Разрушаване на брака: когато търсим човешка справедливост

3155 0

Автор: Fr. George Morelli

Превод: Павел Стефанов

Източник: orthodoxytoday.org

Човешкият съд е едно нещо; Божият съд е съвсем друго нещо (авва Доротей).

Ние сме толкова склонни да гледаме света през собствените си очи. Ние не само сме предразположени от нашата паднала природа да очакваме, че другите ще действат по начин, по който ние искаме, но ние също сме предразположени да съдим и оценяваме другите по отношение на това дали те се държат според нашите очаквания или не, и търсим правосъдие. В брак благословен от Бога, чрез Своята Църква, това може да бъде особено пагубно. Двойките са склонни да съдят другия от човешка гледна точка, а не от божествена. Те не се вслушват в думите на Св. апостол Павел към Римляните (10:3): “Защото, без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда”.

Съпрузите, които имат прекалена склонност да осъждат често се чувстват наранени или унили, когато намерят недостатъци в техните партньори. Те могат да порицават словесно и да станат обвиняващи и укоряващи в тяхната връзка с техния съпруг, съпруга или деца. Често те също забравят думите на Христос, както е записано от Св. Евангелист Матей (7:3): „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ Това води до възприемането на себе си като непорочен и възприемането на техните съпрузи като противни и долни. Те често нападат с гневни болезнени обвинения и критики. Това не само забива клин в брачната връзка, но пропуска целта да се действа с любов и да се донася мир в семейната (и родителска) връзка. Припомнете си блаженството: “Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии” (Мат 5:9). Съпругът, който изисква човешка справедливост, едва ли отговаря на този съвет. Освен това съпругът, който е обект на търсенето на справедливост, може добре да иска да извика с думите на псалмопевеца (119: 6-7): “Дълго живя душата ми с ония, които мразят мира. Аз съм мирен; но щом заговоря, те се готвят за война”. От духовна гледна точка, разбира се, дълг е на всички, които са замесени в състояние на конфликт, да търсят мир, следвайки думите на Христос: “И кога стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого …” (Марк 11: 25).

A нарастващият спираловиден кръг на осъждането и гнева ги заслепява до ирационалността на тяхното търсене на справедливост и това е с духовно вредни последици. Те са склонни упорито да държат на тяхното възприемане за липсата на справедливост и правота в поведението на другия и упорито си мислят, че тяхната преценка е единственото правилно съждение. Те са склонни винаги да проверяват всичко да е по човешки справедливо в брачната връзка и те имат правото да налагат тази “справедливост”. Двойките, които държат на твърдата непреклонна теза, че всички аспекти на брака им трябва да са напълно справедливи, стигат до крайности и изискват прецизност в това, което другия прави. Пояявяването на други разрушителни взискателни нагласи и неадаптивни поведения, което води до семейни раздори, често е съпътствано от търсенето на човешка справедливост.

Веднъж при мен дойде една двойка съпрузи за съвет, като жената имаше подобна такава нагласа относно свободното време на съпруга си. Ако, да речем, мъжът й е играл футбол определено време, тя настоя, че само това е справедливо, ако тя има точно същото количество “свободно време” с нейните приятелки да ходят по магазини. Ако той се е прибрал от работа 10 минути по-късно от обикновеното, тя сега също има право да се върне от някаква среща с 10 минути закъснение. Двойките с това погрешно убеждение не виждат нищо неразумно в това. В действителност за тях само това е “справедливо”. Те са се загнездили в самодоволно, порочно, упорито и сурово прилагане на човешката справедливост.

Когнитивно (познавателно) разбиране

Когнитивно-поведенчески психологически изследвания са показали, че ирационалните когнитивни изкривявания се задействат от силно емоционално сътресение. През 2006 година Морели определя и дава примери за осемте основни когнитивни изкривявания. Сред тези, които изискват човешка справедливост две ирационални познавателни способности са най-преобладаващи и може да се откроят:

Търсене на очаквания: Справедливостта е абсолютна необходимост. Хората, които притежават такъв стандарт смятат, че имат цялостно и неограничено “право” за строга справедливост в социалните връзки, включително техните съпрузи, деца, семейство и други.

Надценяване: Ако техният стандарт за човешка справедливост не бъде спазен от техните близки, те възприемат това като катастрофално, сякаш повече от 100% лошо.

