РАЗПЕТИ ПЕТЪК

177 0

Евреите нямали право да осъждат никого на смърт, само римляните имали това право. Затова Кайафа изпратил Иисус в двореца на Пилат Понтийски, римският управител на областта. Пилат не намерил вина в Иисус. Освен това, жената на Пилат му била казала, че тази нощ сънувала ужасен сън и го предупредила да не прави нищо на Иисус. Пилат се чудел как да Го освободи, но оставил на тълпата да решава. Управителят предложил да пусне Иисус и вместо Него да накаже един разбойник – Варава, но народът бил подучен от книжниците и фарисеите, и с ярост закрещял Иисус да бъде разпънат на кръст.

След това войниците отвели Иисус и започнали да Му се подиграват. Облекли Го в лилава дреха, сложили венец от тръни на главата Му и започнали подигравателно да Го приветстват: „радвай се, Царю Иудейски!“ След това започнали да Го удрят с тръстикова пръчка по главата и да Го заплюват. Също така коленичейки, кланяли Му се. След като Го унижили по този начин, облекли Му отново Неговите дрехи и Го повели на разпятие.[1]

Голямо множество народ Го последвало към Голгота – там, където щял да бъде разпнат. Голгота означава лобно място – на което се изпълнява смъртна присъда. Хълмът бил заоблен отгоре и приличал на череп. Там престъпниците били наказвани по най-ужасния и позорен начин – чрез разпъване на кръст.

Иисус Христос, Създателят на видимия и невидимия свят, бил разпънат на кръст на Разпети Петък. Много жени плачели и ридаели за Него. Докато войниците Го приковавали на кръста, Той се молел на Бога за тях и за целия свят: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят.“[2]

На една табела Пилат Понтийски написал на гръцки, латински и еврейски в какво е обвинен Христос, за да бъде наказан със смърт:

ИИСУС НАЗОРЕЙ,

ЦАР ИУДЕЙСКИ

В този ден двама разбойника също били приковани на кръст от двете страни на Христос. Единият от тях се подигравал и богохулствал, казвайки на Иисус: „ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.“ Другият разбойник му се скарал, че няма страх от Бога и казал, че те справедливо са осъдени за делата си, но Иисус не е направил нищо лошо. След това, същият този разбойник, смирено се обърнал към Иисус и Го помолил: „спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството Си!“ Христос му отговорил: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“[3] През този много кратък разговор на кръста, разбойникът смирено се покаял за греховете си и изповядал, че Иисус Христос е Господ. По великата Си милост, Христос му простил и обещал да изпълни молбата му. Покаялият се разбойник бил първият човек, който влязъл в Рая.

При кръста Господен стояли Неговият любим ученик апостол Иоан и три жени, наречени Мария: Пресвета Богородица Дева Мария, Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалина. Тази икона[4] показва прикованият на кръста Господ Иисус Христос и плачещите до Него свети апостол Иоан и света Дева Мария. Иисус им казал, че от този момент нататък, ще са като майка и син. От този ден свети Иоан взел Пресвета Богородица в дома си, за да се грижи за нея.

Преди смъртта на Господ на кръста, настъпил мрак по цялата земя. Слънчевото затъмнение продължило от обяд до към три часа следобед, когато Иисус предал духа Си в ръцете на Бог Отец. Веднага станало голямо и страшно земетресение, а скалите се разпукали. Завесата на храма в Йерусалим се разкъсала на две. Тази завеса се спускала пред Светая Светих, където никой нямал право да влиза, но раздирането показва, че хората получили пряк достъп до Бога чрез тялото Христово. Когато стражите, които пазели Христос, видели всички тези неща, те много се изплашили и казали: „наистина Божий Син е бил Тоя Човек.“[5]

Синът Божий дойде на този свят, за да ни спаси от смъртта и да ни дари вечен живот. Той разруши смъртта чрез собствената Си смърт на кръста. Той не се отказа от кръста, но го прие със смирение и покорност на Бог Отец, и с любов към човечеството. Ние също можем да победим злото, ако вземем кръстовете си – силата на Кръста е силата на Божията любов.

Можем да победим злото единствено чрез любовта.

 

Плащаницата

Вечерта дошла, а на следващия ден евреите празнували Пасха и не трябвало да има разпънати тела по кръстовете. Един възрастен мъж – Йосиф от Ариматея, който бил таен ученик на Христос, поискал от Пилат Понтийски тялото на Иисус. Дошъл и още един мъж – Никодим, също таен последовател на Христос. Те заедно свалили тялото Христово от кръста, намазали Го с благовония и Го поставили в нов гроб, изсечен в скала.

Плащаницата (казва се и епитафия[6]), е голяма бродирана върху плат икона, която изобразява тялото на Иисус Христос, след като е свалено от кръста. По време на вечернята на Велики петък[7], свещениците и дяконите изнасят плащаницата в тържествена процесия от олтара до средата на храма. Там я полагат на маса, която символизира гроба Господен. Верните християни отдават почит на плащаницата като коленичат пред нея и целуват краката, ръцете и раменете на Господ. В някои храмове верните минават под „гроба Господен“, като пълзят от едната до другата страна на масата. Това е символичен акт. Ние умираме с Христос, за да можем да възкръснем с Него на третия ден.

Вечерта на Разпети петък се отслужва Опело Христово – цялото паство участва в тържествена процесия около храма, за да отбележи Христовото погребение. Плащаницата се носи на ръце, църковните камбани бият, свещениците кадят, а хората държат запалени свещи.


[1] Марк 15:16-20

[2] Лука 23:34

[3] Лука 23:39-43

[4] Разпятие Христово. Литийска икона от XIV век от църквата “Св. Богородица Перивлептос” (Св. Климент) в Охрид, www.pravolsavieto.com

[5] Матей 27:51,54

[6] Епитафия, края на XIV в., Несебър, църква „Свети Георги Големи“, https://nationalgallery.bg/bg/collections/bulgarian-art-v-xix-century/

[7] Вечернята на Велики петък всъщност се отслужва сутринта

СВАЛИ ЗАДАЧИТЕ

Превод и адаптация: Л. Грибнева
Илюстрации: Мария и Денко Иванови
Източници: Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu,
„Въплътилият се Бог. Празничен катехизис“ Омофор, Фондация „Покров Богородичен“ 2007 г.