Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)
Източник: „The Feasts of the Mother of God”
Превод: Пламена Вълчева
Празникът Рождество на Пресвета Богородица е много почитан в Православната църква, както показват свещените песнопения. Преобладаващ елемент е радостта от духовното обновление и възраждане на всички човешки същества, но най-вече на онези, които се кръщават и стават членове на Тялото на нейния Син.
Рождението на Пресвета Богородица е радостно събитие, както се пее в тропара на празника: „Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена”. Причината за това е, че от Пресветата Дева се родил Христос, Слънцето на правдата, Който донесъл светлина на целия свят. Освен слънцето, което грее ежедневно и ни дава възможност да виждаме и да се наслаждаваме на творението, съществува и духовно слънце — Христос, чрез Когото можем да видим нетварната слава на Бога.
Пресветата Дева е радост за цялото творение, защото тя е най-хубавият дар, който някога е бил принасян на Бога. Една от стихирите на Рождество Христово изразително говори за това. Там се казва, че ангелите са принесли песен, небето — звезда, мъдреците — дарове, пастирите — удивление, земята — пещера, пустинята — ясли, а ние — „Майката Дева”.
Когато предстои да се срещнем с някого, ние се стараем да намерим подходящ подарък, който да му поднесем. Когато Синът и Словото Божие дошъл в света, Дева Мария Му принесла най-хубавия дар от името на цялото човечество, давайки Му чиста и неопетнена човешка природа.
Тази радост обаче е свързана и със страдание — страданието, което предшествало рождението на Богородица, понеже родителите ѝ били бездетни. Майка ѝ била неплодна и се молела на Бога за дете. Бременността била съпроводена от обичайните трудности и майката претърпяла страдания, докато тялото ù се подготвяло да роди. Раждането било болезнено заради грехопадението на Ева, а отглеждането на детето — свързано с допълнителни проблеми заради жертвите, които родителите обикновено правят.
Рождението на Пресвета Богородица е радостно събитие, но тази радост е съпроводена и от болка. Няма радост без страдание и страдание без радост. Радостта без болка е сантиментална и мимолетна, а болката без радост води до безнадеждност и отчаяние.
Тук имаме възможност да разгледаме връзката между радостта и страданието, която е очевидна във всяко духовно и психологическо раждане.
Духовното раждане се осъществява чрез тайнството Кръщение, което е истинската радост, защото човекът се присъединява към Църквата и става неин член, действителен член на Тялото Христово. Този човек се ражда духовно, придобива други характеристики освен духовните, получава друго семейство, други духовни роднини и друг начин на живот. Определящият фактор в отношенията между хората вече не е майчината утроба и кръвното родство, а утробата на Църквата и Тялото и Кръвта Христови.
Тази радост обаче е свързана също и с болката на духовното раждане, с усилията на кръстения християнин да остане действителен член на Църквата, Тялото Христово, и да бъде оживотворен с истинските Тяло и Кръв Христови. В ранната Църква, когато хората били кръщавани в зряла възраст, на първо място стояли аскетичните трудове, покаянието и отричането от дявола и всичките му дела, а след това идвало присъединяването към Тялото Христово. Както тогава, така и сега обаче Кръщението било последвано от непрестанни усилия да се спазват Божиите заповеди и да се живее действително и истинно в Църквата чрез нейния аскетичен и тайнствен живот. Както учи свети Григорий Палама, ако някой се роди, но не достигне зрялост, живеейки в Църквата, той няма да наследи вечните блага, точно както някой, който не е достигнал пълнолетие, живеейки в семейството си, няма да стане наследник на бащиното си богатство.
Това съчетание от радост и страдание се наблюдава и при т.нар. психологическо раждане. Докато растат физически, хората определят отношенията си с околния свят. Ще им се наложи да прекъснат първоначалните си отношения и да създадат нови, да се справят с раздялата с онези, които обичат, и да се приспособят към други отношения. Това се случва при прехода от майчината утроба към семейната среда, при прехода от семейството към училището, от детството към юношеството и оттам към зрелостта, когато хората навлизат в силно конкурентния свят на обществото. Процесът на отбиване — било то биологично, социално или психологическо — съдържа елемент на страдание, понеже е свързан с раздяла, но също така съдържа и елемент на радост, понеже е преход към друг начин на съществуване. Така хората съзряват психологически.
Съчетанието на радост и болка се проявява и в процеса на преминаване на душата от настоящия начин на съществуване към друг начин на съществуване. Там душата ще живее без тялото, ще предвкусва вечните блага и ще очаква възкресението на мъртвите. Това е биологичната смърт, когато човек умира. За християните, които са се съединили с Христос, часът на смъртта е изпълнен с радост. Те очакват с нетърпение срещата с Христос и с небесната Църква, въпреки болката от раздялата с хората, с които са били свързани в продължение на много години. Същото се отнася и за техните роднини, които се сблъскват с това, че човекът, когото обичат, си тръгва от този свят.
Следователно всяко раждане, независимо дали е биологично, духовно, психологическо или за вечността, е тясно свързано с редуващи се радост и страдание. И в двата случая е необходима сдържаност: сдържаност в радостта и сдържаност в страданието. Животът ни е пропит от „радостотворна скръб”, а начинът, по който реагираме на тези състояния, зависи от нашата духовна зрялост.
