Автор: Йоан Корнаракис
Превод: Константин Константинов
Пустинята обикновено е място, където няма живот. Това е област с екзистенциална тишина. Пространство на тиха тайна. Но този факт не означава, че пустинята като екзистенциално преживяване винаги е понятие, противоположно на понятието за живот. Не! Пустинята, в контекста на живота на Църквата, е измерение на автентичния евангелски живот. В рамките на историята и на цялото дело на човешкото спасение пустинята като област на духовен опит е най-автентичното евангелско присъствие на живота. Евангелието като послание за спасение се провъзгласява преди всичко от пустинята.
Св. Йоан Кръстител проповядва като Предтеча в пустинята посланието на Евангелието Христово. Това, което Господ ще поучава след това, Йоан проповядва с пет важни думи: „А в онези дни Йоан Кръстител проповядваше в юдейската пустиня и казваше: „покайте се, защото се приближи царството небесно. Защото този е, за когото е казал пророк Исаия: „гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му” (Мат. 3:1-3).
Йоан подготвя идването на Господа и накратко проповядва измеренията на изкупителното Му дело: „аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11). Това негово дело е осветено и потвърдено от Триединния Бог при Господнето Кръщение. Пустинята е прославена като място за евангелски живот чрез живото присъствие на Триединния Бог. В пустинята за първи път Бог е представен и разкрит в три лица. Това е не само особена чест в духовното пространство на пустинята, но и типологично предвъзвестяване за екзистенциалната тайна на божествения Ерос в аскетичната отеческа пустиня.
Св. Йоан Кръстител несъмнено бил подвижник. „А сам Иоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си; а храната му беше акриди и див мед” (Мат. 3:4). Това означава, че Йоан е едновременно предшественик, но и „обещание” за всички свети подвижници от християнската отеческа пустиня. Целият опит на християнската отеческа пустиня, нейната кървава пот, изгарящи сълзи, непрестанни молитви и всички други аскетични борби са предварително съсредоточени в цялата духовна дълбочина на аскетичния образ на св. Йоан Кръстител. Св. Йоан е обещание за аскетичното величие на Църквата Христова, което скоро ще засияе и в пустинята.
И тогава, когато Господ дава на Йоан званието „най-велик по рождение”, Той дава духовно първенство на великите образи на аскетичната пустиня, чието духовно излъчване до края на века ще утвърждава духа на пълнотата на Църквата.
Много характерно е, че основното дело на Йоан е да събуди съвестта на онези, които слушат проповедта му. Тази проповед, проповед за покаяние, е насочена директно към осъзнаване и откриване на тяхната вина. „Тогава Иерусалим и цяла Иудея, и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си” (Мат. 3:5-6). Делото на аскезата, на първо място, е именно делото по духовното пробуждане, този поразителен и изтощителен диалог с личната вина.
Наистина само в пустинята и само от устата на такъв велик аскетичен образ е било възможно да се чуе изкупителното послание „Покайте се”. По този начин аскетичният контекст на пустинята се превръща в духовно пространство, в което предварително се извършва откриването на личната вина.
От друга страна, пустинята е представена в Евангелието като духовно пространство с есхатологични измерения, които очертават тържеството на Господ над сатаната. „Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола” (Мат. 4:1). Бъдещото тържество на Иисус от Откровението над „измамника на света” е предизвестен в Неговото „аскетично” тържество над сатаната в пустинята. „Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха” (Мат. 4:11). С това тържество Господ наистина доказва, че е „по-силен” от Йоан, тъй като смазва нападенията на сатаната и неутрализира неговите методи. Освен това тържеството на Господа е същевременно „главната сила” на отшелническото аскетично тържество. Благодарение на това условие аскетизмът в пустинята триумфално ще разбие „демоничните помисли” и ефективно ще неутрализира похватите на „египтяните, тоест на демоните”.
Това видно място на пустинята сред ключовите и неизменни исторически етапи на изкупителното дело на Господ трябва да бъде оценено особено високо от „социалния” или мирския християнин. Със сигурност това динамично присъствие на пустинята сред отправните точки на изкупителното присъствие на Господ не може да бъде нито случайно, нито без особен смисъл. Напротив, трябва да признаем, че тази многостранна синергия на сцената в пустинята, в „сърцето” на пълнотата на времето (Срв. Гал. 4:4), с предвъзвестителната изкупителна дейност на Йоан и въвеждащото динамично присъствие на Господ, трябва да крие един силен, но и задължителен смисъл.
Дори бихме могли да твърдим, че без духовно взаимодействие на всички тези драматични изкупителни събития от пустинята в дълбините на личността на „социалния” християнин, последният не би могъл да покаже автентични доказателства, че е истински духовен борец. Опитът на аскетичната пустиня винаги трябва да бъде тайно вътрешно измерение на автентичния християнин. Този извод се налага без усилие след внимателно вникване в смисъла на динамичното присъствие на пустинята в първите страници на изкупителното дело на Господ.
