ПЪТЯТ НА ПРЕОБРАЖЕНИЕТО

566 0

Автор: св.свщмчк Сергий Мечев
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
 

Годишният богослужебен кръг е към своя край; остава само един празник от църковната година — Успение на Пресвета Богородица, а след него, на Рождество Богородично, ще влезем в новата богослужебна година.

И ето, в тези последни дни след Пасха, Възнесение и Петдесетница, св. Църква неочаквано ни отвежда на планината Тавор. Видно е, че  тази подредба на празниците не съответства на последователността на евангелските събития, затова е нужно първо да си изясним смисъла на подредбата, която ни предлага св. Църква.

Нужно е да разберем защо Църквата отново ни води на планината на Преображението, след като сме били обновени от Светия Дух в деня Петдесетница, а сега се подготвяме за погребението на първата и последната християнка — Божията майка.

Знаем, че Господнето Преображение се е случило четиридесет дни преди Неговите кръстни страдания, следователно, ако изхождаме от хронологичната последователност на евангелските събития, би следвало да го честваме в първите дни на Великия пост. Светите отци, създали богослужебния устав, са сметнали за неуместно този велик и радостен празник да се отбелязва в дните, посветени на усилено покаяние и скръб за греховете, и затова са го преместили в друго, по-удобно време.

Впрочем в Постния триод откриваме указание за мястото, което празникът Преображение Господне можеше да заема в него. Това е неделята на Таворската светлина, втората неделя на Великия пост, когато св. Църква прославя паметта на един от великите подвижници и учители на духовното делание — св. Григорий Палама, който учил, че чрез очистване на сърцето, пазене на ума и постоянна Иисусова молитва, можем още тук, на земята, да видим нетварната Божествена светлина, която озарила апостолите на планината Тавор.

Както нашият Господ Иисус Христос е „Алфа и Омега, начало и край“ (Откр. 1: 8), така и Божията майка е „Алфа и Омега“: първата християнка, защото чрез нея се е въплътил нашият Господ Иисус Христос; и последната, защото при Второто Пришествие ще посрещне християните пред престола на Бога.

Съществува обаче и друга причина за установяването на тази последователност на празниците. Отвеждайки ни на планината на Преображението в последните дни на църковната година, светата Църква ни напомня, че за нас, християните, съществува само един път — пътят на преображението на душата ни. За нас е особено важно постоянно да помним това, защото за мнозина християнството е престанало да бъде опитно дело и се е превърнало изключително в „словесно дело“. Затова е важно да не забравяме страшните думи на св. Макарий Египетски: „Едно е да говориш за трапезата, а друго — да се насищаш от нея“.

За съжаление, ние, които сме превърнали християнството във „временно мечтание“ и в „светско пристрастие“, няма да се повлияем дори и от тези думи. Защото мнозина, вместо да следват онова, което ни преподават светите отци, мислено се гордеят с познанията си за тях.

Какво представлява преображението на душата, за което говори днешният празник и защо св. Църква днес ни зове да се изкачим заедно с апостолите на планината Тавор?

Нека си спомним в какво състояние се намирали на апостолите, които се изкачили заедно с Христос на планината на Преображението. Призовани от Господа, те отишли при Него от своя мирски живот: оставили домовете си, поминъка си и го последвали. И това бил велик подвиг, велико дело. Самият Син Човешки често нямал къде глава да подслони и за мнозина станал посмешище и поругание. Затова, когато Петър, Иаков и Иоан се изкачили на Тавор, те, според думите на светите отци, почувствали, че вече имат всичко. Понеже тогава прозрели, че човекът е венецът на творението и че чрез неговата преобразена душа се преобразява цялата природа. Поразени от това състояние, те си помислили, че вече са достигнали съвършенство и Петър казал: „Добре е да бъдем тука“ („Вече получихме достатъчно, имаме всичко”).

