ПРОСТРАНСТВОТО ВЪТРЕ В НАС

740 0

Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)

Превод: Пламена Вълчева

Днешното свето Евангелие ни разказва притчата за сеяча. И така, един сеяч излязъл да сее семе и ние разбираме, че едно зърно паднало край пътя и хората го стъпкали, друго паднало между тръни, трето паднало на камениста почва и не успяло да израсте. А друго паднало край пътя и птиците го изкълвали. В самото Евангелие се  казва, че семето е Божието Слово, затова ние вероятно ще предположим, че всички онези места, на които е попаднало семето, са изпитанията, с които се сблъскваме в живота си, и те са причината Божието Слово да не се вкоренява в нас. Но ако се вгледаме по-дълбоко в светото Евангелие, ние вероятно ще осъзнаем и още нещо и аз ще обясня какво имам предвид.

Дали Божието Слово ще израсте в нас, или не, мисля, че донякъде е свързано с нашата среда и най-вече с това, което носим вътре в себе си, с това доколко желаем Божието Слово да израсте в нас. Защо казвам това? Защото има хора, които са израснали в атеистична среда и „от нищото” са станали православни, станали са монаси и дори мъченици през първите векове на християнството. Хора, които са били отгледани от родители езичници, в крайна сметка са станали светци, което  показва, че средата не е определяща. Не можем да обвиняваме заобикалящата ни среда за собствените ни решения и действия в живота.

Ще ви кажа нещо, което някои от вас вероятно са чували. Сеячът в притчата е Бог Отец, семето е Христос, Божието Слово, а засяването на семето — Светият Дух, а това означава, че когато приемаме Божието Слово, при нас не идва само Христос. Той излиза от Отца чрез Светия Дух, което означава, че с Божието семе, с Христовото семе, със семето на Божието Слово, със семето на вярата ние получаваме и Светия Дух, Който ни пази, затова дори и да се сблъскваме с изпитания, те не ни оправдават. Те не са тръните, те не са пътят, нито птиците, които унищожават Божието Слово вътре в нас. Кои тогава са всички онези неща, за които говори  светото Евангелие? Кой е пътят? Кои са тръните? Коя е каменистата почва? Кои са птиците? Мисля, че всичко се свежда до това доколко обичаме и до каква степен се фокусираме върху Божието Слово, и затова всички тези изпитания са като онези вълни, за които на друго място в Евангелието се казва, че едва не погубили апостол Петър, когато  отклонил вниманието си от Христос. Така че всички тези изпитания и неблагоприятни условия са свързани с това, върху което се фокусираме. Защото пред нас винаги ще има препятствия, но от онова, върху което се фокусираме, зависи дали ще намерим спасение, или ще погубим душата си.

Следователно всичко зависи от начина, по който се отнасяме към пространството на сърцето си, към пространството вътре в нас. Ако освободим място за Христос, тогава ще бъдем добра земя и Христовото семе, Божието Слово, ще израсте в нас. Ако не се стараем да очистим пространството вътре в нас и ако се фокусираме върху странични неща, ще обраснем с тръни, ще станем камениста почва, сърцето ни ще закоравее и Божието Слово няма да успее да го разрохкне и да достигне до нас със Своята любов. И тогава дори и да постигнем нещо, то в крайна сметка няма да оцелее и ние няма да можем да напреднем във вярата. Това, което искам да кажа, е, че не можем да обвиняваме всички около себе си, ако фокусът ни е погрешен, ако решенията ни са погрешни, ако изкушенията около нас са изключително големи, не защото  действително са такива, а защото това са нещата, върху които искаме да се фокусираме. Разбира се, съществува вероятност да  изпитваме несигурност, да имаме множество основания да се фокусираме върху изкушенията. Имайте предвид обаче това: нищо не е било в състояние да отдели светите мъченици от Божията любов, макар и да отсичали ръцете и краката им. А ние имаме мобилен телефон и той е в състояние да ни отдели от Божията любов по толкова различни начини. Ако трябва да сравним силата на нашата воля със силата на тяхната воля, ще установим, че има огромна разлика и разликата е в това доколко обичаме Бога.

И така, както казахме, когато Евангелието говори за различните препятствия, за множеството обстоятелства, които не позволяват на семето, на Божието Слово, да израсте в нас, това не са някакви външни за нас обстоятелства, а онова, върху което ние сме разрешили на ума си да се фокусира. И тогава лесно можем да разберем, че от нас зависи дали ще израснем духовно и ще спасим душата си, както и че от нас зависи дали животът ни ще е изпълнен с изкушения, с тревоги, с притеснения и нещо повече — дали ще изгубим живота си заради погрешния си фокус. Затова веднага щом осъзнаем, че спасението ни зависи  единствено и само от нас, а не от всички препятствия около нас, мисля, че на момента трябва да поставим ново начало и да се фокусираме единствено върху Бога. И тогава всички трудности рано или късно просто ще изчезнат. Няма нищо по-силно от Бога, а Светият Дух е Този, Който ръководи историята на човечеството въпреки войните и изкушенията около нас.

16 октомври 2022 г.

Източник: Orthodoxy App, уеб приложение на Гръцката православна архиепископия в Австралия