Когнитивно вмешателство: Промяна на търсенето на права

Хората, които поддържат тези когнитивни изкривявания, трябва първо да видят, че те се основават на система от самостоятелно създадени правила. Няма гаранция, или универсален закон, че светът ще бъде честен и справедлив, и че техния съпруг/ или съпруга, деца и други ще действат в съответствие с тяхното собствено определяне на това що е справедливост. Често тези, които са вплетени с търсене на човешка справедливост ще посочват външно правило, което гласи например, че някакъв “закон” трябва да бъде спазван. Те не успяват да осъзнаят, че няма самочинно измислено правило, или постановление на правителството или на Бога, което е външно наложено принудително, тоест принуждавайки индивида да бъде изряден. Това не означава, че обществените или Божии закони не трябва да се изпълняват или одобряване на неподчинение. В действителност и правителството, и обществото налагат последствия и санкции за нарушаване на правилата. Освен това наш дълг е да следваме богоугодни правила за обществения ред и да сме в съгласие с Божията воля да обичаме Него и другите заради нашето спасение. Това е само да кажа, че все пак е наш избор, човечеството има свободна воля и чрез познавателно променяне на нашите очаквания от искания (спрямо другите – бел. прев.) към снизхождение (към другите) ние е по-вероятно да бъдем емоционално стабилни и да действаме угодно на Бога.

Влизане в положението (гледната точка) на другия

Когнитивно-поведенческите клинични специалисти също се опитват да покажат на своите пациенти да вземат “гледната точка на другия”. Така да се каже, за да им се помогне да видят, че и другите може да следват различен набор от правила, които имат смисъл според тяхната гледна точка. Както бе обяснено от Морели през 2007-ма, исканията могат да бъдат заменени със снизхождение по отношение на поведението, което те биха искали от техните съпрузи или деца. Важно е за двойката да изяснят какви са техните перспективи един към друг.

Синергия: Духовен съвет и когнитивна промяна

Всъщност духовното разбиране за това как Бог ни е създал може да помогне в преосмисляне и промяна на тази самостоятелно създадена „правосъдна“ система. Ние сме сътворени по Божий образ и призовани да бъдем като Него. Основен признак на сътворените по Божий образ е, че ние имаме свободна воля. Свети Антоний Велики, духовният баща на монашеството, ни казва (в Добротолюбие I стр. 343): “…Бог не е причина за злото. Той е дал на човека знание и разбиране, силата да различава добро и зло и свободна воля. Нашият Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, уважава свободната воля на Неговите създания. Помислете за нашия Господ, давайки съвет на богатия младеж, който се допита до Него, какво трябва той да направи, за да наследи живот вечен. „Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“ Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот (Мат. 19:21-22). Иисус Христос не предявил искания, Той не принудил младия мъж.

Притчата за работниците на лозето (Матей 20:1-16) е очебиен пример на Нашия Господ как Самият Той явно отхвърля човешката справедливост:
„Защото царството небесно прилича на стопанин, излязъл сутрин рано да наеме работници за лозето си, и, като се услови с работниците по динарий на ден, прати ги на лозето си; като излезе около третия час, видя други, че стоят на тържището празни, па рече и тям: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще ви дам. Те отидоха. Пак излезе около шестия и деветия час и направи същото. А като излезе около единайсетия час, намери други, че стоят празни, и им казва: защо стоите тука цял ден празни? Те му отговарят: никой не ни е наел. Той им казва: идете и вие на лозето ми, и, каквото е право, ще получите. А когато се мръкна, господарят на лозето казва на своя пристойник: повикай работниците и заплати им, като почнеш от последните до първите. И като дойдоха условените около единайсетия час, получиха по динарий. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече; но и те получиха по динарий; и като получиха, зароптаха против стопанина и думаха: тия последните работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които претърпяхме теготата на деня и жегата. А той отговори и рече на едного от тях: приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани.“

Отхвърлянето на човешката справедливост в тази притча е лесно да се види. По човешките стандарти това е “несправедливо”. Това нарушава човешката чувствителност и право. Защо някой, който е работил само един час, трябва да получи заплащане като този, който се е трудил цял ден и е претърпял жегата? Правилата трябва да бъдат еднакви за всички. Така че, ако това е притчата, която Иисус Христос използва, за да ни каже как трябва да подходим към последици от работата (или поведението) на другите, каква е поуката за двойките съпрузи в благословен брак и за главите на техните семейства в техните домашни църкви (Морели, 2007-ма)?