Всъщност по онова време Петър, Иаков и Иоан имали само една малка, предварителна част от благодатта, която получили впоследствие. Същото се случва и с нас: когато се обърнат към Господа за първи път, мнозина от нас се намират в състояние, подобно на състоянието на апостолите на Тавор. Спомнете си какво почувствахте, когато за първи път получихте отговор на вашето искане и на вашите просби. Стана ви толкова леко, че не се нуждаехте от нищо друго. Това е радостно, но и опасно състояние. Светите отци казват, че духовното съкровище се открива според степента на настояване. Господ не е казал: „Похлопайте и ще ви отворят“, а е казал: „Хлопайте, искайте“.

Духовният живот е вечно и непрестанно настояване. Ако то липсва, тогава ще се случи онова, което се случило с апостолите, когато били налегнати от сън както на планината Тавор, така и в Гетсиманската градина.

Светите отци учат, че благодатта, която човек получава в началото на духовния си път, след това сякаш се отдалечава от него, така че той сам да започне да я търси. И тогава тя се връща при него още по-изобилна от преди. Това е първото нещо, което наистина трябва да помним. Църквата ни призовава винаги да търсим изобилната благодат и да не се успокояваме, че сме получили малко благодат.

Преп. Иоан Лествичник казва: „Някои, като имат намерение да тръгнат на дълъг път, разпитват онези, които познават този път и научават  от тях, че този път е прав, гладък и безопасен и като чуят това, те скоро се отпускат в пътуването и на средата на пътя претърпяват нещастие или пък се връщат назад, понеже не са подготвени да понесат скърбите, които ги чакат ”*(„Лествица”, Слово към пастира, 7: 3).

Освен това често се налага да слушаме: „В Църквата всичко е лесно, в Църквата е безопасно“. Онези, които говорят така, забравят, че Този, Който е казал: „Бремето Ми (е) леко“ (Мат. 11:30), е казал също: „Влезте през тесните врата; (…) тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота“ ( Мат. 7: 13-14) и „В света скърби ще имате“ (Иоан. 16:33).

Подвижниците учат, че пътят на духовния живот, от една страна, е  гладък и прав, а от друга страна, тесен и трънлив, но според мярата  на духовното делание става лесен и прав за християнина. Трябва да помним, че макар Църквата да ни показва един лесен и безопасен път, хората, които вървят по него, често отмаляват и се връщат обратно. Затова трябва да сме подготвени за скърби. Нека помним апостол Петър, в чийто живот след Тавор имало отричане.

И ако днес сме дошли тук не просто за да чуем някои песнопения, но и за да се докоснем до планината Тавор, трябва да не забравяме, че много подвижници, които били преобразени, отново паднали, например преп. Иаков Постник. Но онези, които неотклонно следвали пътя на духовното делание, преодолели всички опасности и отново се изкачили на планината на Преображението.

Богочовекът, след като преобразил плътта Си, преобразил и дрехите Си, затова и св. подвижници, след като преобразили душата и тялото си, влезли в общение с цялото творение и го преобразили. И творението, преобразено от съприкосновението си с тях, започнало да им служи. Така станало с преп. Герасим, който се подвизавал край Йордан, с мнозина египетски подвижници и с нашите руски светии — св. Сергий Радонежки и св. Серафим Саровски.

Условията за преображение са еднакви за апостолите, за великите подвижници и за нас. Затова нека се учим от тях на пътя на духовното делание и да помним, че не трябва да се задоволяваме с малкото, което вече сме получили от Господа, защото то може да ни бъде отнето.

Нека заедно със светите апостоли, със светите отци и подвижници постоянно хлопаме и настояваме, нека преодоляваме всички трудности и се молим непрестанно за умножаване на благодатта.

И тогава, според мярата на нашето делание, в нас ще се прояви вече не предварителната, а истинната благодат, и ние ще възлезем на планината Тавор. Амин.

 

*Цитатът от „Лествицата” е по изданието от 1996 г., прев. Нюйоркски митрополит Йосиф