ПЪТЯТ ОТ АДА ДО РАЯ

325 0

Автор: отец Ясен Шинев

енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна

Проповед за Неделята на св. Мария Египетска

„Човек, за да достигне до своя рай, първо трябва да премине през своя ад.”

Фридрих Ницше

Малцина вярват, че човек може да се промени. Обикновено остават на мнение, че „всеки е такъв, какъвто е“ и трябва да бъде приет като даденост. Наистина отчитат, че превратностите на живота дават своето отражение, но вярват, че дълбоко в себе си, в дълбината на своята личност човек остава един и същ. Затова и тези, които са се променили, изненадват околните и пораждат горещи коментари. Хората вярват в стереотипи и не искат да се вглеждат в същността.

Но светата Църква вярва в невъзможното. Нещо повече, изповядва го с боговдъхновеното си учение. Той, човекът, любимото Божие творение може да се промени чрез и в Спасителя Христос. Дори без помощта на психологията и психиатрията, а само чрез две неща — вяра и покаяние.

Особено ярък пример за това е житието на преподобна Мария Египетска. Светото Предание разказва за нея, че още твърде млада, на дванадесет годишна възраст тя се отдала на плътския грях в един от най-големите градове на древността — Александрия и се посветила на най-древната и позорна професия, задоволявайки най-низките страсти на мъжете. Цели седемнадесет години тя се препитавала по този начин, спечелвайки си порочна слава. И не само не била лишена от нищо, но и се радвала на заможност и разкош, черпейки от сладостите на живота. Така станала пленница на греха, изцяло вярна на заветите на дявола.

Веднъж виждайки поклоници да тръгват към Йерусалим, тя решила да ги последва и заедно с тях посетила храма „Въздвижение на Кръста Господен“. В тази мистична обстановка получила откровение от Пречистата Дева да се отправи към Задйорданската пустиня и да се отдаде на аскетичен живот. Това преобразило живота ѝ и озарена, тя се отдала на пост и молитва, подвизавайки се по този начин четиридесет и седем години. На края на жизнения ѝ път Бог я срещнал със старецът Зосима и след беседа с него тя се изповядала и причастила със светите Тяло и Кръв Христови.

Житието ѝ и пречупването на линията на нейната лична траектория е пример за истинска „метаноя“ (покаяние, преобръщане на ценностите, преобразяване). От последователна служителка на сатаната тя се превърнала в жертвоготовна последователка на Христос. В непрестанна борба със старата си природа, опозорена от греха и внушенията на врага на нашето спасение, ден и нощ, далеч от всякакво човешко наставничество и намеса тя осветила цялото си същество. Пресушила своите блата, осветила пътищата на живота си и се превърнала в жива икона Божия, просветена и обожена от общуването си със Светия Дух.

Ние, съвременните хора нямаме достатъчно обострени сетива и дълбока духовна интуиция за целия подвиг на подобни души. За нас това, което те са сторили и изживели е или част от религиозния патос и звучи пресилено и патетично, или носи ореола на някакъв непонятен героизъм, който се отнася само за тези случаи-изключения.

Модерният човек е крехък. Той е твърде комплексиран, малодушен и несъстоятелен като поведение и стойка и пред околните, и пред суровите изисквания на Бога, Който иска дълбоко разкаяние и очаква искреност в проявите на покаянието.

За нас примерът на тези души е прекалено далеч не само от нашата сила, но и от нашата сянка. Но Преданието на светата Църква е истинско съкровище от откровения и в него е събран целият светоотечески опит в борбата със страстите и демоните. Там е ключът за справяне с всеки проблем и балсамът за изцерение на заразените от греха наши души.

Преподобната Мария изживяла цялото преобръщане от бездните на ада до вратите на рая, познавайки опитно опасността на всяка своя мисъл или пожелание. Там някъде далеч, но без намесата на някакви видими врагове, защото била лишена от човешко присъствие и внушения. Но за това пък се превърнала в жертва на целия богат арсенал от превъплъщения на демоните. В пълна степен за нея се отнасят думите на св. ап. Павел: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12).

Сатаната, князът на този свят се явявал и упорито я увещавал, опитвайки се да вложи мисъл в главата ѝ само да отиде до околностите на Александрия и да види града, където е живяла и е минал порочният етап от живота ѝ и по този начин да склони волята ѝ постепенно и поетапно към предишното паднало състояние. Той се опитвал упорито да действа „стъпка по стъпка“ като опитен изкусител и ненадминат стратег в погубването на душите на подвизаващите си. Но с упорити молитви и борба с вражия замисъл тя успявала да го отблъсне и да не отстъпи от окопа на своето спасение, като напусне подвига на своето подвизаване. Така тя достигнала до това състояние на очистване и просвещение, без да има каквото и да е лично духовно наставничество. Това прави подвига ѝ още по-релефен и трагичен. Без никаква външна помощ и подкрепа тя постигнала всичко само чрез чисто духовно общение с нетварните енергии на Бога. Превърнала покаянието си в дихание, очиствайки се в сърцераздирателни сълзи за извършените грехове, претопявайки старата си природа и извайвайки образа на „новата твар“ в Христа. Името ѝ е записано в пантеона на „великите грешници“ като св. ап. Павел, блажени Августин, св. Моисей Мурин и още хиляди знайни и незнайни подвижници на благочестието. Тези, които са минали през своята лична Голгота преди да изживеят своето Възкресение.

Тихото величие на извършеното от нея е намерило отражение и признание във факта, че паметта ѝ се празнува не само на 1 април — тогава, когато старецът Зосима намира бездиханното ѝ тяло, но и във факта, че ѝ е посветена една Неделя от Великия пост — неделята преди преди Вход Господен в Йерусалим и светата Пасха.

От нас Спасителят Христос едва ли ще иска подобен свърхчовешки подвиг, защото знае нашите реални сили и възможности. Майката Църква ни препоръчва да четем житията на светците не само за да ги познаваме и да въздишаме по тях, но и за да почерпим духовни сили и да имаме дръзновение да ги следваме. Те са далеч, но и толкова близо до нас с трепетите на своите устремени към светлината души. Също като нас и те са били потънали в греха, но са се изправили срещу старата си природа. Ние също се опълчваме срещу нея с тези на пръв поглед малки, но концентрирани усилия. Те са падали и ставали, ние също падаме и ставаме по нашия изповеднически път. Ние трептим и сме едно Тяло на Нашия Спасител Христос.

Всеки, който искрено обича Спасителя и иска да върви нагоре по стъпалата на духовната лествица, трябва да се потопи и вгледа в житието на св. Мария Египетска, което е пълно с поука и пример за това как една душа почти изцяло погубена от заразата на греха може да се промени и да се изцери със силата на Божията благодат — очистваща, изцеляваща, вдъхновяваща, спасяваща и превръщаща човека от икона на дявола в икона Божия.