Протойерей Димитрий Смирнов: „Сурогатното майчинство е сходно с проституцията”

1839 0

 

 Автор: Прот. Димитрий Смирнов

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravmir.ru

Далеч не всички хора са посветени в този проблем, затова смятам, че е много важно да поговорим по-подробно на тази тема, за да не остане нищо неясно, свързано с нея.

Защо аз в частност – и моето мнение споделят голям брой хора, по-точно аз споделям тяхното мнение, тъй като съм чел немалко изследвания на тази тема – се обявявам против?

Ще започна отдалече. Има едно такова понятие, което е известно на всички – „проституция”. Това е търговия на хората със собственото тяло, използване на своето тяло като начин за изкарване на пари. И по-просто казано, за лесна печалба. Сурогатното майчинство е същото. Защото жената използва своето тяло, за да роди дете на някого, тоест, за негово удоволствие. Заради удоволствието му да бъде баща, майка. Затова Църквата, естествено, не може да бъде за проституцията. Тя винаги изначално е била против.

Сурогатното майчинство, както и проституцията, унижава човека – и мъжа, и жената. Проблемът е в това, че Бог не е създал човека като средство за удоволствие на други хора. В този случай хората се поставят в неравностойно положение – получава се така, че един плаща на друг не за неговия труд, не за неговия талант, а за експлоатацията на това, което му е дадено от Бога – неговото собствено тяло. Човекът се използва като някаква ферма за отглеждане на хора. Това, разбира се, е напълно богопротивно.

И още една опасност, техническо-юридическа. Когато жената, решила се на такъв вид проституция, роди на някого детенце, много често, когато тя, хранейки го със своите сокове и носейки го девет месеца, след като премине през сложната процедура на раждането, възприема това дете като свое. Затова жената много често няма никаква психологическа възможност да предаде това дете на други хора, които са ѝ заплатили за това.

А нашият съвременен проект на закона, за съжаление, предлага по насилствен начин да се отнема от жената нейното дете, защото тя го е родила. Съществува договор и така нататък. Преди това такъв конфликт се е решавал в полза на майката. А според новия проект – не. Това поставя човека на нивото на безсловесните животни. Както вземаме телетата от кравите и правим от тях телешки котлети. Тук, разбира се, не за котлети, но въпреки се нанася ужасна вреда на душата на жената!

Защитниците на сурогатното майчинство казват, че така ще се повиши раждаемостта. Първо, в рамките на страната това няма да бъде и една десета от процента. И няма да повлияе на нищо.

Второ, това, разбира се, са технологии, чрез които богатите експлоатират бедните. Защото този договор, тези процедури и осигуряването на медицинска помощ – всичко това е скъпоструващ многомесечен процес. Получава се безпощадна, нагла и безсъвестна експлоатация на бедните от богатите. Ако ние живеем в социална държава, у нас това не би трябвало да се случва.

Още преди 100-200 години хората са казали, че проституцията е експлоатация на бедните от богатите, защото жените от богатите слоеве не стават проститутки. Тук е съвсем същото. Трудно е да си представим, че дъщерята на президента на голяма компания би отишла да стане сурогатна майка. Не, това е съдба на младите, хубави, но може би не особено интелигентни девойки от селата, от работническите предградия и т. н.

Има и още един аспект, който не е възможно да пренебрегнем. Това е нашата руска действителност. Известен е фактът, когато хората идвали в някой детски дом, давали на директора неголяма сума и той им предоставял момчета или момичета за сексуална експлоатация. Срещу съвсем не голяма сума. И тази история се прикривала и от милицията, и от други правозащитни органи. При сурогатното майчинство ние не можем да гарантираме кой и за кого ще отглежда децата.

В нашето отечество, където млади, 18-годишни хора убиват деца с чук, където директорите на нашите училища строят къщи за по 28 млн. долара всяка, където няма никакви нравствени бариери у хората, защото сме живели 70 години в съвършено безбожно общество, могат да възникнат ужасяващи технологии. В нашата страна най-много от всички европейски държави безследно изчезват хора, деца – десетки хиляди. Затова ние се обявяваме против прилагането на такива технологии – държавата не е в състояние да проследи какво се случва по-нататък. Чиновникът работи само със справки.

Ако от държавните детски домове могат да се вземат деца за сексуална ескплоатация, то ще могат да се вземат и деца за експлоатация за техните органи. Ако бъде разрешено – а в закона това е предвидено – да се вземат органи от деца, тоест детско донорство, то нищо не пречи на някой безсъвестен и безжалостен директор на детски дом с помощта на справки и по договор със също такива нравствено неблагонадеждни лекари да докаже, че детето е умряло от грип, а в действителност да е било раздробено на органи.

