Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
В живота на светите апостоли Петър и Павел виждаме, братя, по колко различни пътища Господ ни призовава при Себе Си.
„Вчера рибар, днес първи и единствен Богослов — ето величието на Петър! Вчера Христов гонител, днес Христов апостол — ето величието на Павел”, възкликва Московският митрополит Филарет.
И наистина от различни звания, от различни положения и състояния Господ ни призовава при Себе Си и обединява всички нас около огнения новозаветен жертвеник — Своя животворящ Кръст.
Не по еднакъв начин са били призовани апостолите Павел и Петър.
„Върви подире Ми” — казал Господ на апостол Петър, възстановявайки го в апостолското служение и за последен път призовавайки го завинаги да Го последва.
„Савле, Савле, що Ме гониш? (…) Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” — се обърнал Господ към бъдещия апостол Павел по пътя от Йерусалим за Дамаск.
Така е и в нашия живот. Съществува призвание на свободата — призвание, при което човекът сам се устремява към светлината, която блести и го влече към себе си.
Но има и друго призвание — призвание, при което не ние търсим Бога и Го намираме, а Сам Бог ни намира и ни води със Своята мощна десница така, както ние не бихме могли и да си представим.
Това е призванието, към което ни призовава животът.
Ние сме слаби и немощни. Често не ни достигат сили да оставим „мрежите си” и да тръгнем след Христос. Но Той, Благият и Любящият, Сам тръгва към нас. Сам ни открива в живота ни, че за нас е мъчно да ритаме против ръжен.
Прието е на скърбите и напастите да се гледа като на велико злощастие, но по съвсем различен начин те биват възприемани от този, който върви след Христос. В тях без остатък се открива условността и неустойчивостта на временните житейски ценности. От тях тръгва пътят към вечните ценности в Христос.
Който е страдал по християнски, той е наистина богат на велики и неизразими неща. Той е наистина „обдарен със сила всепобедна” (Велик покаен канон на св. Андрей Критски). Той вече не се бои от гръмотевиците и мълниите тук, на земята. Той вече е достигнал своя духовен Дамаск и там е получил прозрение свише. Велик и многолюден се простира пътят до портите на Царството. По него минават и колесници, и коне, и пешеходци. Той е трънлив и мъчно поносим. Многобройни са изкушенията, които ни отклоняват от него към други пътища — по-лесни, по-удобни, по-пригодни за нашето грехолюбиво сърце.
Но насред всички тези „лесни” пътища лежи „ръженът” на враждата с Бога, на отклонението от Неговите свети заповеди. И е трудно, много трудно да се противопоставим на този ръжен…
Свети апостоли Петре и Павле, молете Бога за нас!
