ПРОПОВЕД ЗА ВТОРА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА – ТОМИНА

2486 0

IB_41Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.”

(Йоан 20:27)

Възлюбени в Христа Бога братя и сестри!

Христос Воскресе!

 

Днес отново празнуваме не само еженеделното Възкресение, не само първа неделя след Пасха, но и почитаме паметта на св. Ап. Тома, наричан Близнак, св. Ап. Иаков Зеведеев, Св. Епифаний Кипърски и Св.патр. Герман Константинополски.

Така в един ден Светата Майка Православната Църква ни напомня за четири светии, за четири пътя, по които са минали тези славни мъже и постигнали спасение.

Всички знаем и помним думите на Спасителя, отправени към св. ап. Тома за вярата и неверието, и наистина, нима това не е най-важното в живота ни – да вярваме, но наистина, да се осланяме на Бога и без гордост и самолюбие да сме готови да стъпим върху водата дори, за да Го посрещнем, защото  Той идва към нас, винаги. Но, поради нашата човешка природа   , поради предразсъдъци, страх, поради слабостта ни, поради вечното „Това е невъзмоно“ – всички те преодолими, разбира се, но най-вече, поради маловерието си, дори когато Бог и делата Му са пред очите ни, уви, усъмняваме се и потъваме в бурното море, по което сме вървели до преди миг, искаме сами да Го видим възкръснал и не вярваме, не вярваме на братята си, на Църквата, на никого. Искаме доказателство – не какво да е, а да сложим пръст в раните Му, сякаш не е било достатъчно това, което Той е преживял за нас на кръста,  а  ние трябва и след чудото, да Го убием пак с неверие и гняв. И Той, какво? Сърди ни се? Решава, че стига толкова е правил за нас, недостойни сме? Обръща ни гръб? Не. Отново идва, кротък, с мир, и ни дава своята любов, за да нахрани оскъдялата ни вяра, да смекчи жестокостта на сърцата ни, да ни прати като негови апостоли в света, като овци сред вълци. Да, не сме достойни да се наречем Негови синове, да сме Христови, слуги негодни сме, но щом Той се смири до смърт и то смърт кръстна, нима ние не можем да Му служим, да обичаме ближния си? Нима това е толкова трудно? Да дадем милостиня, да дарим, пък дори от излишъка си, а не всичко, което имаме? Да сме в Църквата, да благовестим? Трудно ли е? Та ние помним думите Му, чеНегово иго е благо и бремето му – леко! Всички помним, как сме почувствали сърцата си да пеят, когато нещо мъничко дори извършим в Неговото име и за ближния си? Ние помним и хилядите и хиляди мъченици, светци и герои, които колкото повече страдали, толкова повече благодарели и после просияли и дори сега гледат умилно на нас и се молят за доброто на народа и родината ни.

Ние сме хора, братя и сестри християни. Нашият Бог също се роди в човешки вид. Той живя сред нас, съвсем по човешки и не престана да ни обича, да ни помага, да твори чудеса и то чудеса с вяра в нас. Така и ние, като ставаме едно с Него, като приемаме Светото Причастие, като вършим волята Му и спазваме Словото Му, знаем, че сме намерили мястото си, че търсенето ни е свършило, че сме у дома, че на своя страна имаме Най-Могъщия, и ще понасяме теготите на братята и сестрите си и с любов ще преуспяваме във вярата. Тогава вече ще виждаме всеки ден чудесата Му чудни – в света, у дома, в очите на любимия човек, в Църквата. Но и чудеса няма да са ни нужни, защото всичко е чудо, светът е Божие творение и ако ни е трудно понякога, то не е страшно, а и да е страшно, не е за смърт, защото смърт и ужас е да сме далеч от Бога, но с Него ако сме и болка, и тъга и всичко, дето би ни съкрушило, не ще ни уплаши.

Чудеса, разбира се, стават – за всеки според вярата му и именно тогава и в чудото нашата човешка, житейска ограниченост среща Безкрая на Божественото. Това е чудото – непонятно как и защо, понякога обратно на очакваното, но винаги основано на вярата и взаимосвързано с нея, проявление на Бог. Пряко, видимо, недвусмислено и конкретно. Изцеление, избавяне от напасти и страхове, от нужди и притеснения. Има го. Всички знаем това. И точно когато осъзнаем чудото, не как се е случило, а защо и какво се случва и заради кого, тогава срещаме Бога, очите ни се отварят и сърцата ни също, за Слава Божия. Разпознаваме Бога, с молитвата, когато вечеряме с Него – спомнете си явявянето на Иисус по пътя за Емаус. И всичко е както трябва, НО! След това вече е изпитанието за нас – да продължим нататък, дори Той да не е видом сред нас, да вярваме, да го носим в сърцата си и да се молим. Да стоим във вярата. Да участваме в богослужението, за Негов спомен. Да сме наистина Христови.

Така всеки от нас от Тома Неверни се превръща в апостол – когато сме в света и като вярваме, да имаме живот вечен в Христа! Защото и да сме видели и повярвали, и да вярваме, без да сме видели – вярата е важна! Ако имаме нужда от чудо, Бог го извършва и ни укрепва във вярата. Ако чудо не видим, очите ни са затворени или вярата ни е оскъдна. Но тогава ни остава надеждата, молитвата, Църквата! Именно тогава наистина идва чудото – Христос ни се явява и се проявява в живота ни, получаваме доказателства за вярата си, Той протяга ръката си и ни избавя, издига ни над мътните и бурни вълни. Само обаче ако Го призовем, ако извикаме към Него и се обърнем с вяра и любов, тогава по тайнствен и може би неразбираем начин всичко ще се изпълни, според Неговата воля, а тя винаги е за наше добро, независимо дали го разбираме в момента или не.

Така, възлюбени в Христа Бога братя и сестри, нека всички се стараем да живеем християнски, да се поучим от колебанието, но после посветеността и твърдостта във вярата на св. Ап. Тома, от любовта и способността за прошка и отново силната вяра на св. Ап. Иаков Зеведеев – вторият мъченик, загинал за Христа, но простил на предалия го на съд, от смирението и скромността, но и готовността да служи на Бога себеотдадено и с толкова силна вяра св. Епифаний Кипърски и от св. Патр. Герман Константинополски, устоял на всички политически изкушения и заплахи дори, опазил непокътната вярата и почитанието на светите икони. Нека не забравяме, че Бог твори чудеса, непрестанно, заради нас, заради вярата ни, но чудесата зависят именно от нашата вяра и от нашия избор, който правим – избор ежедневен, ежеминутен – с доброто или със злото да сме, с мрака или със светлината. Защото има избори, които са с последствия за целия ни живот, за децата ни, за душите ни. Затова, по думите на св.ап. Павел, „Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21) и не забравяйте думите на Иисуса Христа, който има всяка власт на небето и земята – „…и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“ (Мат. 28:20) Нека и ние бъдем непрестанно с Него и да вярваме силно и ще имаме живот в Неговото Име! Амин! (Йоан 20:31)