Урокът е това как Бог не постъпва. Ако размислим за самото въплъщение на Христос, ние не заслужаваме нищо. Господ Бог, неизразимо свят, невъобразим, невидим, неразбираем, вечносъществуващ и неизменен, направи всичко от Себе си за нашето спасение. Спомнете си думите Свети ап. Павел към Филипяните (2:6): “Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;”. Благодатта се дава даром. Никой няма право на нищо. Чрез упование и доверие в Бога, и приспособяване на нашите умове и сърца към Него, чрез приемане на Ума Христов и Църквата ние имаме упование и надежда въз основа на Неговата любов и милост, че ще бъдем обожествени и ще бъдем едно с Него, не само на земята, но и във вечен живот. По този начин това е духовната основа на това как семейните двойки трябва да се отнасят един към друг и към децата си.

В земната си служба Иисус Христос никога не се намеси да наложи както човешка така и божествена справедливост. В действителност, Иисус Христос понесе най-голямата от всички несправедливости от човешка или божествена гледна точка. Той беше Този, “който изтърпя оплюване и бичуване, кръста и смъртта за спасението на света” – из службата на Разпети петък – за да прости нашите грехове и да победи смъртта. Когато Го предизвиквали дали е истински Бог, Той е можел да призове Своите легиони ангели и да се освободи. Спомнете си за описаното събитие от Св. Матей (27:39-43): “А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.” От уважение към свободната воля, която Той е дал на Своите създания, Иисус Христос не отговорил на тези подигравки и предизвикателства. Той доброволно предал Себе си на смърт, за да ни яви Своята божествена природа. Ако това е, което Сам Бог е направил за нас и както Сам Христос ни каза: “Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си” (Йоан 13:16), може ли който и да е от съпрузите да изисква и да търси сурова, строга, негъвкава справедливост от своя партньор? Моля се всички, които четат това да отговорят: „едва ли“.

Духовна намеса

Духовнo може да ни се напомни за съвета на Св. Диадох Фотикийски: “Причината, поради която ние имаме едновременно както добри, така и лоши мисли не е, както някои предполагат, че Светият Дух и дявола живеят заедно в нашия интелект, но поради това, че ние все още не сме съзнателно опитали добротата на Господа” (Добротолюбие I, стр 285). Нашата помощ за преодоляване на налагането на нашите човешки стандарти за справедливост по отношение на нашите съпрузи и деца, както и към всички, е да подражаваме на Самия Господ Иисус Христос. За да преживеем Неговата доброта, ние работим по преодоляване на нашия егоцентризъм, тоест нашата гордост. Още веднъж, това не е да поощрява или да извинява злото у другите, но просто да препоръча на нас как да променим възприятието си за начина, по който ние очакваме и изискваме от другите да се държат. Следвайки наставлението на Св. Антоний Велики: “Причината за всички злини е заблуда, самоизмама и незнание за Бога” (Добротолюбие I стр. 333), ние работим към преодоляване на нашите когнитивни изкривявания (заблуди, самоизмами) и се научаваме да бъдем подражатели на Бога в собствените ни нагласи, емоции и поведение. Постъпвайки така, това ще ни помогне да изпълним друг съвет на нашия Свети отец Антоний: “Когато говорим с другите всяка рязкост и грубост трябва да се избягва; защото скромност и сдържаност красят един интелигентен човек … ..” (Добротолюбие I стр. 333).

Когато след това в общия, искрен съюз с Христовото тяло, Църквата, чрез приемане на Светите Тайни ще можем да преодолеем склонността да налагаме нашата праведност (вж Рим. 10:3), „но благодарение на Бога, вие, бидейки роби на греха, станахте от сърце послушни на оня вид учение, на който се предадохте. А като се освободихте от греха, станахте роби на правдата” (Рим. 6:17-18). Тази правда не е от човек, но от Бога. Въпреки, че в този живот виждаме смътно, като казва Св. Ап. Павел до Коринтяните (1 Кор. 13:12): “Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице …”, ние вярваме, че във вечен живот, Бог ще установи Неговата божествена справедливост, основана на Неговата любов. Това ще измести нашата сляпа човешка справедливост, когато, както Той ни каза във вечен живот: “.. Ето, всичко ново творя” (Откровение 21:5).