РАЗКАЗЪТ НА ЕДНА ЯБЪЛКА

276 0

Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София

Що е ябълка? Не е ли тя 

Сладост, сътворена от вкуса ни, 

Назована от мечти безсънни, 

Светлина, прозрачност, яснота, 

Земна, слънчева и благодатна: 

Опит, трепет, радост — всеобхватна! 

Р. М. Рилке [1]

В своя проповед за Преображение Господне [2] о. Александър Шмеман — един от големите и искрени проповедници на нашето съвремие — цитира едни впечатляващи думи от стихотворение на поета Осип Манделщам [3]. Думи, които са колкото обикновени, толкова и дълбоки, защото говорят за нещо съществено важно. Цитираните думи на Манделщам са:

„Целия свят в ръце да вземеш, като обикновена ябълка…“ [4].

Вдъхновен от тези слова, Шмеман говори за радостта и благодарението, които съпровождат цялата християнска вяра. „Защото в ябълката — пише о. Шмеман, — но разбира се, и не само в ябълката, а и в целия свят вярата разпознава и приема Божия дар, изпълнен с любов, красота и мъдрост и говорещ ни за тази безмерна любов, която е създала света и живота и ни ги е дала като наш живот.“

И наистина, дар е и ябълката.

И хлябът — най-вече евхаристийният, който е и насъщен [5].

И въздухът, за който се молим в богослужението да е чист и здравословен.

И гроздето, което освещаваме на Преображение. Както и всяко грозде, от чиято утроба се ражда виното, благодарение на което — станало кръв на Спасителя в св. Евхаристия — имаме възможността да се родим и самите ние в Царството Божие.

Всяко нещо е дар — и любовта на обичащите ни,

и литературата.

Всичко.

Когато вземем в ръце целия свят, в образа на една ябълка (по думите на Манделщам) какво бихме открили днес?

Какво би ни казала тази ябълка?

Тя би ни казала, че е далечна потомка на онзи плод, чрез който нашите прародители загубиха Рая — с това тя, разбира се, не би се гордяла. Ако не за друго, то най-малкото заради факта, че грехът поразява не само човека, но и заобикалящия го природен свят.

От една ябълка бихме могли да научим, че макар на външен вид много от днешните ябълки да са привлекателно лъскави, това не означава, че са и вкусни. Такъв е и светът днес — изграждаме перфектен външен вид, без да се грижим за вътрешността. Често истински вкусните ябълки са малки и неугледни, леко сбръчкани…

Преди време мой познат ми разказваше случай, при който прекрасни и едри ябълки станали за ден неузнаваеми. Така че днешните ябълки са пълни не само с живителен сок, но и с носталгия по времето, когато истината беше част от природата им.

Една ябълка би ни казала също, че тъй като по целия свят се отглеждат ябълки, тя има сестри и братя навсякъде. С което би ни помогнала да осмислим това, че нашето чувство за неповторимо величие и ценност често е мнимо. А и това, че щом някой не прилича изцяло на нас, не означава че е по-долно качество. Както е отбелязано в една православна молитва към Бога: „всички сме дело на Твоите ръце“.

Една ябълка би ни казала, че дървото, от което произлиза тя, е от първите дървета, култивирани от хората. С което косвено би ни посочила да не забравяме свързаността ни с природата.

Една ябълка би ни казала, че историята ѝ е древна, което автоматично означава, че тя, ябълката, е подобрявана в продължение на много години.

Това за нас, съгласете се, е както урок по търпение, така и напомняне, че валидното вчера не винаги е такова и днес (промени търпи и езикът, използван в богословието).

В своите „Четири квартета” нобеловият лауреат Томас Стърнс Елиът пише: „На път! Вие, които мислите, че пътешествате,/ вие не сте онези, зад които пристанището/се отдалечаваше, нито онези, които ще слязат на сушата“ (превод: Владимир Левчев).

