РАДОСТНАТА РАЗДЯЛА

439 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Не хлебом единым”

Превод: Пламена Вълчева

Заминаването, сбогуването, раздялата — това са едни от най-тъжните, а понякога и най-мъчителните преживявания в нашия живот. Особено когато се сбогуваме с близки, с любими, със скъпи за нас хора. Колко  сълзи сме пролели, колко мъка и скръб сме преживели  на гарите, летищата, пристанищата, но и на домашните ни прагове заради тази  забележителна, но болезнена дума: „Сбогом!”. Неслучайно сбогуването и раздялата са наречени „малка смърт”.

И все пак на Възнесение Господне, на четиридесетия ден след Пасха ние  празнуваме една „радостна раздяла”. Апостол и евангелист Лука разказва за последната минута от пребиваването на Христос с Неговите ученици. Иисус „ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост.” Нима това не е удивително? Любовта им към Христос би трябвало да надвишава пределите на всяка човешка превързаност. Недълго преди Възнесението, двама от апостолите, Лука и Клеопа, Го срещнали на пътя за Емаус и след тази среща, както ни съобщава Евангелието, те си казали един другиму: „не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?”. Думите „не гореше ли в нас сърцето ни” несъмнено се отнасят за всички апостоли, за всички свидетели на Христовото Възкресение, за всички слушатели на Неговите божествени слова.

От човешка гледна точка раздялата с Този, от Чиято близост сърцата на апостолите пламенеели, би трябвало да означава велика скръб, велико лишение. Понеже апостолите били слушатели на Неговото учение, свидетели на Неговите чудеса, очевидци на Неговите страдания и смърт, зрители на Неговото ставане от мъртвите, на Неговото Възкресение. Свидетели на Неговото Възкресение били не само най-близките Христови ученици, не само жените-мироносици. Апостол Павел в своето послание до Коринтяни казва, че Христос се явил „на повече от петстотин братя наведнъж”, тоест едновременно, когато те били събрани заедно. Това означава, че пребиваването на Христос сред учениците Му било мистическа реалност, а не масова хипноза, както са склонни да твърдят невярващите. „Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми”, казва Христос на Тома. „Попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам”, казва още на учениците.

По този начин във възприятията на апостолите Възкръсналият Христос се явил като абсолютна реалност, като жива Личност. Затова те би трябвало да преживяват много тежко раздялата с Него. Сърцата им обаче се възвисили над човешката скръб от сбогуването, вярата им проникнала в чудото на Божествения промисъл, разумът им проумял истината на Богочовечеството, защото тази раздяла привела в изпълнение Божественото обещание за Царството Христово, което „не ще има край”, за идващия в света Утешител, Дух Свети.

Всичко това е описано по удивителен начин в кондака на Възнесение, в молитвата, което обобщава вътрешния смисъл на това събитие: „Като си изпълнил Твоя промисъл за нас и си съединил земното с небесното, възнесъл си се в слава, Христе Боже, без ни най-малко да се отделяш от нас, но пребиваваш (с нас) неотстъпно, като зовеш към онези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да устои против вас” — Аз оставам и пребъдвам с вас и никой не може да е против вас. Така говори Църквата от името на Възкръсналия и Възнесъл се от нас, но неотстъпно пребиваващ с нас Христос. Пребиваващ тук, в този живот. Пребиваващ в Църквата, в нейните Тайнства, в нейните свещенодействия, в още тукашното ù врастване в Царството Небесно. Но пребиваващ също и в това небесно и вечно Свое Царство, където Той е възнесъл нашето човешко естество, възкръснало и възнесено в преобразената и възкресена, но човешка наша плът, която е приел от Своята Майка, Пресвета Дева Мария.

Ето каква е тази „радостна раздяла”. Още преди Разпятието Той казал на учениците: „Отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца”. Сега те проумели всичко, сега, заедно с тях, ние също го проумяваме. И слушаме великото и спасително обещание: „Аз съм с вас и никой не може да устои против вас”.

Радио Свобода”, 8 юни 1986 г.