Пътят на аскезата

1014 0

Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов

Живеем в антиаскетична епоха. Четем светите отците и слушаме беседи, в които се говори за аскезата, но на практика се отдалечаваме от нея. В една епоха, в която всичко се управлява от клавиши и гласови команди, си мислим, че по този начин ще влезем и в царството небесно.

Привличат ни лесните пътища, удобните пътеки, леките маршрути и смятаме, че там ще открием Христос, но в крайна сметка срещаме едно огледало, което е идолът на себелюбието ни. Когато слушаме за Голгота, за пости и бдения, за труд и борба, смятаме това за крайни и монашески подвизи. За съжаление, имаме едно погрешно виждане относно спасението.

Длъжни сме да дадем кръв, за да приемем дух. Без труд нищо не става. Харесва ни комфортът, защото утешава демоните и греховете, които носим в себе си. Борбата с нашето аз и битките със страстите не могат да се извършват от канапето. Отците жадували за аскеза, за борба,  търсили строги духовници, защото копнеели за светостта и спасението, както за нищо друго. Когато отидем при духовника си и той ни възложи някакъв малък подвиг или аскеза, ние се противим, смятайки го за прекалено и ненужно. И го загърбваме, мислейки си, че по този начин ще вкусим райските радости, но за съжаление, преживяваме демоничната радост на страстите.

Стигаме дотам на теория да сме чували за Бога и за спасението от красивите и поетични проповеди, но в крайна сметка нищо в нас да не се е променило. Бързаме за беседи, ходим на маслосвети и бдения, но сърцето ни остава ледена пустиня.

Слава Богу, пътят на спасението е извървян. Дирите на светиите са втъкани в историята на човечеството. Това е нашето свещено завещание. Пътят на аскезата е майката на нашето духовно възпитание. Нека жадуваме за борба и за аскеза и нека не го правим повърхностно, а да преживяваме борбата с труд, но и с радост, защото отиваме на победоносно завоевание.

Бог няма да дойде, ако ние не отидем при Него, ако не кажем голямото „Да” на призива, който ни отправя. Спасението не е едно повърхностно състояние или психологическо събитие. Спасението е лично изцелително движение чрез реалната връзка между Бога и човека. И не се постига нито с фантазии, нито с антиаскетичен дух.

Ние обаче сме влезли в пътя на заблудата и рационализма. Поставяме поста, молитвата, черкуването в схеми, определяме ги с цифри, количества и честота. Това означава, че в нас не се е зародило желанието да обикнем истински Бога. И когато вършим своите подвизи, ние ги преживяваме повърхностно, вместо с цялото си същество.

Всеки ден е една нова възможност. Всеки нов ден е дарено ни от Бога време,  за да видим своите грешки, да обикнем, да простим, да затворим раните си. Нека излезем от калта на заблудите и рационализма, присъщи на светската епоха и се втурнем към духовната арена на църковните богослужения и тайнства. Само там съществува свобода, само там ще намерим входа към небесния ни дом, само там имаме възможност да станем небесни жители. Нека не губим повече време, а да се потопим в Божията любов, но с дух на послушание и доброволна аскеза.