ПРОПОВЕД В НЕДЕЛЯ НА СТРАШНИЯ СЪД

1132 0

Автор: св. свщмчк Сергий Мечев
Източник: Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес светата Църква ни приобщава към тоя ужасен час, когато всички ние ще застанем пред страшния престол на Господа на славата, когато Съдията на живите и мъртвите, Господ Иисус Христос, ще дойде в слава и ще въздаде всекиму според делата.

С това възпоменание светата Църква завършва подготовката ни за началото на Великия пост.

Ако неотдавна, в Неделята на блудния син, видяхме цялата любов на нашия Небесен Отец, Който не само прие разкаялия се блуден син, но Сам отиде да го посрещне, Сам го прегърна, Сам го облече в първоначалната одежда — одеждата на нетлението, която същият този съгрешил син бе раздрал, сложи пръстен на дясната му ръка и заколи угоеното теле, то пред нас възниква въпросът: как е възможно този любящ и всепрощаващ Отец да дойде отново на земята и да съди живи и мъртви?

Ала светата Църква не се смущава от това, което смущава мнозина от нас, не се смущава от това как в Бога могат да се съчетаят Божията любов, която се проявила, когато Той изпратил на земята Своя Син „заради нас, човеците, и заради нашето спасение“, Спасителя, Който бил разпнат за човешките грехове и по този начин ги изкупил, с представата за Него като страшен Съдия, Който ще постави някои отляво, а други отдясно на Своя престол.

Ако сме следили внимателно богослужението, ако сме възприели онова, което светата Църква ежедневно ни дава чрез него в подготвителните дни преди Великия пост, то това вътрешно противоречие в душите ни ще се заличи.

През цялата седмица Църквата насочваше вниманието ни към евангелските и апостолските четива. Апостолските четива са взети от Първото посланието на апостол Иоан Богослов. И през цялата изминала седмица апостолът на любовта ни говореше тук, в храма, за Христовата любов: „Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята”(1Иоан. 3:16.); „Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! “(1Иоан. 3:18). Тези слова слушахме в храма и светата Църква тук само ни разкрива любовта, а в евангелските четива ни я показва извършена на дело.

Тези от вас, които имат прекрасния обичай да четат ежедневно Евангелието за деня или са били през тази седмица в храма, знаят, че в понеделник бе прочетено Евангелието за входа Господен в Йерусалим, във вторник — за съглашението между Иуда и иудеите за предателството на Спасителя и за Тайната вечеря, в сряда — за залавянето на Господа в Гетсиманската градина, за Неговото явяване пред първосвещеника и за отричането на Петър, в четвъртък — за обвиненията срещу Него от Пилат, в петък — за разпятието и смъртта на Спасителя на кръста.

Ето как след блудния син светата Църква ни припомня Страшния съд: „Да мълчи всяка плът човешка и стои със страх и трепет“. Като ни разкрива смисъла на християнската любов и ни разказва единствено през тези делнични дни за Христовите страдания, Църквата ни въвежда във великия ден на съда. Тя ни припомня какво е любовта, какво е направил за нас Божият Син и какъв ще бъде пътят ни, понеже в събота тя извършва помен за нашите праотци, отци и братя. Тя ни казва как ще завърши животът ни и колко тясно сме свързани с починалите, с които заедно ще застанем пред Господа.

Божествената служба, която извършихме вчера, се заключава в това да се помолим на Господа за онези, които ще се явят заедно с нас пред страшния престол на Господа на славата: „Страшно ще бъде Твоето второ пришествие, Господи, защото ще дойдеш на земята във вид на мълния, ще вдигнеш на съд всичко, създадено от тебе. Тогава живелите с вяра в Тебе, като те срещнат, удостой ги да бъдат с Тебе!”* (Втора песен от канона в Събота Месопустна). „Спасителю наш, пренебрегвайки всички наши плътски грехове във всяка възраст на целия човешки род, не ни осъждай на Твоя съд, когато ще даваме отговор на Тебе — Създателя” (Песен първа от канона в Събота Месопустна).

Тази служба също извършихме и за хората, които като част от земната Църква, се помолят не за себе си, а за онези, които вече са си тръгнали от този свят: „Когато ще съдиш всички, стоящи голи и открити пред Твоето лице, тогава, милостиви Боже, пощади тези, които Ти служиха с вяра!”(Песен шеста от канона в Събота Месопустна). И ето, сега самите ние присъстваме на Страшния ден на второто пришествие Господне, понеже синаксарът на деня казва: „В този ден си спомняме за Второто и Страшно Христово пришествие“**. Защо правим това? Защото „светите отци (го) поместили второ (по ред) след двете притчи, за да не стане тъй, че някои, узнавайки от тях за Божието човеколюбие, да живеят в леност, разсъждавайки така: Бог е човеколюбив и когато аз оставя греха си, ще ми бъде лесно да изправя всичко.”**

Тоест, ако през тези две подготвителни Недели на митаря и фарисея и на блудния син видяхме само едната страна, само Божието човеколюбие, което несъмнено се е проявило, проявява се и ще се проявява, и „живеем в леност“, като казваме: „Бог е човеколюбив“, то сега ще видим и другата, не по-малко важна страна на богочовешките отношения. „Те определили днес (да си припомняме) тоя Страшен ден, за да въздигнат към добродетели живеещите в леност, които уплашени от смъртта и в очакване на бъдещите мъки, (да се научат) не само да се надяват на Божието човеколюбие, но и да имат предвид, че Той е Праведен Съдия и въздава всекиму според неговите дела.”**

