ПРОПОВЕД ЗА КРЪЩЕНИЕ ГОСПОДНЕ

3280 0

06012011 propoved„И тъй, идете, научете всички народи,

като ги кръщавата в името на Отца

и Сина и Светаго Духа.”

(Мат.28:19)

 

Възлюбени в Господа Братя и Сестри,

Три са празниците, които на този ден се отбелязват – Кръщение Господне, Богоявление и Йордановден. Така изказани са като в редица. Но всеки е колкото другите главен по старшинство.

Чрез тайнството на Св. Кръщение ние получаваме заповедта, която е най-голяма в закона: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си;” (Мат. 22:37-39) Получаваме още – Откровение от сам Бога Отца, Който ни се явява. „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето Благоволение.” (Мат. 3:17) „И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.” (Мат. 3:16) Не благодатта на Дух Светий, а самият Св. Дух слиза от небесата. В самото Тайнство Кръщение получаваме обещанието за вечен живот. „А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Иоан. 17:3) И тъй. Кръщението е наша основа, наша твърдина, върху която да стъпим, та да познаем Истинския Бог. Чрез това Тайнство самата Св. Троица се разкрива пред Света – чрез гласа на Бог Отец, чрез Бог Син Иисус Христос /кръстен от Иоана/ и чрез Бог Свети Дух. Чрез Кръщението ние ставаме наследници на вечен живот. „всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте.” (Гал. 3:27).

Степенуване относно Бога не може да има, както не може да има степенуване на Светата Троица. Всеки ден делата ни са свързани с Бога. Всеки ден. Но дали им отдаваме нужното значение? И като се запитаме идва и тъжния отговор, че това не е точно така. Нашите дела са само наши – дребни, ежедневни дела, в които си мислим, че успяваме. И в които често се проваляме. А е толкова лесно и просто да успеем. Във всяко едно начинание. Без значение какво е, ако е истинско. Ако сме с Бога. Ако сме кръстени! Повярваме ли чрез св. Тайнство Кръщение в Спасителя, тогава и делата ни, и ние ще се овенчаем с успехи. “Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.” (1 Йоан.5:7-8)

 

Възлюбени в Господа Братя и Сестри,

 

Богоявлението, случило се преди толкова векове, е валидно и до днес. Ще е валидно и утре. И всякога. За всеки един от нас, кръстените в Христа. Всеки ден пред нас се извършва Богоявление – безбройни са начините, по които Бог ни се явява. Всеки един миг. Но дали ние имаме очи да видим тези нам явявания, или заслепени от малките си, от земните си и временни успехи не обръщаме внимание на това, що има далечна, успешна перспектива. Случайности не съществуват. Привидно разни дребни случки, имащи някакъв успех за нас им придаваме стойност дребна; рожби на случайността. Това е крайно невярно. Често в битието ни се случват неща, случки, срещи с точните хора на точното място в точното време и си казваме „Ей, каква случайност! Точно това ми трябваше!”. Случайностти не съществуват. Тези дребни и без смисъл сами по себе си  на пръв поглед неща, случки, хора… са парченца от мозайката, наредена за нас самите! И не открием ли точното и единствено вярно значение на случката, оставаме вътрешно неудовлетворени. Но разгадавайки невидимите знаци, които ежеминутно са около нас, то тогава започваме /или ще започнем не след дълго време, не някога!…/ да разбираме какво всъщност сме преживели, какво всъщност /ни/ се е случило. Още едно малко чудо за укрепването ни във вярата. Тези малки парченца са нашето собствено израстване по пътя в Христа.

Защото който не е кръстен, той няма да наследи Царството Божие за живот вечен. А това е главната, и може би, единствена задача. Ако не живеем по Божиите закони, не ще имаме благодатта на Светия Дух, а нямаме ли част от Бога нашего, нищо нямаме. И не отворим ли сърцата си за Бога, как тогава искаме да прогледнем и вникнем в това, което Богоявление се нарича.

Нека да се помолим светлината на Кръщението Господне да се всели в сърцата ни и да ни донесе онзи вътрешен мир, който е сила и дар на Божия Син за този грешен свят. Амин.