РАДВАЙ СЕ, БЛАГОДАТНА!

854 0

Автор: свещ. Георгий Чистяков

Източник: „Над строками Нового Завета”

Превод: Пламена Вълчева

Иисус все още не се е родил, ангелът се явява само на Неговия мним баща, както разказва Евангелието от Матей, и на Неговата бъдещата майка Дева Мария, както е описано в Евангелието от Лука… Оказва се, че в Новия Завет има не едно, а две Благовещения. Те са като икона-диптих, чиито части не могат да бъдат разбрани една без другата. За Благовещението на Йосиф говорихме по-рано. В Евангелието от Лука сцената е приблизително същата. Освен това би било добре този текст да се чете паралелно с глава 6 от книга Съдии Израилеви, където ангелът се явява на Гедеон с думите „С теб е Господ!” и му поверява една мисия: да спаси Израил от мадиамците. Ангелът се явява и на Дева Мария, изричайки думите, станали впоследствие молитва: „Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марие, Господ е с Тебе!”. „Радвай се, благодатна” от синодалния превод е „Хайре кехаритомене” на гръцки. Тук думата „хара”, коренът на думата „радост”, звучи два пъти: в „радвай се” — хайре и в „благодатна” — кехаритомене. Получава се израз, който донякъде напомня на руския „Радуйся, обрадованная” или „Радуйся, полная радости”. В отговор на този все още неразбираем за нея поздрав — „Благословена си ти между жените” —  Мария, която все още не е осъзнала с ума си, но е приела в сърцето си посланието на ангела, възкликва: „Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!”.

Блаженият Йероним превежда това място на латински като esse ancilla Domini. Ancilla не е рабиня, а слугиня, служителка, т.е. при Йероним е предадена радостта от служенето. За нас думата „раб” несъмнено има  отрицателен оттенък и в значителна степен този оттенък присъства в целия Стар Завет; само в христологичните глави на книгата на пророк Исаия значението на думата „раб” е предадено с думата „отрок”. Но така или иначе в отговора на Мария присъства именно значението „доброволно служение”.

Това се потвърждава и от по-нататъшния текст, който отново е много труден за превеждане не само на руски, но и на другите езици. В гръцкия текст тя възкликва: „Генойто!”. Този глагол („бъда”, „ставам”, „правя”) се използва в Библията доста често, но само в повелително наклонение, както в молитвата „Отче наш” — „Да бъде Твоята воля” или във възклицанието на Бога в момента на сътворението — „Да бъде светлина” (Бит. 1:3). Тук е използвано едно особено наклонение на гръцкия глагол, което не е характерно за другите езици, то се нарича optativus — така нареченото желателно наклонение, чрез което се предава желанието на говорещия. Затова смисълът е не просто „Нека ми бъде…”, а „Нека ми бъде, както с радост желая това.” Този оттенък убягва на всеки превод, но трябва да се има предвид.

Ангелът си тръгва от Мария, а тя отива „в планинската страна, в град Иудин”, в дома на Захария. Този разказ напомня за книгата на пророк Самуил или Втора книга Царства, глава 6, стих 2: „И стана и тръгна Давид и целият народ, който беше с него, от Ваал Иудин…”. Те също, както Мария, отиват в планинска страна, за да пренесат оттам Божия ковчег. В Евангелието от Лука се казва, че когато видял Божията Майка да идва към дома им, бъдещият Предтеча Йоан проиграл в утробата на майка си Елисавета. Той затанцувал в майчината утроба точно както цар Давид „скачал от все сила” пред ковчега на Завета, когато го пренесли в Йерусалим. А коя е Божията Майка? В гръцкия акатист на света Богородица има една забележителна фраза: „Радвай се ти, която си по-голяма от Светая-Светих! Радвай се, ковчего, позлатен от Духа”. А в латинската литания на Божията Майка се казва: „Arca foederis ora pro nobis” — „Ковчеже на Завета, моли се за нас!”. За средновековното богословие Божията Майка, носеща в утробата си Младенеца Иисус, е новият Ковчег на Завета.