Автор: о. Харалампос Пападопулос
Превод: Константин Константинов
Кой от нас не се задушава от някоя мисъл или някой помисъл, който настоява да пробие ума ни? И докато се опитваш да го пропъдиш, провикваш се към Бога, сменяш темата на разговора, положението на тялото, искаш да изчезне от главата ти, той още повече господства над твоето битие, помрачава душата ти и много пъти те отчайва.
Дяволът нищо не може да създаде от нищото, защото не е творчески, а рушителен дух. Само катастрофи сее и обича да вижда. Затова старецът Паисий казваше, че той взема материал от съществуващото в нас. Чувствителния го прави по-чувствителен, гузния по-гузен, безчувствения още по-жесток и така нататък. Тоест в действителност използва нашите налични душевни и духовни състояния, рани и язви. Затова колкото по-неподредено е подземието на душата ни, толкова повече и по-тежки помисли имаме. Кое е решението? Да опразним стаята дълбоко в душата ни. Това е нужно. Опразване, обгрижване, подреждане на нашето душевно пространство. Особено на всички наши рани и травми.
Това обаче не може и не трябва да става с насилие, страх и вини. Защото, когато упражнявамеи насилие върху себе си, това води до съпротива. Трябва да става тихо, спокойно, нежно, без паника и бързане. Представете си един човек, който след дълги години влиза в мазето на дома си да го очисти. Ако пусне рязко лампата, какво ще стане? Ще се уплаши и ще се шокира от нечистотиите и безпорядъка, който ще съзре. Какво е нужно да направи? Да отвори лека-полека прозорците, за да влезе светлина. Тогава ще види къде има нечистота и ще започне да подрежда и чисти.
Нужно е смирение, търпение, много молитва и един добър духовен водач. Да се обърнем нежно и спокойно към Христос не с насилие и натиск върху нашата нервна система, защото тогава ще се увеличат помислите, ще бъдем завладени от стрес и паника и рано или късно ще настъпи скръб и отчаянието в живота ни.
Свети Порфирий казваше: „Не се борете да прогоните мрака от стаята на душата ви. Отворете една дупчица, за да дойде светлина и мракът ще изчезне.” С други думи, светецът ни казва: Не се опитвай да промениш себе си с отрицателно движение, унижение и насилие, а по положителен начин. Това да мислиш колко си лош, безполезен и злочест, не води никъде особено когато става психологически, а не с благодат, тоест чрез присъствието на Светия Дух, Който те води до смирение. Да не забравяме, че едно е благодатното смирение, а друго — психологическият комплекс. Следователно е важно да поправяме себе си, да изцеляваме раните си по положителен и светъл начин чрез Христос, молитвата, светата Литургия и човешките отношения, любовта и приятелството, връзката с природата, животните, цялото творение. Когато всичко виждаш чрез Христос, твоето битие може да се подслади и да се изцели. Всичко тези неща са докосвания на Бога, стига да Му позволим да ни докосне.
П.П. Научете се да казвате Иисусовата молитва и не я оставяйте да слиза от устата или сърцето ви. Тя ще ви отведе до другите неща…