И още. В нашата страна имаме много проблеми и постоянно виждаме на телевизионните екрани, че ръководителите на държавата ежедневно решават проблеми на различно ниво, като се започне от корупцията на висшите държавни чиновници и се свърши с пълното разорение на страната. Дори проблема, че у нас постоянно се изгубва спътник, който струва милиарди долари. Пита се защо изведнъж възниква огромно желание да се присаждат детски органи или да се използва сурогатно майчинство? Защото зад това стои чудовищен бизнес. И ако ние си затворим очите пред това, нашата страна ще стане донор на детски органи.

Докато в страната ни не бъдат приведени в пълен ред правозащитната и правоприлагащата система, ние, за съжаление, не можем да допуснем това. Защото става дума за постоянни и чудовищни правонарушения. Ние, като граждани, много добре знаем това.

Предстои ни много дълъг път, докато влезем в руслото на нормалния, цивилизован живот. Затова неща като сурогатното майчинство или детското донорство са абсолютно неприемливи за нас. От каквато и да било гледна точка, тъй като това е свързано с огромни рискове. Рискове нашата държава да се превърне в чудовищна машина за самоунищожение.

 

Отговори на прот. Димитрий Смирнов на изпратени до него въпроси:

  • Защо тези технологии се охарактеризират като „фашистки”?
  • Вече косвено засегнах това. Но тук ще говоря пряко. Изобщо, отношението към човека като към машина по своята същност е фашистко отношение, за което някои след Нюрнберг са били обесени.

Проблемът е в това, че фашистката идеология допускала такова насилствено осеменяване на жени от войници за усилване на арийската нация. Използвали се съвсем непознати хора, без създаване на семейство.

Тази технология е по-изтънчена от гледна точка на техниката, но принципът е останал същият. Тоест такова отношение към жената и към децата, както и към семейството, по дух се доближава до фашизма.

Ако някой се обиди, готов съм да докажа това в съда, като две и две четири. Това е една от претенциите към фашизма, заедно с опитите над хора и т. н.

  • Някои опоненти смятат, че желанието да имаш собствено дете е над всичко, а тези, които са против, искат да лишат жената от радостите на майчинството…
  • Първо, винаги съм посочвал следния пример. Пита се: трябват ли ти пари? И на този въпрос всеки човек ще отговори: да, трябват ми. А сега да си представим следната картина. Вечерта на вратата ти се звъни. На прага стои с брадва, от която капе кръв, твоят съсед, и със свободната си ръка вади от джоба пари и ти ги предлага. Ще ги вземеш ли? Парите са необходими на всички, но на каква цена?

Така и тук. На каква цена. По-малкият ми брат има осем деца. Аз имам само една дъщеря. Затова открих три детски дома и в тях възпитавам петдесет деца. Моето бащинско чувство е напълно реализирано в този проект. Това не са държавни домове – аз издържам тези деца. И аз съм построил тези домове и съм ремонтирал сградите, наемам им педагози… Разбирате ли за какво става дума?

Въпреки че винаги съм искал да имам много деца. Но Бог не ми даде. Завиждам, разбира се, на по-малкия ми брат, но ето какъв е изходът от завистта.

Сега във връзка с всичко това дори се появи такъв термин: „да си взема дете”. Като че това е куче.

Каква е статистиката? Децата, израснали без баща, 5 и повече пъти извършват самоубийства, 35 пъти по-често бягат от къщи и 9 пъти по-често напускат училище недоучили, 14 пъти по-вероятно е да извършат изнасилване, 10 пъти по-често стават наркомани, 9 пъти по-вероятно е да завършат живота си в нищета, 20 пъти по-вероятно – в затвора. Ако искаш „да си вземеш дете”, трябва да помниш, че то е изложено на именно такива рискове.

Интересно е също така, че още по съветско време било проведено изследване, че ако бащата вярва в Бога, детето е вярващо в 80 % от случаите. Ако вярва в Бога само майката – тази цифра е едва 7 %. След това научих, че има подобна статистика и по повод на постъпването на детето в добри вузове – ако семейството е пълно, шансът за постъпване е 80 %. А ако е непълно, той е само 7 %. Независимо от материалните предпоставки.

Проблемът не е в това, че детето е лишено от тези възможности. Но статистиката си е статистика. Вероятността е по-малка.

С какво е свързано това? С това, че детето без баща, изначално носи огромна душевна травма. Цялата енергия на душата му отива за преодоляване на тази травма. И често вече не му достигат душевни сили за учене, за образование, въпреки че има хора, които са възпитани от един родител. И в Църквата има такива. Например Йоан Златоуст – неговата майка овдовяла на 20 години и възпитала прекрасен учител и светител на Църквата. Но това е по-скоро изключение.

