РАЗМИСЛИ ЗА ТАЙНСТВОТО КРЪЩЕНИЕ

521 0
bebe-krushtene

Автор: йеромонах Василий Росляков
Източник: „Монахи — возлюбленные дети Господни”

Кръщението трябва винаги да се предшества от запознаване с вярата. Кръщавайки се с вяра, християнинът е длъжен да осъзнава не само с ума си, но и с цялото си същество, че в тайнството придобива ново, непознато му до този момент разбиране за живота и навлиза в абсолютно нови отношения със света. Това ново разбиране се съзижда върху камъка на вярата — вярата във вечния живот, даруван ни от възкръсналия от мъртвите наш Господ Иисус Христос.

Кръщението се извършва по подобие на смъртта и възкресението на Христос. Преди да се извърши в последованието на тайнството, това подобие следва да се постигне в душата на човека чрез неговата вяра и любов. Да вярваш в Христос, означава не само да изповядваш, че Той е Бог, не само да получаваш от Него, но преди всичко да Му се отдадеш, да Му повериш себе си, да Го възлюбиш. Онези, които се обичат, имат обща воля, общи желания и общи мисли. Те са единни в думите и делата си. Затова заедно отиват на смърт, но и заедно възкръсват за вечния живот.

Съединявайки се чрез вярата с Христос, ние възприемаме с цялото си същество и усвояваме в себе си Неговото желание да унищожи корена на злото — греха и да се бори с него дори до смърт. Затова единствено чрез вярата разбираме, че кръщението е истинска смърт и истинско възкресение заедно с Иисус Христос.

Как на душата се открива в тайнството Кръщение по реален и действен начин, че умираме с Христос?

Според християнското разбиране смъртта е преди всичко духовно състояние. Може да си все още на земята, но да си мъртъв, а може да си положен в гроб и да не си причастен на смъртта. Смъртта е отделяне на човека от живота, тоест от Бога. Затова в тайнството Кръщение ние умираме духом за духа на злобата — подобно на човек, слизащ в гроба и прекъсващ участието си в земните дела, ние духом също умираме.

Както един път се раждаме по плът от майчината утроба, за да влезем в света и в земния живот, така и един път трябва да се родим свише от вода и Дух, за да влезем във вечния живот.

Раждането е началото на живота. Без него не може да съществува и самият ни живот. Затова е необходимо да отбележим като начало на  раждането си за вечния живот деня на тайнството Кръщение

Човекът е сътворен от Бога от плът и дух и всяко от тези естества трябва да получи своето достойно битие. По плът ние идваме на света неосъзнато: не са ни питали дали искаме да се родим, за да живеем и умрем (в това раждане ние не сме свободни). По дух ние се раждаме свободно, чрез волята си казваме: „Искам да се родя за вечния живот и осъзнато пристъпвам към тайнството Кръщение като към свое раждане в Христа, в истината и вярата.”

Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан. 3:6). Защо единствено кръстилите се в Христа могат да бъдат причастници на блаженството във вечния живот? Защо Иисус Христос сякаш толкова жестоко е казал: Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5)?

Ако не са били денят и часът на нашето раждане, ние нямаше да съществуваме на този свят. Ако не е бил краткият миг на нашето раждане, нямаше да съществува и целият ни многолетен живот. Духът ни живее според същите закони. Ако не се извърши тайнството Кръщение, ако не съществува краткият миг на раждането ни по дух, за нас не би могъл да съществува и вечният духовен живот.