РОЖДЕСТВЕНСКОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

216 0

Автор: протопрезв. Александър Шмеман

Източник: azbyka.ru

Превод: Пламена Вълчева

Рождественският цикъл

Празнуването на Рождество Христово (25 декември) започва с подготвителен период. Четиридесет дни преди да отбележим събитието на раждането на нашия Господ, ние започваме Рождественския пост, през който очистваме душата и тялото си, за да встъпим подобаващо в празника и да участваме във великата духовна реалност на Христовото пришествие. Времето на поста не представлява отделен литургичен период, какъвто е Великият пост; Рождественският пост има по-скоро „аскетичен”, отколкото „литургичен” характер. Въпреки това периодът на Рождественския пост се проявява в църковния живот с редица литургични особености, които указват на предстоящия празник.

Темата за наближаващото Рождество навлиза постепенно в богослуженията през четиридесетдневния подготвителен период. В началото на поста — 15 ноември — Рождество Христово все още не се споменава в нито едно от песнопенията; но пет дни по-късно, в навечерието на празника Въведение Богородично, в деветия ирмос на рождественския канон ние чуваме първото възвестие за предстоящото събитие: „Христос се ражда, славете Го!”.

С тези думи сякаш настъпва някаква промяна в нашия живот, в самия въздух, който дишаме, в цялата подредба на църковния живот. Ние сякаш усещаме, че някъде в далечината са първите зари на най-голямата от всички възможни радости — пришествието на Бога в Неговия свят! По този начин Църквата възвестява идването на Христос, въплъщението на Бога, Неговото влизане в света заради спасението на света. По-нататък, в двете недели преди Рождество, Църквата възпоменава Праотците и Отците: пророците и светците на Стария Завет, които са подготвили пришествието на Христос, претворявайки историята в очакване на спасението и възстановяването на човечеството от Бога. И накрая, на 20 декември Църквата започва предпразненството на Рождество, чиято литургична структура наподобява тази на Страстната седмица преди Пасха — защото с раждането на Сина Божи във вид на Младенец се поставя началото на спасителното Му служение заради нашето спасение, което впоследствие ще доведе до завършителната кръстна жертва.

Навечерието

 На 24 декември, в Навечерието на Рождество, се отслужват следните богослужения:

  1. Часове
  2. Вечерня
  3. Божествена литургия на св. Василий Велики.

Часовете, появяващи се в цялост в края на предпразненството и на поста, съединяват в себе си всички теми на празника, за да ги възвестят тържествено за последен път. В характерните за всеки час псалми, химни и библейски четива се провъзгласяват радостта и силата на Христовото пришествие. Това е последното размишление върху вселенското значение на Рождество Христово, върху решителните и радикални промени, които то е донесло на цялото творение.

Вечернята, която обикновено следва часовете, е непосредственото начало на празника, защото, както знаем, литургичният ден започва от вечерта. Тонът на празника се задава от петте стихири на „Господи воззвах…”. Те са истински взрив на радостта от дара на Христовото въплъщение, което се е извършило днес. Осемте библейски четива показват, че Христос е изпълнението на всички пророчества, че Неговото Царство е Царството на „всички векове”, че в Него цялата човешка история придобива своя смисъл, а център на Неговото идване в света е станала цялата вселена.

Литургията на св. Василий Велики, която следва след Вечернята, в миналото е била кръщелна литургия, на която катехумените (подготвящите се за Кръщение) са приемали Кръщение и Миропомазание и са ставали членове на Църквата — Тялото Христово. Двойната радост на празника — за новокръстените и за другите членове на Църквата — намира израз в прокимена на деня:

Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя — за Твое владение.

В края на службата свещеникът излиза със запалена свещ в средата на храма и в обкръжението на енориашите запява тропара и кондака на празника:

Твоето раждане, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието, защото чрез него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе – Изтока свише. Господи, слава Тебе!*

Всенощното бдение и Литургията

Понеже празничната вечерня вече е отслужена, всенощното бдение започва с Велико повечерие и с радостния възглас на пророк Исаия: „С нами Бог!”. Утренята се отслужва по чина на големите празници. На нея за първи път се пее целият канон „Христос се ражда…” — един от най-красивите канони в православното богослужение. По време на канона вярващите се покланят на иконата на Рождество Христово. След това идва ред на хвалитните стихири, в които радостно е събрана цялата празнична тематика:

Веселете се, праведници, радвайте се, небеса,

заиграйте, планини! Христос се роди и Дева седи, държейки в обятията си подобно на херувимите въплътеното Бог Слово, пастирите прославят Родения,

мъдреците принасят дарове на Владиката, ангелите възпяват и казват:

непостижими Господи, слава на Тебе!

Празникът Рождество Христово завършва непосредствено след Божествената литургия, чиито празнични антифони възвестяват:

Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.

В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие, Боже наш.

Попразненството

На следващия ден се празнува Съборът на Пресвета Богородица. Съединявайки рождественските химни с песнопенията, прославящи Божията Майка, Църквата явява Мария като човека, благодарение на когото е станало възможно Боговъплъщението. Човешкостта на Христос  — конкретно и исторически — е човешкостта, която Той е възприел от Мария. Неговото Тяло е преди всичко Нейното тяло, Неговият живот е Нейният живот. Празникът Събор на Пресвета Богородица е навярно най-древният празник в християнската традиция в чест на Дева Мария,  началото на Нейното църковно почитание.

Шестте дни на попразненството продължават до 31 декември и с тях завършва рождественският период. През тези дни Църквата повтаря по време на богослуженията химните и песнопенията, прославящи Христовото въплъщение, напомняйки ни, че източникът и първопричината на нашето спасение трябва да се търсят единствено в Този, Който бидейки предвечен Бог, дойде заради нас в света и се роди като невръстен Младенец.

*Богослужебните текстове са по превода на свещ. Траян Горанов, източник: sluzhbi.blogspot.com.