Това е смисълът на службата, която извършваме днес. Да, Господ „заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Понтия Пилата” и бе погребан, но Христос, както вярва Църквата, „пак” ще дойде, за да съди живите и мъртвите и с това възпоменание приключва литургичният кръг, който ни подготвя за началото на Великия пост, тъй като следващата неделя ние ще споменем, както казват светите отци, „началото на света и изгонването на Адам от рая, а в сегашната — края на дните и на света.”**

Ето защо в този страшен ден ние се молим Господ да бъде милостив към нас: „Да паднем и да заплачем, верни, преди този съд, когато небесата ще изчезнат, звездите ще паднат и цялата земя ще се разклати, за да намерим милостивия до край Бог на отците!”(Седма песен от канона в Неделя Месопустна).

И светата Църква ни казва, че в тази служба ние се съединяваме с всички членове на Църквата, не само с тези, с които живеем на земята, но и с онези, които сме поменали вчера: „Мисля за оня ден и час, когато ще застанем всички голи и като осъдени пред неподкупния Съдия. Тогава тръбата гръмко ще засвири, основите земни ще се разтресат и мъртвите от гробовете ще възкръснат. Всички ще бъдат на една възраст и тайните на всички ще застанат открити пред Тебе. И ще заридаят и ще заплачат, и в безкраен огън ще отидат ония, които никога не са се покаяли, а жребият на праведните е да влязат с радост и веселие в небесните палати” (Стихира на хвалитните, утреня в Неделя Месопустна).

Всички ние постоянно забравяме, че нашето основно дело е да предстоим пред Бога. Сигурно сте виждали икони или разпятие на Христос Спасителя с така наречените „предстоящи“. Ето, до Кръста Господен стоят Божията Майка и Иоан Богослов или пред Този, Който Седи на престол, стоят светците и ангелските чинове. Именно това предстоене е целта, към която сме призвани. Защото какво представлява молитвата? „Молитвата е пребиваване и съединяване на човека с Бога“. И единственото делание, което ще премине с нас отвъд гроба, когато всички останали добри дела и добродетели ни напуснат, ще бъде молитвата, която тогава ще разгърне своята пълнота.

За нас винаги съществува възможност да дойдем и да предстоим пред Бога, не само в храма или у дома по време на утринните и вечерните молитви, но и винаги и навсякъде, защото по думите на апостола, ние трябва „непрестанно да се молим“, а Господ ни предупреждава: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение” (Мат. 26:41).

Непрестанната молитва не е нищо друго освен предстоене пред Бога в продължение на целия живот, предстоене, извършвано доброволно и със съзнанието, че ние, грешните, не можем да живеем без Бога и че без Неговата помощ ще загинем. Ние не Го отхвърляме като фарисея, който смятал, че и без помощта на Бога, е добър човек, но възлагаме греховете си върху главата си и така се приближаваме към Него.

Ала ще дойде моментът, когато ще застанем пред Господа не по своя воля, когато и вярващи, и невярващи, и предстоящи, и непредстоящи, всички ще застанем пред Него. И това ще извършим не по своята воля, а по волята на Този, Който ще събере всички и ще ги постави отляво и отдясно на Себе Си.

Тогава ще бъде късно доброволно да предстоим пред Господа, тогава ще бъде късно да преклоним глава и да положим греховете си пред Него, тогава ще бъде късно да познаем своята божествена природа и човешки грехове.

Докато сме все още на този свят, светата Църква в деня, предшестващ страшното пришествие Господне, ни казва, че ние не се намираме в същите условия както онези, които вече са си отишли от този свят и на които само нашата молитва може да помогне, ние сами можем доброволно да застанем пред Господа и през целия си живот да бъдем с Него.

И ако сме с Него не само от време на време, у дома или в църквата, но всеки ден и час, ако във всяко свое занимание и дело си спомняме, че Господ ни вижда, че ние, грешните и непотребните, стоим пред Него, ако живеем благодатния живот, който ни дава светата Църква и ако прибягваме по-често до светите Тайнства и особено до тайнствата Покаяние и Причастие, то ние ще придобием онова, за което се говори в апостолските четивата от св. Иоан Богослов, ще придобием съвършената любов, а съвършената любов постепенно ще прогони страха и ние ще застанем пред страшния престол на Господа на славата като свои, които се радват на близостта на светиите и на Бога, като деца, които мислят единствено за това да видят своя Бог и Отец, пред Когото са се стремили да застанат възможно най-често през целия си живот. И тогава този Страшен, но справедлив съд, няма да бъде страшен за нас.

И светата Църква ни призовава — ние, които не предстоим пред Господа — макар и от днес да започнем делото на покаянието, да преклоним главите си и да помним, че ще дойде ден, когато всички ще застанем пред престола на Господа на славата и всеки ще получи заслуженото. Амин.

*Триод на български език, прев. акад. Методий Григоров, трето доп. издание, Сливен, 2015.
**Синаксар в Неделя Месопустна, източник: Фейсбук страница на Неврокопска епархия.