РАДВАЙ СЕ, НЕВЕСТО НЕНЕВЕСТНА

445 0

Автор: игумен Леонтий (Козлов)

Източник: rusdm.ru

Превод: Пламена Вълчева

В навечерието на петата седмица на Великия пост светата Църква е постановила да се извършва „Похвала на Богородица” — специално богослужение, на което тържествено се пее знаменитият акатист в чест на Божията майка, и затова този ден се нарича също Акатистна събота.

Изследователите смятат, че в древността този ден е бил предпразненство на Благовещение, което се е празнувало по време на Великия пост, след тази събота и преди Вход Господен в Йерусалим, преди Трулският събор в края на VII в. да определи неговата дата. За това свидетелстват песнопенията на празника Благовещение, които се използват в това богослужение, както и цялото съдържание на Акатиста, прославящо Въплъщението на Бога.

По-късно на този ден започнала да се празнува победата на император Ираклий във войната с персите и в частност избавлението на Константинопол от нашествието на персите и аварите през 626 г., както и от последвалите обсади на града от арабите. Вероятно по това време към Акатиста е добавен кондакът „Взбранной Воеводе”, който не следва азбучния акростих, т.е. всеки нов кондак или икос да започва със следващата буква от азбуката. Освен това и цялата  служба била насочена към по-голяма и непосредствена възхвала на Богородица, избавила по чудесен начин Константинопол от враговете му.

Така в това неповторимо богослужение удивително се преплитат прославянето на Благовещение — зората на нашето спасение, започнало с архангелския поздрав към Пречистата Дева: „Радвай се” — и прославата на нашата Поборница-воевода, Пресветата Владичица,  избавяща ни от видими и невидими врагове, благодарение на която е станало възможно нашето спасение.

Ако не бе нейното смирение, нейната чистота, нейното предано и жертвено до себеотхвърляне служение на Бога, Господ не би могъл да възприеме, нито да се доближи до човешкото естество, помрачено от греха. В нейната утроба се изтъкала плътта на Новия Адам — Христос, Който е неподвластен на робството на греха, и така Пресветата Дева станала първият човек, който е получил обновление и освещение от Тялото и Кръвта на Спасителя, от Неговата Божествена природа.

Тази Нова Ева станала предобраз на светата Църква, раждаща  ни за духовен живот, и наша истинска Майка, защото ни е дала Живота — Христос, в Когото придобиваме спасение и вечен живот. Тя е също така наш идеал и наша духовна наставница във възхождането към небето, защото първа е достигнала съвършенство — състояние на обожение, и със собствения си пример учи децата си на добродетелите на любовта, смирението, послушанието и чистотата.

Но Пресветата Дева е също и наша Воевода, предводителка в духовната бран, тя ни води в битка, обещавайки ни победа. Не само защото много пъти е спасявала Византия, а по-късно Русия и други православни държави от външни врагове, но защото и днес ни пази от онази война, която е много по-страшна от всички предишни. Но най-вече защото пътят на духовното възхождане предполага борба, борба с ветхия човек, със собствените страсти и недостатъци, с малодушието и отчаянието, които произхождат от греха.

И тук Пресвета Богородица, величествената Царица на небето и земята, снизхожда към нашата немощ — тя винаги по майчински защитава и укрепява своите чеда. В нея е нашата победа, в нея е нашата похвала и слава, защото, като възхваляваме нейните добродетели и съвършенства —  нашия идеал, към който се стремим — ние самите ставаме причастни на тях и се приобщаваме с нейната радост. Защото това е дадено не толкова на нея, колкото на цялата Църква, и затова смирената Дева изрекла чрез Светия Дух, че ще бъде облажавана от всички поколения за тяхна духовна полза.

Победата ни не е външна, а вътрешна и духовна; тя ни открива входа към Царството Небесно, скрито в сърцата ни. Това е победата на доброто над злото, на вярата над разсъдителното мъдруване, на смирението над гордостта. В Богородичната песен Пресветата Владичица благодари на Създателя за това, че „Той милостно погледна унизеността на рабинята Си защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; (…) свали силни от престоли и въздигна смирени; гладни изпълни с блага, а богати отпрати без нищо” (Лук. 1: 48; 52-53).

Който вярва в Благата вест за Христос и следва пътя на евангелските заповеди, който се кае и търси оправдание в Бога, побеждава света и себе си. Смирявайки се, той получава слава, давайки, получава стократно, отдавайки душата си от любов в този свят, я придобива за вечността. На всичко това ни учи и към това старателно води всеки един от нас нашата Застъпница, Пресветата Владичица и Майка, която обичаме, на която благодарим и която възхваляваме непрестанно: „Радвай се, скиния на Бог-Слово; радвай се ти, която си по-голяма от Светая-Светих! … Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи; радвай се ти, чрез която падат враговете! … Радвай се, Невесто неневестна!” Амин.