Автор: Величка Николова
Мария затвори телефона и се замисли. Не искаше да се държи така — малко напук; откъде ѝ дойде на ума да отговори по такъв начин на този сериозен и добър човек? Понякога се чуваха с този родственик, той живееше в София, имаше друг стандарт на живот, елитарен, познаваше известни личности, другаруваше с тях. Но се държеше просто, сърдечно, човешки.
И сега в разговора бе споменал, че ще ходи в Париж не по някаква работа, а така, на гости на приятели.
— Аз пък искам да отида в Киево-Печерската лавра — каза Мария внезапно дори за себе си.
Тонът не беше много подходящ, но родственикът тактично замълча. Пожела всичко хубаво и ще се обади по-нататък. Тя се засрами и веднага с друг тон му пожела лек път и приятно пребиваване в Париж.
Мария си измисли това ходене до Киев, искаше да отиде, наистина, но то беше в границите на някаква плаха, едва-що осъзната надежда. Тя знаеше, че това е „далечна невъзможна възможност”, както си говореше сама понякога, но го каза, без да го мисли предварително. Беше си гордост, така е. С една реч — хората ходят по светски някакви пътувания, парижки, лондонски, виенски, изобщо хайлайф, а тя, Мария, ще пътува за Киев, където има лавра с монаси, има литургии, четене на акатисти и молебни канони, където са мощите на светци, просияли в „майката на руските градове” — Киев. А за нея от това по-хубаво няма. Дори не смееше да мечтае. Ама го каза. И тя самата се учуди на своя отговор. Всъщност Мария се канеше да отиде до близкия манастир за няколко дни, да помага там, да се моли, да се откъсне от света, да служи, както може на Божията Майка. Така се казваше манастирът — „Рождество на Пресвета Богородица”. Игуменката ѝ бе обещала, че ще я приемат, познаваха я, беше своя там. И тя замина.
Третият ден на август бе горещ, но послушничките и Мария трябваше да измият стотина мръсни буркана, в тях монахините щяха да правят компоти за зимата и други някакви туршии. Сутрин ставаха рано в пет часа, отиваха на молитви в храма, четяха акатисти и имена за здраве и упокой. После лека закуска и започваха да си вършат работата, разпределяна от игуменката. След два дни Мария се изповяда и се приготви за Причастие. Беше навечерието на Преображение Господне.
И тогава една от монахините ѝ каза, че ще има поклонническо пътуване до Киево-Печерската лавра. Първо ще минат през Почаевската лавра, после в Киев, също и на мястото, където е живял старецът Доситей, който е бил жена; ще се поклонят на мощите на света великомъченица Варвара във Владимирския събор и на други свети места. Ще тръгнат от Шумен, където ще се съберат поклонници от цялата страна. Организатор е свещеник от Шумен, който вече традиционно всяка година води вярващи в Киев. Беше 2008 година.
Мария просто се поболя от вълнение. Какви са тези странни съвпадения и случайности?! Само че тя си знае, че не може да отиде. Пътува се с автобус през Румъния, пътят е дълъг, а тя има проблем с тежкия Мениеров синдром — страдание, което не търпи умора, дълъг път и вълнение. Освен това трябват и средства — шестотин лева, което не е много, но не е и малко за тези години. Освен това ще са ѝ нужни и джобни пари.
Обади се на мъжа си и го моли дълго да я пусне, да ѝ помогне да отиде. Той беше категоричен: „Не можем да си го позволим в момента, нямаме средствата”.
— Нямаме финансова възможност точно сега, пък и главата ми не е добре, ще ми стане лошо. Какво ще ме правят хората, ще създавам проблеми по пътя — така се оправда тя пред сестра Пелагия, която щеше да пътува и настояваше Мария да се запише.
— Аз ще ти дам моята пенсия, вземи още назаем и се записвай! Господ ще ти помогне за главата, нищо лошо няма да стане.
Майката игумения каза, че до Шумен ще ги води самата тя с колата си, а Мария няма да има друг шанс за такова хубаво поклонение. Господи, помогни!
Мария позвъни пак на мъжа си, замоли го да вземе пари от брат си, после тя ще ги събира и ще ги връща. „Казах — не може! Освен това, ти не можеш да пътуваш толкова надалече. И не ме безпокой повече, имам работа” — това беше отговорът и този път беше по-императивен и нетърпелив.
Мария се оклюма. Седна на пейката до храма и зареди молитви, но се разсейваше, преглъщаше сълзите си.
— Сега какво, няма ли начин? — беше сестра Пелагия. — Ето, вземи този молитвеник, прочети акатиста на Почаевската икона на Божията Майка, Тя, по милостта си, да ти прати приглашение!
Точно така каза монахинята — „приглашение”, покана значи, да помогне Пречистата, за да може Мария да замине. Мария стана, отиде в стаята, съседна на просфорната, там не влизаше никой. И зачете на църковнославянски акатиста на Почаевската икона на Небесната Царица. Само Тя, Всемилостивата, знаеше колко надежда, любов, вдъхновение и смирена вяра вложи Мария в това четене. Сигурно направи грешки в ударенията, но чувствата бяха искрени и желанието — силно. „Майко Божия, аз не съм достойна дори да целувам стъпките от нозете Ти, но Милостива, моля Те, удостой ме да отида на това поклонение, да дойда при Теб” — така завърши молитвата от себе си Мария. И си мислеше, че сигурно монахините също се молят тя да замине, те са толкова добри и винаги помагат с молитвите си. Божията Майка е милостива!
Следобедът бе горещ, но тя трябваше пак да мие буркани с една млада послушница, на която скоро ѝ предстоеше пострижение. Миеха и разговаряха, казваха наизуст псалми, молеха се. От време на време Мария влизаше в кабината, където се поливаше със студена вода от аязмото и после човек се чувства като новороден.
Надвечер позвъни мъжът на Мария:
— Отиваш! Един познат имаше да ми връща точно шестотин лева и преди малко ми ги донесе. Бях ги забравил, беше отдавна. Давам ти ги, но не знам как ще се оправяш с главата си. Помисли добре, тревожа се за здравето ти.
— Господ ще ми помогне! Той помага на смелите и на такива като мене, които теглят от главата си — щастливо произнесе тя. — Благодаря Ти, Господи! Благодаря Ти, Царице Небесна! Благодаря, благодаря!
Монахините се обадиха на свещеника в Шумен и я записаха. Щяха да тръгнат на 21 август от Шумен, първо щяха да останат в Почаев и после два дни преди Успение Богородично по другия календар щяха да са в Киево-Печерската лавра — там да се изповядат, причастят и да участват в тържествата и литията за празника. Но това вече е друг разговор, защото щастливите „случайности” не свършиха дотук.
Само ще добавим, че по време на целия дълъг път с автобус през Румъния и Украйна до Почаев и Киев, по време на целия едноседмичен престой там, Мария нямаше никакви здравословни проблеми. Тя се радваше на чудесно здраве без лекарства и без световъртежи повече от половин година след като се върна от Киево-Печерската лавра.
Най-важното беше огромната духовната радост, която не можеше да се сравни с нищо! Слава Богу за всичко! Слава на Божията Майка, Пречистата Царица Небесна!
