота. Ако нещо се счупи и бъде поправено, то вече няма да е нова вещ. По същия начин и първите хора не можели с покаянието си да възвърнат своята първоначална красота. Те вече не можели да станат нови — такива, каквито били създадени от ръката на Твореца в деня на сътворението. И не защото Бог искал да ги накаже, а защото те самите със своето грехопадание нарушили реда на естеството, създаден от Бога. За да бъде той възстановен, трябвало да се създаде нов човек.
От неизмерима любов към Своето творение Бог Отец изпратил на земята Своя Единороден Син, Който с раждането Си донесъл на хората живот и възкресение.
Вместо стария, паднал Адам, който сам повредил своето естество, Бог създава ново творение — новия Адам. В Христос ние също сме ново творение. И към това ново творение Господ прибавя нови неща. Той му дава нова заповед: „И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден“(Лк. 6:36). Със заповедите на блаженствата Той ни отваря пътя към блажения живот и сякаш ни казва: „Вървете по него, за да достигнете и вие блаженство“. И ние знаем, че Божията Майка и Йоан Кръстител са следвали този път и са достигнали най-високата му степен — степента на обожението.
Но и сега, в Новия Завет, Бог не отнема свободната воля на човека и не му налага Своята воля. Господ само се обръща към нас с призив: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24).
И тук, в Новия Завет, законът за свободата и самостоятелността на творението запазва своята сила: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен“, каза Господ (Марк. 16:16). Не Бог ще го спаси, а той самият, ако следва този път, ще влезе в новите условия на духовния живот и ще бъде спасен.
Точно както и в Стария Завет, Бог не поставя условия на човека, не сключва с него юридическа сделка: „Направи това и това, и Аз ще те спася” Не! Спасението и погибелта на човека не са присъда със специална цел, а естествено въздаяние.
И сега, когато възпоменаваме изгонването на първия човек от рая, ние не трябва да забравяме, че Господ не е нито отмъстител, нито съдия, а милостив Творец, който е дошъл на земята, за да създаде ново творение. И тук, в условията на тази нова твар, както и при първия човек в рая, ние не сме безволеви кукли. Господ не взема бич в ръцете Си и не ни води със сила нито в рая, нито в ада, както често правят хората.
Започва светата Четиридесетница и през тези велики дни ние сме длъжни да помним своята свобода. Ако искаш, можеш да извървиш пътя на покаянието през тези дни и той ще те отведе в новия живот. Понеже си кръстен и следователно си нова твар в Иисус Христос (Гал. 6:15). Ако си паднал, можеш да станеш, защото пред теб са отворени вратите на покаянието. Христос ни обнови със Своята Кръв и затова „с Божественото Тяло и Кръв се причастявам и ставам нетленен“ (Канон преди св. Причастие, песен осма).
Затова ако заедно с първия Адам осъзнаем греха си, заедно с него и ще го оплачем, заедно с него и ще се очистим от греха. Нека помним, че само от нас зависи дали ще застанем отдясно или отдясно на Господа в деня на Страшния Христов съд. Защото преди да застанем пред Неговия страшен престол, ще бъдем изобличени от своята съвест. И ако я попитаме, тя ще ни отговори и ще ни каже дали следваме Господ Иисус Христос, Който дойде при нас с кротост и смирено предаде Себе Си на поругание. Господ дойде при нас не за да ни принуди на послушание, а с любов да ни призове при Себе Си. „Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Амин.
