Автор: йеромонах Методий (Савелов-Йогел)
Източник: „Пред очами Божией Правды”
Превод: Пламена Вълчева
На прага сме на Рождество Христово. В евангелското четиво, което светата Църква ни предлага днес, вече звучи повествованието на св. евангелист Матей за чудното раждане на Спасителя на света.
И понеже това Евангелие било предназначено за християните иудеи, св. Матей сметнал за необходимо да помести в самото му начало родословието на Сина Човечески, водещо началото си от праотеца на израилския народ, праведния Авраам. Евангелистът разделя цялото родословие на три периода — от Авраам до Давид, от Давид до Вавилонското преселение и от Вавилонското преселение до Христос. В него са пропуснати имената на няколко нечестиви царе.
Родословието отдава дължимото на психологията на иудеина, за когото правоверието на отците винаги е било от значение. Господ Иисус Христос е Син Давидов и Син Авраамов, плът от плътта и кост от костите на израилския народ, който пръв е трябвало да чуе и да приеме вестта за дошлия в плът Бог.
След това евангелистът открива пред нас свещените страници на тайната на Боговъплъщението. И както винаги в нея има простота, и поради това тя звучи убедително.
„А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.”
Йосиф логично бил измъчван от съмнения, защото тайната на Въплъщението все още не му била открита.
Той вече се готвел да осъществи назрялото в него решение — да напусне тайно Пресветата Дева, — но Божествената десница го възпряла. „Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му…”
Пред нас се открива тайната на спасението. И тя не е в могъществото, нито в славата, нито в световното господство и задоволената жажда за почести и власт, а в избавлението от греховете.
Иисус е лекар и изцелител. Спасител на онези, които са измъчвани от жажда по живия Бог.
Който е доволен от себе си, който не страда и не е обременен от грехове, няма да разбере тайната на спасението — тя няма да му се открие.
След това ангелът тържествено свидетелства: „А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: „ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил”, което ще рече: с нас е Бог”.
В тези думи се съдържа не само тайната на спасението. Тук има нещо много повече. Тук е тайната на Богочовечеството, тайната на обожението на изцелените и освободени от бремето на греха човешки синове.
