Разочарованието от религията

3906 1

Подкаст на о. Стивън Фрийман по радио Ancient Faith
Източник: ancientfaith.com
Превод: Людмила Грибнева

Чувствата и желанията ни са оформени от културата ни да търсим удоволствия. В духовния си живот често имаме нужда да се научим как да бъдем разочаровани. О. Стивън разглежда “разочарованието от религията.”

Четенето на житията на светците често покачва очакванията ни, четем за някой преобразен от светлина или някой, който присъствува на две места едновременно, четем прекрасни описания на усещанията на вътрешния живот в единение с Бог, яснота по отношение на природата на всички неща.

А в сравнение нашите собствени религиозни преживявания ще изглеждат стерилни, глас, викащ в пустота, посрещнат от каменно мълчание.
Подобни сравнения могат да доведат някои хора до отчаяние, други те могат да накарат да се съмняват в автентичността на житията на светците, а в много случаи откриваме това, което наричам разочарование от религията.

Модерният религиозен стремеж често започва с разочарование, когато реториката на „религиозното вярване” и реалността нямат нищо общо. Може да има много основателни причини за това противоречие. Твърденията за Истината на много религиозни групи е на границата на абсурда, сложните догматични понятия бързо се саморазкриват като интелектуални измислици на културни и психологически сили. По този начин разочарованието води до неверие.

Отличителен белег на съвременния свят е изтъкването на индивида.

Религиозните системи, които обслужват това изтъкване, независимо дали умишлено или не, често постигат бърз успех. Същият бърз успех може да бъде последван от много бързо разочарование, критериите на индивидуалните ценности, които са основани върху емоционалните и психологични състояния са прословуто непостоянни. Онези, които живеят от опит, умират от опит.

Опитът е повратната точка на индивидуализма. Колкото по-голямо е значението, придавано на индивида, толкова по-голямо ударение пада върху психологията и емоцията за тези, които са първичните страни на индивидуалния опит.

Ако фокусът се премести от моето място в мрежа от отношения върху моето място вътре в мен, тогава фокусът неизбежно ме оставя с нищо друго, освен себе си.

Любовта престава да бъде редица от практики, а става просто чувство.

Чувствата и психологичните състояния са вродена част от човешкия опит, но те са много слаба основа за човешката общност и култура. Издигането и доминирането на консуматорската култура е резултат от опит, който е възвишен до централна точка в нашето съществуване, ние пазаруваме, ние купуваме, ние консумираме, за да се чувстваме добре.

А чувствата, които смятаме за добри са всъщност тези, които се продават за употреба в дълбоко психологичния свят на рекламата. Това, че Бог ме кара да се чувствам добре може да е нещо като това да кажа “Харесвам сол, захар и мазно.”

Хората винаги са гладни за сол, захар и мазнини и хората винаги имат редица чувства и психологични състояния, но това са второстепенни елементи на човешкото съществуване, те са предопределени да бъдат балансирани, създадени неделими от и спомагащи нашия по-възвишен живот.
Консуматорските общества никога няма да бъдат щастливи, стабилни или здрави, тяхното щастие и стабилност може да бъде управлявано от онези, които имат властта на пропагандата. Сами по себе си те никога няма да създадат здрава цивилизация.

Сега, целта на Църквата не е да създава здрави цивилизации, нито Църквата съществува, за да бъде още един пазар на добри чувства и неврози. Църквата е това място, където Бог се помирява с човека и човек се помирява с Бог.

Тя е това място, където всички неща са събрани заедно в едно, в Иисус Христос. Тя е духовното, небесната общност на Тялото на Христос, в което ние можем да бъдем изградени цели, и в което истината за нашето съществуване може да бъде проявена.

Е, това как те кара да се чувстваш?

В зависимост от състоянието на живота ни, чувствата в духовното могат да бъдат ужасяващи, задоволяващи, тягостни, безсмислени, всъщност всичко, което са способни да почувстват човешките същества. Неизбежно е също така на божествената общност да занасяме повредеността на нашите собствени психики, като по този начин сме склонни да използваме другите по изопачен начин, ние се прикрепяме към водачите и използваме тяхната увереност или красноречие, или доста по-тъмни страни, за да залепим отново разбитите парчета от нашата психика.

