ПРОСТИ

425 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Малые слова православного богослужения”

Превод: Пламена Вълчева

„Премудрость, прòсти!” Вече размишлявахме върху думата „премудрость”, която макар и неголяма, има дълбок смисъл. В богослужението към тази дума често се прибавя думата „прòсти”. В основния си смисъл това е призив към молещите се, напомняне да застанат прави, да заемат  онова физическо положение, което ще им позволи да се съсредоточат и което ще засвидетелства благоговението им към Този, на Когото се молят — към Бога. Понякога е доста трудно и дори  изморително да стоим дълго време прави, ала умората сама по себе си е нашата жертва пред Бога по време на молитвата и богослужението и затова тази умора също е осветена и благодатна. Напомнянето „Прòсти!” обаче не изчерпва своето съдържание само с този външен, физически смисъл. Несъмнение тази славянска дума произлиза от думата „прост”. Затова тя ни призовава също и към вътрешна „правота”, простота, съсредоточеност. Както се пее по време на Литургията в Херувимската песен: „нека сега отложим всяка житейска грижа”. По време на богослужението е редно да сме се отърсили от всеки външен, житейски баласт, който така лесно успява да отклони вниманието ни и да отдалечи ума ни от великия акт на свещенодействието. Тази „житейска грижа”, това суетене и разсеяност трябва да останат зад вратите на храма, а в храма всичко следва да бъде насочено към една-единствена цел:  прославяне на Господа и потапяне в пълнотата на тайната на общението ни с Него.

Простотата по принцип е основна предпоставка на духовния живот. Неслучайно един известен оптински старец обичал да казва: „Където е просто, там ангелите са сто.” Затова тук, в храма, заставайки пред лицето на неизказаната Божия Премъдрост, разкриваща се в богослужението, е добре да облечем сърцето си, мисълта си и дори плътта си в простота, в свята простота, която да заличи преградите, разделителните стени между Бога и нас.

Затова дори и първоначалното значение на думата „прòсти” — да стоим прави, да стоим съсредоточено и мирно — е значимо и важно. То ни призовава към определен духовно-физически порядък на нашето поведение в храма. Всяко богослужение е движение, движение на цялата Църква към Бога. В това движение ние се уподобяваме на духовно войнство. „Ние, които тайнствено изобразяваме херувимите”, за Църквата херувимите и ангелите са „небесно войнство”. Войнството се нуждае от порядък, от ред, който в дадения случай трябва да обедини нашето физическо и нашето духовно естество.

Затова когато участваме в богослужението, нека бъдем трезви, нека се съсредоточим, нека приведем себе си в онова състояние на физическа стегнатост, което ще ни отвори пътя към духовната бодрост и стегнатост. „Премудрость, прòсти!”