Път към спасението е молитвата

3084 0
nedelia-2

Автор: Христо Димитров

5 Неделя след Петдесетница

„Братя, желанието на моето сърце
и молитвата ми към Бога за израилтяните
е да бъдат спасени.”
(Рим.10:1)

Братя и сестри,

Тези думи, които звучат като изповед, чуваме в посланието на св. ап. Павел до Римляни. Тези думи изразяват едно недвусмислено щение от страна на св. апостол – той да се помоли за хората и те да бъдат спасени от Иисуса Христа. Тези негови думи са едно живо послание към нас. Един пример, който ние да следваме с цялото си сърце и молитва.

Но дали е така? Дали този пример използваме като оправдание /извинение/ за собствените си постъпки? Или нашата молитва наистина произтича от вярата ни?
Нека се вгледаме в дълбините на сърцето си, в нашите постъпки и ще разберем отговора.

Св. ап. Иаков ни уверява: „Голяма сила има усърдната молитва на праведника.” (Иак.5:16). И това без ни най-малко съмнение е така. Защото молитвата е способна на чудеса. Нещо повече. Усърдната молитва на всеки един, който вярва в Спасителя и който изповядва Неговото име чрез делата си ще доведе до чудо. Тъй щото с молитвата на вярващия идва едно искрено и неподправено покаяние.

Псалмопевецът Давид се оправдава тъй: „С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.” (Пс.3:4). А най-малкото това ние да следваме чрез молитвата заповедите Господни вече е едно чудо, тъй щото, когато се молим ние сме в едно общение с Бога, загърбвайки света. С всичките му съблазни. С всичките му /напразни/ обещания.

Света наистина е сътворен премъдро и в него няма суета, нито друга сянка някаква, но желанието на човек да го завладее, за да го „има” го прави суетен. Не да живее в него, не да му се наслаждава, удивявайки се ежедневно на забележимите му красоти. А да го притежава. Точно обратно, на каквото всъщност е молитвата. Но дали нашата молитва произтича от желанието ни да се помолим Господу да помогне някому… или е едно дребнаво задоволяване на суетата да се покажем пред човеците?

Вярващият в Христа Спасителя човек е безумец в очите на ония, които разчитат на светска, днешна награда. И това прекрасно ясно се вижда в живота на св. вмчца Христина, чиято памет Св. Църква е определила да се чества днес. Тъй щото молитвата на тая девица Христина точно потвърждават думите на св. ап. Павел! Нейното желание е очите на идолопоклонниците да се отворят, та да познаят те красотата на света, сътворен от Единия, живеещ на небесата, истинен Бог. Нещо повече! Светата девица не само се помолила, но дълго се молела! А по време на нейните мъчения тя била удостоена със Свето кръщение. И по този начин невидимото станало видимо. Като едно зримо, осезаемо потвърждение на думите на Св. Ап. Марк: „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.” (Марк.16:16).

Братя и сестри,

Виждаме в живота на Св. вмчца Христина една пламенна и непоколебима вяра. Едно неподправено желание заслепените от заблудата хора да прогледнат, та да познаят Бога. И точно това е и за което говори Св. Ап. Павел: „Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е да бъдат спасени.” (Рим.10:1).

Но спасението не идва само. Път към него проправя молитвата, усърдната молитва, продължителната молитва! Защото без молитва, която да произтича от вярата (Иак.2:18) всякакви дела ще бъдат напразни.
Всичко това /и много повече/ виждаме в удивителния живот на св. вмчца Христина.

Нека ние, наследниците на тази света девица следваме светлия пример, който тя ни е оставила. Нека по думите на св. ап. Павел и в нашето сърце се разгори желанието и молитвата. Тогава ще разберем, че всичките ни светски желания са една дневна заблуда и ще се отърсим от нея. Та да познаем Господа и Бога нашего Иисуса Христа тъй, както Го познала и тя.
По молитвите на света мъченица Христина, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.

Амин.