Използваме групата от равните нам хора по разрушителни начини, за да създадем острови на принадлежност, чувствайки отчуждението и занемаряването на вътрешната ни история.

Тези и много подобни неща са изопаченията на индивидуализираните потребители. Ние не знаем как да живеем, без да посрещаме нерационалните изисквания на чувствата ни, нашите психики не са обучени на това как да се лекуват, а само на това как да използват околните предмети и хора за собствен комфорт, защита и нужда.

Тази културна реалност прави много трудно разговарянето за автентичния християнски опит, защото ние говорим един на друг като пристрастени, предимно познаваме опита както алкохоликът познава алкохола, това, че алкохоликът може да предпочита водка пред вино не ми казва нищо нито за водката, нито за виното. Религиозният опит не ми казва почти нищо за Бог, Църквата, истината или нещо подобно.

Бог, Църквата и Истината се гледат през мъглата на изопаченото модерно възприятие. Facebook ни предлага икона на нашите модерни чувства …“I like it”

Харесва ли ви или не, но не е изненадващо, че Православието не е добре приспособено към модерното съществуване, Православието не го интересува дали го харесвате, или поне не би трябвало да се интересува дали го харесвате. Има много хора, които са привлечени от определени страни на православието, преминаванията в нова вяра са честа практика днес, преминавания, подобни на потребителското разнообразие, онези, които населяват света на сектантството и не – сектантството не са непознати, но те причиняват три неща:

1. Нещастен православен
2. Бивш православен или
3. Бивши християни потребители

Последното е това, което е правилната цел на преобразяването на ума, което св. Павел описва в посланието си до римляни „и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия” (Рим. 12:2).

Ето това преобразяване от това да бъдеш просто потребител, ръководен от страстите до това да станеш последовател, ръководен от Христос, е самата същност на християнския живот. В най-ранните си етапи то е дълбоко разочароващо и необходимо, за да могат страстите ни да бъдат объркани и пренаредени. Писал съм и съм говорил и преди, че 90% от Православието е просто показването, тогава имах предвид и повтарям сега, че бавната работа по преобразяването изисква нашето присъствие в и на небесното събрание, на Църквата събрана заедно. Прошката ми към другите е често порицание за собствените ми страсти. Намирам те за дразнещ, защото съм ръководен от моите страсти, така че ги изповядвам като грях.

Християнството, от момента на даряването му на нас от Христос, се е състояло от ежедневно носене на нашия кръст и следването Му. Това е пътят на безстрастния живот. Научавайки се да живеем в Църквата е научаване да изобличаваме изопаченията на индивидуализма и господстването на нашите желания. Не се отричаме от нашата индивидуалност, по-скоро приемаме индивидуалността си като личности, т.е. като тези, които живеят за и с околните.

Моят личен живот не е строго само мой, моят живот е общ живот, живот в Христос, който живее в Неговата Църква. Този нов живот е далеч от разочарованието, той е осъществяване, но тези, които ще бъдат осъществени, първо трябва да бъдат разочаровани. Възлюблен приятел веднъж ме посъветва “Истината ще те направи свободен… но първоначално те прави окаян.” Слава на Господ.

*******************************************
*Отец Стивън Фриймън е свещеник в православния храм Св. Анна (OCA) Оук Ридж, Тенеси. Уеблогът му “Glory to God for all Things,” („Слава на Бог за всичко”) бързо се превърна в един от най-четените православни сайтове в мрежата, често превеждан от ентусиазирани читатели на румънски, френски и сръбски. Автор е и на книгата Everywhere Present от издателство Conciliar Press.


1 коментар за "Разочарованието от религията"

  1. Пламен

    Аз съм студент по теология.

    Според мен хората търсят в Църквата мир на душата, спокойствие, изцеление от болести, помощ от Бога при трудни положения в живота, любов, разбиране, уважение и т.н.
    Хората стават разочаровани от църковния живот, ако се чувстват виновни, ако се чувстват грешни, ако са загубили вътрешния си мир, ако са загубили своето спокойствие и т.н. Дори зад Църковните стени на храма, човек може да стигне до психиатрията, до самоубийство, може да чувства, че е загубен в Ада и никой не общува с него.
    Човекът е социално същество и има нужда от общуване. Човекът не е машина или робот без душа.

Comments are closed.