Една ябълка би ни казала, че в България се произвеждат едва под 10 % от нужните за пазара ябълки, с което би ни подсетила да уважаваме нашето, а не само чуждото, защото този, който не се грижи за домашните си, е по-лош от неверник (срв. 1 Тим. 5:8).

Ябълката би ни споделила, че е пълна с ценни хранителни вещества и ни помага при различни здравословни проблеми. С това тя ни напомня, че общуването ни с нашите ближни трябва да бъде истинска душевна храна за тях.

Ябълката би казала и това, че е голяма радостта ѝ от факта, че присъства на едно място заедно с майката Божия (върху асеновградската чудотворна икона „Златна ябълка“). Разбира се, това, преведено на наш език, ще рече по-често да търсим възможността да бъдем по-близо до светите личности (най-вече в молитвата).

Ябълката би ни научила и на смирение, като ни каже, че заедно с нея върху главата на вярващия учен Нютон, откриващ закона на гравитацията, е слязло и нещо по-важно от нея самата — озарението свише. Защото във всяко човешко откритие и добро дело има лъч Божествена светлина (срв. Иак. 1:17).

По-нататък ябълката ще ни каже, че често е била любима тема за художници и писатели, от което пък можем да разберем, че изкуството заслужава своето почетно място в живота ни, защото, както казва поетът Збигнев Херберт: „не трябва да се пренебрегва науката за прекрасното“ [6].

Ябълката ни шепти, че нейната сладост е свързана с нейната материалност, което ни напомня, че материалният свят не е зло (както проповядват някои лъжеучители), а е сътворен от Бога, Който заради нашето спасение — плод на изкуплението — се въплъти от Дух Свети и Дева Мария. Ненапразно в една от молитвите, част от богослужебния корпус на св. Православна църква, ние се молим с думите: „Ти заради спасението на грешните си станал човек, бидейки Бог, и си се създал заради създанието Си.“ [7]

Ябълката би ни посочила и кълбовидната си форма, нямаща начало и край и напомняща ни за любовта, чийто ход продължава във вечността. Тази форма, би отбелязала ябълката, сочи и на това, че и във външния вид на човека трябва да се отразява Този, Чийто образ носим (срв. Бит. 1:26). Според Данте чертите на човешкото лице трябва да изобразяват думите Homo Dei, т.е. Божи човек.

И последното нещо, което би ни казала ябълката е, че тя е създадена за човека. Че с красотата и качествата си тя служи не на себе си, а на нас, хората. А това наистина е безценен урок. Защото ние сме сътворени за общение с Бога. И всичките ни качества и достойнства трябва да разглеждаме в тази перспектива.

Бележки:

[1] Из стихотворението на Рилке „Зрели круши, ябълки, банани…“ (превод: Петър Велчев).

[2] Шмеман, А. Неделни беседи и статии, С.: Комунитас, 2014, с. 187.

[3] Поетът и преводач Осип Манделщам е роден през 1891 г. в еврейско семейство във Варшава. Няколко години по-късно семейството се мести в Петербург. През 1908-1909 г. посещава лекции в Сорбоната и Хайделбергския университет. През 1913 г. трайно навлиза в литературните среди на акмеистите и излиза първата му стихосбирка „Камък“. След 1920 г. започват най-интензивните му и многообразни литературни години: пише поезия и проза, превежда. През 1933 г. пише стихотворение срещу Йосиф Сталин, което му коства живота — умира през 1938 г. от петнист тиф в транзитен лагер (днес в чертите на Владивосток) на път за Сибир.

[4] Из стихотворението Вот дароносица, как солнце золотое — „Ето я дарохранителницата, като слънце златно“ (1915 г.): „Здесь должен прозвучить лишь греческий язык / Взят в руки целый мир, как яблоко простое“.

[5] Препратка към Господнята молитва и прошението ѝ: „насъщния ни хляб дай ни днес“ (Мат. 6:11).

[6] В стихотворението си „Силата на вкуса“ (превод: Вера Деянова).

[7] Молитва след второто св. Евангелие (от общо седем), положено да се чете на св. тайнство Елеосвещение (Маслосвет).