Родих, след като бях изнасилена, или може би всичко е възможно, ако има любов

5801 0

Автор: Джейн Ноэ
Източник: pravmir.ru
Превод: Цветомир Цанков

Джейн живее със съпруга си и четирите деца в Съединените щати. Преди 22 години тя забременява, след като е изнасилена. Разказвайки днес, своята история, тя реши да не даде истинското си име, но не защото изпитва срам от нещо, а за да защити личния живот на сина си.

В неделя, 21 май 1989 г. бях брутално изнасилена. Девет месеца по-късно, на 9-ти Февруари 1990, родих син.

Бях на 20 години и бях в колеж в чужбина. Срещнах Питър (това не е истинското му име), като мен студент на обмен, срещнахме се няколко пъти, нищо сериозно. И двамата знаехме, че след дипломирането си, ние ще се върнем в различни градове и ще заживеем различни животи. Бях девствена, и не бързах да се отдам на първия срещнат.

Една нощ аз казах, че съм сама у дома, и той реши, че всичко му е позволено. Той беше по-висок от мен и почти 70 паунда по-тежък. Аз не можех да направя нищо. С едната си ръка той покри лицето ми с възглавница, така че никой да не може да чуе виковете ми, а с другата – изви ръцете ми зад главата и ги задържа. Аз все още имам белег на дясната китка – когато ноктите му се забиха в ръката ми. Когато всичко свърши, лежах в локва кръв, а бедрата ми бяха посинели.

Когато бях в състояние да се движа, аз се върнах в стаята си и седнах под горещия душ и стоях там в продължение на 3 часа, опитвайки да се принудя да мисля, че нищо не се е случило. Аз не вярвах, че това се случи с мен. Никога не бях чувала за изнасилвания. Питър и аз се срещахме няколко месеца. Кой ще ми повярва? Самата аз не го вярвах. Затова и премълчах. Минаха изпитите и се върнах в Съединените щати след две седмици. Мислех, че мога да забравя всичко.

От 14 годишна възраст имах проблеми с плодовитостта, а малко преди пътуването в чужбина ми казаха, че едва ли някога ще бъда в състояние да имам деца. Така че аз не бях особено притеснена, че ще забременея. Около четири седмици след изнасилването аз започнах да изпитвам гадене, и гърдите ми започнаха да ме болят. Направих тест за бременност и той беше положителен.

Никой не ми повярва, когато обявих, че съм бременна. Никога не съм казвала на семейството и приятелите ми, че съм била изнасилена. Лекарката не ми повярва. Но аз знаех. Тя ми каза, че тестът показва фалшив резултат и това се дължи на хормонален дисбаланс. Тогава назначи ултразвук. Специалистът постави гел и проведе по стомаха ми сензор, след това обърна екрана към мен.

– Виждате ли мигащата точка на екрана?

– Да.

– Така бие сърцето на детето ви!

След тези думи, животът ми се промени завинаги. Тази малка точка беше детето ми. Видях сърдечният му ритъм.

Бях девствена, нямах никакви месечни 9 месеца и преди година и половина ми беше казано, че аз никога няма да забременея. Бях изнасилена. А сега се опитайте да ми кажете, че това дете не е прекрасен дар от Бога!

И все пак не мога да назова нито един човек, който след това да каже: “Трябва да родите това дете”.

Вместо това, чух: “Вие току-що завършихте колеж,” или “Имате обещаваща кариера напред. Защо се отказвате от всичко заради това дете? ”

Но кръстоносният поход бе стартиран. Всеки мислеше, че аз трябва да направя аборт. Баба ми ми се обади, за да цитира един пасаж от Библията за моето “копеле” и какво ще се случи с него. Оставаше само да ме убият с камъни.

И все пак, за известно време, аз повярвах на тези разговори около мен. Два пъти отидох до клиниката за аборти, и двата пъти се върнах все още бременна.

Когато вече беше твърде късно, за да се направи аборт, всички започнаха да ме съветват да се откажа от бебето, като го дам за осиновяване. Но и това не можах да направя. Признавам, че помислих за такава възможност, но не бях в състояние да подпиша документите.

В същото време да ви напомня, че никой не знаеше, че съм била изнасилена. Исках да кажа на най-близките ми приятели, на сестра ми, на майка ми. Но с това само щях да добавя масло в огъня. Така че аз страдах сама. Имах кошмари (и все още понякога сънувам), но никой не ми помогна.

Родих, и се сблъсках с още по-голямо осъждане, така че реших да замина, за да започна нов живот. Сега съм много щастлива. Как го направих – това е друга история.

А сега нека ви разкажа за моя син. Той е олицетворение на абсолютната радост. Външно, той изглежда като Питър, така че понякога ми е трудно. Но в очите на сина ми блести благостта, която никога не съм виждал в очите на Питър. Синът ми е възпитан в любов, той има добро сърце и красива душа. Аз го научих да уважава другите хора, и той няма признаци за склонност към насилие, като Питър.

Сърцето ми прелива от любов към него – любов, за съществуването, на която нямах представа, преди неговото появяване. Сега имам четири прекрасни деца и прекрасен съпруг, който прие сина ми и го обича като свой собствен.

Никога не съм искала сина ми да научи за това, което се е случило. И какъвто и гняв да съм изпитвала към Питър, аз не съм казала на сина си ни една лоша дума за него. Аз възпитавах сина си в любов. (Моите родители са разведени от много години и все още говорят пред мен един за друг ужасни неща. И въпреки, че аз съм възрастна, аз вярвам, че това е вредно). Но когато синът ми беше на 15 години, нещата се бяха променили и ние трябваше да му кажем истината. Беше изключително трудно, но ние се справихме.

Преди няколко години, той ми каза нещо невероятно. Той каза: “Аз толкова се радвам, че абортът е бил законен, когато съм се родил, защото това доказва, че ти не просто си въвлечена в цялата тази история, а наистина си ме искала и ме обичаш.” Ето защо, аз винаги ще подкрепя правото на жената да избира. Що се отнася за мен, аз съм щастлива, че избрах живот.
Съжалих ли някога за решението си? Не.

Искала ли съм някога сина ми да не се е родил? Не.

Съжалявам ли, че бях изнасилена? Разбира се.

Аз не виждам никакво противоречие в отговорите на тези въпроси. Направих своя избор.

Не избрах да бъде изнасилена, но аз избрах да се роди детето ми. Реших да не позволя на изнасилването да унищожи връзката ми с моя син.

Всичко е възможно, ако има любов.