Ето и социологическите изследвания в Щатите: 63 % от самоубийствата в юношеска възраст се извършват от деца, израснали без баща. 90 % от всички бездомни деца и децата, които редовно бягат от къщи, са от семейства без баща. 85 % от децата с характерно асоциално поведение растат в семейства без баща. 71 % от децата, които оставят училището, растат в семейства без баща. 70 % от децата, попадащи в държавни специализирани заведения, са израснали в семейства без баща. 85 % от подрастващите, намиращи се в затворите, са израснали без баща. Това вече не е американска, а наша статистика.

Така стоят нещата, когато жената, нямаща мъж, на всяка цена иска да стане майка.

Такова е законното желание да жената – да се омъжи. И в Библията е казано: „Към мъжа си ще тегнеш”. Това е нормално, естествено и благословено от Бога. Бог е създал човека, ще повторя за 1532-ри път, като семейство, а не като индивид.

Но не на всяка цена!

Защото човекът не се състои само от инстинкт. Човекът е и отговорност пред собствените деца.

Но сурогатно майчинство използват и двойки, които нямат деца. И този проблем по целия свят винаги се е решавал с помощта на осиновяването.

Както казва социалната реклама, „приемното дете може да стане свое”. Семействата в нашата енория, които са осиновили деца, след два месеца напълно са забравили за това, че тези деца не са техни.

Нещо повече, ние наблюдаваме такава привързаност към домашните животни, след смъртта на които хората тъгуват и плачат, възприемайки това като загуба, въпреки че животното е съвсем друго същество.

Всичко зависи от това какъв е мотивът. Ако твоят мотив е да жертваш живота си като всеки баща и майка, за възпитаване и отглеждане на твоето дете – това е добър мотив. А ако „си вземаш” дете, за да не изглеждаш недобре в обществото, или защото така ти се иска за твое утешение – такъв мотив е неправилен и безчовечен.

Ако Бог така те е благословил – имам пред вид двойката – да бъдеш бездетен, тогава защо искаш да измамиш Бога?

Ако някога, преди 100 години, жената е раждала деца, колкото Господ й е давал, и са оцелявали най-силните и практически във всяко семейство някаква част от децата умирала, то сега, благодарение на това, че при абортите загиват всички подред, естественият подбор на практика се е прекратил. И сурогатното майчинство добавя своята лъжица катран в това.

И още един момент. При сурогатното майчинство, освен че е сходно с проституцията и фашистката технология, има още един аспект. Аспектът на прелюбодеянието. Такова дете не е заченато в законен брак. А технологията може да се нарече така – не разбирай какво става.

Ако за съвременния човек нещо вече е станало приемливо, ако вече не се ужасява, например, че един млад човек убива с чук малки деца, при това децата на своята любовница, по-възрастна от него с 15 години – той има чувството, че живее в лудница и разбира се, може да привикне към всичко. Но с това ние изгубваме – със загубата на Бога и забравянето на Неговите заповеди – дори и разбирането към какво е призван човек.

Да, всеки човек има свои проблеми. За някои това е здравето. За други – семейните трудности. За трети – бедността. За четвърти – невъзможността да достигнат блестящи резултати в учението. А за един младеж от Приморието – че е останал без китките и на двете си ръце. Могат да се направят протези, но това е много скъпо и второ, то все едно няма да замени това, което е изгубил. Да, трябва да се отнасяме със смирение към всичко, което е допуснато от Бога.

Човек иска дете. Е, добре, аз пък искам „Майбах”. Искам розов слон. Искам на 60 години да полетя в космоса. Но има неща, които, за съжаление, не са за всички. В Русия например в едно семейство едната дъщеря се омъжила и родила 12 деца, а другите две не се омъжили. Но лелите участват във възпитанието на своите племенници и също ги обичат и полагат душата си за възпитанието им, дори често се случвало децата да обичат тези лели повече от родната си майка, защото те повече се грижели и се занимавали с тях.

Така се е случило. Нищо не бива да се прави „на всяка цена”. Ако е на всяка цена – тогава 8 пъти женен и 14 пъти омъжена. И вече не знаеш кои деца от кое семейство са. А от това децата развиват антисемейна шизофрения в ума и след време повтарят пътя на родителите си.

Ние напълно сме изгубили нормалната човечност. Това е един от етапите на нашето падение. Ето защо съм против, а не защото не искам всички наши прекрасни жени да раждат, както някога според статистиката в семейството е имало по седем деца.