ПРОПОВЕД ЗА НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

3076 0

ned sled bogoiavlenie 2011“Покайте се, защото се приближи

царството небесно” /Мат. 4:17/

 Възлюбени в Господа братя и сестри,

 

След като Господ Иисус Христос се кръсти от Йоан в река Йордан, Той отиде в пустинята и там прекара четиридесет дни и четиридесет нощи в пост и молитва. Като отхвърли и трите изкушения на дявола и се показа победител над тоя Властелин на човешките души, Христос бе готов да начене обществената Си дейност.

Днешното евангелско четиво ни говори за мястото и начина, по който Иисус начена тази Своя спасителна дейност.

Като научил, че беззаконнят цар Ирод Антипа хвърлил в затвора Великия праведник и проповедник от Йорданската пустиня, Предтечата и Кръстителя Йоан, Христос заминал за Галилея и се заселил не в Назарет, където прекарал детството и юношеството Си, а в пределите на двете Израилски колена – Завулоновото и Нефталимовото, всред които живели и много езичници. За център на Своята дейност Той избрал Капернаум на брега на Тивериатското море.

Изпълнило се пророчеството на пророк Исайя, който Векове преди това бе казал: “Земята Завулонова и земята Нефталимова на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма свет- лина и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“. От тогава, завършва евангелския си разказ св. ап. и ев. Матей, Иисус начена да проповядва и да казва: “Покайте се, защото се приближи Царството небесно“.

Когато Иисус започна да проповядва Царството Си, думите Му бяха лъчи на светлина. Тия лъчи проникнаха В мрака на света, там където мрак и сянка смъртна покриваше душите, защото човекът бе останал без ценност, а животът без висок смисъл. Първата му дума бе: “Покайте се”, затова в Царството на Христа се влиза чрез кръщение. Древните християвни са се кръщавали в течаща вода – измиване и преминаване, умиране и Възкръсване, новораждане. А новораждането има нужда от подкрепа, която дава св. миропомазване, и от храна, каквато е св. евхаристия. Чрез тия три тайнства се влиза в Царството небесно.

Какво е това Царство небесно, което Църквата цели две хиляди години проповядва и кани човеците и народите да влизат в него? Св. ап. Павел казва: “Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Духа Святаго” /Рим. 14:17/.

Царството Божие преди всичко е царство на правдата. Основен закон за това Царство, който регулира отношенията между гражданите му е: “Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“. Божественият Цар на това Царство ублажава “гладните и жадните за правда“. Затова, който не разбира и не прилага този основен закон, независимо че е кръстен, че се нарича християнин, не е истински гражданин на Христовото царство, основано на земята преди 2000 години.

 

Царството небесно е царство на любов. Самият Му основател, Иисус, определя любовта като отличителен белег на последователите Му: “По тоВа ще познаят, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си“. Затова и заповядва: “Обичайте ближния си както себе си“. Ако не вършим това, дори и да посещаваме редовно църковното богослужение, да палим всеки ден свещи, – не сме истински граждани на Христовото царство, основано от Него с проливане на драгоценната Си кръв.

Царството небесно е царство на мира и радостта. Когато чуваме дрънкането на оръжия, вопли на страдание, стонове на измамени сърца, силни гласове на недоволства, дълбоки въздишки на умора, нека знаем: тъмно е. Тоя шум идва от тъмнината, където властва грехът. Както искате го наречете: робство, експлоатация, лъжа, грабеж, измама, – грях е. Там няма помен от Христовото царство, защото Христовото царство е мир и радост. Има ли между нас човек, който след като се е покаял истински и прибягнал към светите Тайнства, да не е почувствал душевен мир и неизразима радост?

Християнската изповед не е психоанализа на психиатър, който само констатира греха, без да може да освободи човека от него, а е тайн ство, което възстановява грешника в оная праведност, която той е имал след кръщението. Няма по-щастлив човек от чистия и праведния, чиято душа е приела Бога, а сам той е станал гражданин на Царството Небесно.

Затова, нека и ние братя и сестри, които копнеем за мир и радост, които жадуваме за правда и любов, се вслушаме в Христовите слова, за да разберем, че в мрака и греха няма ни мир, ни радост, ни щастие. Да открием душите и сърцата си, за да проникне в тях Христовата светлина, да зацарува в тях Слънцето на правдата, източникът на любовта, нашият мир – Господ Иисус Христос, та да казваме – не близо е Царството Небесно, а настана в мене Царството Небесно.

Амин.