Автор: свещ. Димитрий Абросимов
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Защо празникът Рождество Богородично е донесъл радост на цялата вселена? По какъв начин едно събитие е освободило две семейни двойки, живели в различни времена? Свещеник Димитрий Абросимов размишлява над тропара и кондака на празника.
Тропар, глас 4
Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и разрушил клетвата, даде благословение и обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.
На първо място, светата Църква почита Пресвета Богородица като майка на Господ Иисус Христос. Затова казаното за Богородица в тропара на празника е преди всичко свързано с учението за Господ Иисус Христос — Родилия се в плът Бог.
В началото на тропара ние се обръщаме към Божията Майка. „Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена…“ Векове наред праведниците очаквали въплъщението на Бога, но единствено Пресветата Дева се удостоила да стане свещен съсъд, престол на Божеството, върху който слязъл Господ.
Думите „радост възвести на цялата вселена“ показват мащабността и изключителната значимост на нейното раждане за човечеството. Както прекрасно пише един от църковните изследователи, „с чудното раждане на Пресветата Дева изведнъж засиява светлината на идващия новозаветен ден, денят, който никога няма да свърши. Защото заедно с бъдещата Богородица на този свят се ражда и надеждата за скорошното избавление на човека от робството на греха и смъртта, а заедно с тази надежда — и ликуващата радост от предчувствието за скорошна среща със Самия Бог“.
За каква клетва и за какво освобождение се говори в следващите думи на тропара? За да разберем това, е нужно да отправим поглед към началото на човешката история.
Бог не сътворил смъртта, напротив, чрез общение с Бога човекът бил призван да стане причастник на вечния живот, който е достояние само на Вечния Бог. Но когато съгрешил в рая, човекът в лицето на първите хора Адам и Ева отпаднал от източника на живота — своя Бог и Творец. Като следствие от това в света влязла смъртта и нейните предвестници — болестите и страданията. Целият свят пострадал от грехопадението на човека и паднал под клетва — отделил се от Бога. Господ дошъл сред нас именно за да спаси човека от вечна погибел — да „разруши клетвата” и да ни дарува „живот вечен”. И както чрез един човек — Адам — грехът влязъл в света, така и чрез Христос пред нас се открива пътят към спасението и вечния живот с Бога.
По този начин тропарът на празника ни напомня, че със Своето пришествие в света Господ ни е дарувал най-важното — свободата. И сега от всеки от нас зависи как ще използва този Божи дар.
Кондак, глас 4
Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплопдната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.
Събитията, за които се разказва в песнопението, са известни от църковното предание: родителите на Божията Майка — Йоаким и Анна — носели укора на безплодието, тъй като еврейският народ считал липсата на деца за Божие наказание. Дълги години благочестивите съпрузи пребивавали в молитва и ето, че станало чудо: архангел Гавриил дошъл при тях и им възвестил, че молитвите им са чути. Родилото им се дете те нарекли Мария. Както виждаме, кондакът разказва, че раждането на Божията Майка е освободило Йоаким и Анна от бремето на бездетството, а Адам и Ева и в тяхно лице — цялото човечество — от смъртта и проклятието, за които се говори в тропара на празника.
Втората част на кондака е насочена към нас, християните („и това твоите люде (…) празнуват“), и ни призовава да празнуваме това велико събитие, като свидетелстваме за чудото на раждането на Богородица, която е отгледала и отхранила Спасителя. Дева Мария е послужила на делото на Божието въплъщение и раждане, и затова днес е прославена заедно със своя Син.
Рождество Богородично е празник на всеобщата радост — радост, за която се говори в тропара и към която призовава кондакът. В този прекрасен ден нека се помолим усърдно на Пресветата Дева да ни дарува своята благодатна помощ, всесилна майчина подкрепа и присъствие в нашия живот.
